- Йомер, понякога си по зле и от Каро! - Дай пет мамо, да кажеш нещо вярно. А така вдяна защо си перя пръстчетата. - Докато оправя тук, върви се изкъпи...Всъщност на какво дължим това посещение по никое време? Тъй и тъй Каролин е в теб, вземи да я облечеш и измиеш.- Хайде тате, поемай по стъпала към банята, то по голяма мазало от това няма как да стане. 15 мин по късно сме готови и двамата и слизайки към хола млясвам на тати една целувка по мократа брада и го гушкам толкова силно, че :
- Каро миличка, по полека. Знам, че си силното момиче на тати, но не ме скуби така.- Тате, ами аз те гушкам силно, но май излиза, че само съм се хванала за косата ти, сори...Целувка? Пляс една, но тя май отиде зад ухото. А там имаш ли нещо скрито баща ми? Я да видя.- Каро, не ми мачка така ушите...Недей, момиче, защото става опасно- Само не ми прави самолетче...Не...Не...Ох, ето я мама. - Мамо, ние сме готови...
- Мамамамам...
- Ти мама ли каза, принцесо?- Тц бе тате, гладна съм. Кашата избяга от мен, а онова мляко откога отиде в памперса. Ето там са ми бисквитките.
- Май не е мама скъпи, ами си иска бисквитка, гледай показва ги с пръстче. Ето миличка. Всъщност Йомер ти защо си дойде?- Защо бе, тате?
- Дефне,нали ти обещах да отидем на почивка. Със Синан се разбрахме и без това в момента е мъртъв период за търговията и изложенията да си дадем почивка, от която имаш сериозна нужда. - И аз има нужда от почивка, тате.- Запазил съм вила на един от гръцките острови, след няколко часа ще летим до там с чартърен полет, така че събирай багажа. След около седмица Синан ще дойде да ни вземе с яхтата заедно с г-жа Седа . Ти ще си почиваш, а аз понякога ще се налага да работя, но няма да се отделям от теб.- Много сериозно бе баща ми, нямаш доверие на мама, затова ли все ще си до нея? - А и да не забравя, ще има жена която да ти помага- Ау купона ще е на макс, Каро. Нов обект за опознаване и превъзпитание. Вие мен защо не ме споменавате? Я вижте какво мога да правя - Пуууффф.- Каролин, това пък какво е? - Нищо бе, тате...Трохички...по теб и косата на мама ... Искате ли пак? Пууффф- Каро!- Опс взе да става лошо...Усмивка...Чакай бе тате, къде бързаш? И защо ме пусна на дивана? Ти ако мислиш, че не мога да сляза много се лъжеш де, да знаеш. А къде е мама? Я само дупето и се вижда от тук. Май е в килера , вярно и вади куфари. Май ще подрежда багаж. Само не разбрах мен ще ме вземат ли ? Ало, мамо ....Защо така ходиш насам натам и си говориш сама? Ауу хлебарките да не са се върнали?
И защо ме носиш горе, аз не искам да спя. А ти ще слагаш дрехи в куфарите, а аз да съм ти под око, добре. Стоя и гледа, гледам и стоя ...Вашите дрехи са вече в куфарите, ами моите неща? Я по добре сама да се погрижа за тях. Само мама да не ме види. Така слязох, сега отивам си в стаята. Добре, че е съвсем близо до тяхната спалня. Да се огледам и да помисля какво да си взема. Парцаливото Гюпсе на първо място. И аз като мама ще ги слагам на едно място. Ето тук до люлеещия стол е добре. Зайчето, после големия мечок, и патето от банята, и това нещо. А тук има май пудра за дупето ми и нея ще взема. Малко е на високо. Бутам, бутам...Пхи..Пхи...падна ...Пхи...и се пръсна...малко...цялата...и навсякъде е бяло. Дали направих беля? И по блузката ми има пудра и по крачетата и май цялата се омазах. Така ето там има и памперс и него ще сложа при другите работи, а бисквитки...Я, какво е това зад вратата? Май ми е познато? Това не е ли бебешката ми кошница? Дали много съм пораснала? Я да пробвам да вляза в нея. Така, не става. Ами така? Май се получи? Ехей, като принцеса съм в нея. И май много не съм пораснала, все така съм си елегантна. А как да стана сега? Май се заклещих! Опс! Дали да извикам мама? Не няма, защото много ще се ядоса. А и ще и направя изненада? Ще и кажа " Бау" като влезе...
- Каро? Къде си миличка? Каро? Каролин...- Ще си мълча...- Каро? Какво е ставало тук? Каро, къде си? Обади се на мама, миличка- Няма, иначе каква изненада ще е? А май тати се прибра. Сега още повече ще си мълча. И дали ще ме видят зад вратата?
- Дефне, какво става? Готова ли си с багажа?- Само с вашия нали?
- Йомер, Каро е отвлечена!
- Какво?!?! Дефне, как отвлечена?
- Ей така, няма я никъде. Отвлечена е...
- Дефне!!!
- Няма я Йомер, обиколих цялата къща и двора , няма я и толкова.Беше пред мен и после изчезна...
- Дефне, това не е бонбон да се търкулне и да изчезне. Някъде се е скрила? Погледна ли в шкафовете?
- Да, даже и в кофата за боклук и там я няма...
- А в стаята и?
- И там я няма...
- Дефне, побъркваш ме с този тон. Каро? Къде е на тати момичето? - Няма да ти кажа, тате? На мен взе да ми става все по весело. Тази игра къде е Каро много ми харесва, да знаеш...- Дефне, може да е заспала някъде в стаята си. Гледа ли хубаво нався... Какво е ставало тук?
- Йомер, това бял прах ли е? Значи Каро е била упоена...
- Дефне, стига глупости. Май криминалетата са ти дошли в повече. Не виждаш ли, че е нейната пудра.- Е не мога повече , тати...
- Йомер, чуваш ли я?
- Май е зад вратата... Каролин Дениз на какво приличаш?- На себе си бе тате. Що, малко съм се омазала. Усмивкаааа...- Ти май си се заклещила, а? - Май, да.- Дете,защо не се обаждаш когато мама ти вика? Знаеш ли как се уплашихме? - Тц, не знам. Виж тате, там съм си събрала малко работи за почивката да не ги забравите, защото нали и аз идвам с вас?
- Дефне, това дяволче май си е събирала багажа. Показва ти да не и ги забравиш. И памперс даже си е сложила... Ох, не се смей така скъпа, знам че е от нерви...но кажи ми как и е дошло на ум...- Ами как, и аз виждам и чувам тате, даже и мога да мисля...адекватно...не като мама...Айде ходом към банята, докато мама ми оправи нещата и стаята...- Каро, ти да не си помисли, че ще ходим без теб на почивка- Пчихи- И без това няма кандидати да те гледат...- И защо бе тате, аз съм послушна и креативнаи пак ли ще ме къпиш, за трети път днес...А кога ще летим до там си някъде...Има ли време да хапнем и по една супа, а?