Чета ви с интерес и същевременно си разсъждавам. Вие, когато говорите по телефона със собствените си родители или с приятели, за какво говорите? На практика не давате ли също отчети? Особено с приятелките – къде сте ходили, кого сте видели, пък кой какво казал, а в оня магазин какви страхотни обувки имало, пък вчера какво сте готвили, пък днес на работа колежката как ви е ядосала, пък детето какво има на контролната... Пълен отчет. 
И изобщо, как трябва да изглежда един политкоректен разговор на половинката с неговите родители, за да има мир и любов във вашия дом?
- Ало, мамо, как си? А, и аз съм добре, даже прекрасно, айде чао.
Край на разговора. Времетраене 1 до 3 минути, според зависи дали майката е отговорила лаконично "Добре съм" или се е изкушила да се пооплаче от мигрената или болките в краката например.
Така ОК ли е, или може да отпуснете още толкова в случаите, когато майката евентуално има да сподели нещо със сина си?
Виж целия пост
И изобщо, как трябва да изглежда един политкоректен разговор на половинката с неговите родители, за да има мир и любов във вашия дом?
- Ало, мамо, как си? А, и аз съм добре, даже прекрасно, айде чао.
Край на разговора. Времетраене 1 до 3 минути, според зависи дали майката е отговорила лаконично "Добре съм" или се е изкушила да се пооплаче от мигрената или болките в краката например.
Така ОК ли е, или може да отпуснете още толкова в случаите, когато майката евентуално има да сподели нещо със сина си?
Моля всички свекърви, които са наскачали темата и се опитват да наложат мнението "Ако свекървата греши - виновна е снахата", да си направят отделна тема "С какво ви дразнят снахите?", ако имат смелост. 
Разнесени сме по цялата любима рода, защото "Нали сме си свои? Какво толкова?" 
