В моменат имам седмокласник и мога да заявя, че родителското притеснение е правопропорционално на тинейджърското безхаберие...Ако можех да седна да решавам задачи вместо него... Малкото пък е от притеснителните и изпълнителните и методите за изискване на резултати при нея ще бъдат различни. Сега се опитвам да стресна баткото, че време не остана и е много важно да е концентриран на макс, с малкото ще пея другата песен - спокойно бе мамче, това е просто едиин тест, не ти зависи живота от него...поне така си мисля, де, не знам как и на къде ще ударят хормоните, че и те се намесват в сюблимния момент...
Минаха изходните нива по ЧО, ЧП и БЕЛ. Какво възнамеряват да правят в оставащите учебни дни е пълна мистерия, свършили са учебниците по всичко, освен по АЕ. Там пък май няма да успеят да го довършат.
Догодина занималня няма да има, опитвам се да измисля бъдещата програма, но в уравнението има много неизвестни - сменяме квартала, но по-скоро няма да сменяме училището (поне така съм решила). Тук се е сработила с ресурсната и психоложката и предпочитасм и следващата година да работи с тях. Не знам баткото каква смяна ще бъде - не се знае къде ще учи все още, а и скоро няма да разберем - предстоят класирания. Не знам дали ще успява да учи сама в къщи, но дори и да успява - ще трябва да пътува до новото "в къщи". А тренировките са до старото училище и са всеки ден - т.е. после ще трябва да пътува и обратно към залата. Много ми е мътно как ще стане логистиката, но май ще мине на варианта частна занималня около училище, няма много други варианти...