Какво за вас са битовизмите?

  • 18 581
  • 199
# 60
колкото по/малко хора, толкова по/малко общи задължения и търкания ...
Виж целия пост
# 61
колкото по/малко хора, толкова по/малко общи задължения и търкания ...

но толкова повече скука и самота.

Янечек, много ме изкефи с всеки пост. Вземи напиши книга, момиче! Най-добре на тема съвместен живот.
Виж целия пост
# 62
Вижте ся, ако си живея сама, дори нещо да е накриво, мога да се хвърля с театрален жест на дивана и да си чета Феноменология на възприятието. Обаче ако не подредя и разчистя след и около децата, това означава много намацани, повредени и/или изгубени вещи. Не мога да оставя нищо да си стои- естетично захвърлената книга ще бъде надъвкана, олята със сок или някой ще се спъне в нея. Прекрасният vignette от книга, чаша вино и одеалце за секунди ще се превърне в токсична локва.

Ако пък съм само с мъж, то и там трябва да дам внимание- по принцип се гледа малко с лошо око, ако изключа и се преселя в някоя литературно-виртуална реалност.
Виж целия пост
# 63
Сирена, ти си създадена да живееш сама. Защо обаче имаш мъж и три деца?  Simple Smile Не се заяждам, просто си те представям в някакъв артистичен хаос, в който седиш по копринен халат на дивана с книга в ръка, поклащайки необръснат крак - другият е обръснат, но по някое време ти е писнало обезкосмяването и си махнала с ръка. Sunglasses
Виж целия пост
# 64
Трай сега, още няколко години и ще се цивилизоват, така че къщата ще е като във викториански роман- всеки в някое кьоше с някакво кротко хоби.

Иначе с мъже и деца свикнах, пречупих се някак. Но както казах, като студентка не съм се бутала между шамарите излишно. Иначе като съм сама, хич не е хаос- относително де, не е всичко под конец, но общо взето живея цивилизовано, когато съм сама.
Виж целия пост
# 65
На мен когато всичко ми е под конец се чувствам ужасно объркана ... в главата ми е хаос. Нещо липсва. Когато около мен е хаос в главата ми всичко е по конец ... Знам кой е създал хаоса и как да се справя с него ... и ... успявам да видя същественото .

При мен проблема с битовизмите е недостига на време и физическата умора за нещо извън тях. т.е. когато станат преобладаващи  ми става тясно.
Виж целия пост
# 66
Ми например би ми тежало в неделя да имам задължение за голяма закуска с палачинки. Сори, ама няма. Пробвах един път и щеше да се стигне до скандал- ми пипкава работа, децата писукат, палачинките не стават...затова в неделя всеки се оправя както може, без претенции за запомняща се закуска. Аз карам само на кафе.
Виж целия пост
# 67
сиренке, палачинки да искаш ... в супермаркета при нас ги има каквито искаш. Вакумирани по 5 или по 10 ... тъмни, светли, големи, малки , американски ... Само ги затопляш в мирковелето и ги слагаш на масата с бурканчетата с неща за мазане и си сядаш с книжката на дивана.
Виж целия пост
# 68
Именно защото съм тип като Сирена съзнателно избирам да имаме едно дете и всичко да ми  е максимално приятно. Затова нямам 3 и мъж, който очаква от мен време, обръщане на внимание, закуска с палачинки и не знам си какво беше още.

Янечек, асолютно вярно! Абсолютно!
Виж целия пост
# 69
На мен пък точно това ми харесва. Като са повече хора готвиш по-рядко, защото готвят и другите. Затова не омръзва и рядко се случва на всички да не им е кеф и в крайна сметка палачинките са факт.

П.П. От магазина не са ми вкусни. Евентуално в някой ресторант могат да ги направят нормални, но в неделя сутрин едва ли ще се намерят.
Виж целия пост
# 70
Именно защото съм тип като Сирена съзнателно избирам да имаме едно дете и всичко да ми  е максимално приятно. Затова нямам 3 и мъж, който очаква от мен време, обръщане на внимание, закуска с палачинки и не знам си какво беше още.
...каза човекът, който си снима палачинките и ги качва във Фейсбук.

А като имаш едно дете, що не му обръщаш внимание на тоя мъж?

Аз ако трябваше да избирам, щях да имам котка и три издадени романа към момента, но се отлага за след 50г. възраст:)

Между другото, и едно дете може да създаде хаос и гнусотия и да те изкара от релси.

А закуската никой не я очаква, освен че около 180 човека в неделя сутрин демонстрират нещо тестено и пържено у Фейсбука.
Виж целия пост
# 71
Съботните палачинки са ми един от най-най-любимите детски спомени.  Heart Eyes Обикновено баща ми отговаряше за изпълнението.  Heart Eyes

Битовизмите са дребните неща вкъщи, по моя дефиниция - пране и простиране, гладене, готвене, чистене, боклук, градина, ако има, грижа за цветя, миене на прозорци... То не мисля, че има милион дефиниции на тази дума.

Битовизмите имат много лица обаче, не е нужно да са досадни.

Примерно, миналата година имах една огромна възглавница, която събираше място, а не ставаше вече за спане. Трябваше да се изхвърли (изхвърлянето на боклук си е битовизъм за мен). Вместо това аз си я разпорих и си уших 2 малки и кокетни коледни възглавнички, пълнежа си запазих за бъдещи възглавнички и хем махнах излишното, хем ни създадох уют вкъщи.

Втори пример, в събота и неделя ставаме късно и винаги приятелят ми прави огроооомни палачинки на палачинник (като на морето) и ми прави и кафе - каквото си поръчам като вид. Ми, битовизъм си е да сготвиш или да направиш закуска, но е голям кеф уикендът да започне с топли палачинки с кафе и нас не ни затруднява, нито ни навежда на неприятни мисли, точно обратното.
Виж целия пост
# 72
Именно очакването за невероятни спомени ми вкарва в главата щурата идея да правя палачинки. Когато са детски спомен- супер, но не и когато се опитваш да произведеш въпросния спомен у деца, за които палачинката е вид фризби от тесто.

Едно и също нещо може да е или романтично прекарване, или битка със зомбита. Ако сте две гаджета, за какво изобщо се включвате в дискусията...
Виж целия пост
# 73
И защо да не се включва? Нали точно за двама, които не живеят заедно, но се заражда такава идея, е темата:
Цитат
Какво искат да кажат като казват не заживявайте заедно, защото ще ви връхлетят битовизмите.
Виж целия пост
# 74
Е, темата не беше ограничена само до хора с 3 деца. Wink

А и 1 човек да си, задълженията все си ги има, както и НСЧ вече писа. Когато съм сама някой ден/вечер, си готвя същите неща, както когато сме двама. И също си подреждам след себе си, и боклука си хвърлям, и пералня си пускам...

Упс, едновременно сме писали.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия