Свестните са заети

  • 67 748
  • 1 097
# 780
Ми тогава веднага ще й намерим някой за женене, чакай да се огледам сред колегите ми.  Joy Joy Joy Joy
Ама ще ги питаш ли съгласни ли са, или няма не искам, няма недей? Grinning
Сакън! Нека сами се омотат или съфорумката да си вкара позитивите в действие.
Виж целия пост
# 781

Ми тогава веднага ще й намерим някой за женене, чакай да се огледам сред колегите ми.  Joy Joy Joy Joy

Ама ще ги питаш ли съгласни ли са, или няма не искам, няма недей? Grinning
Въобще няма да ги питам, ще действаме като в арабските страни! Женим ги и толкоз. Joy
Виж целия пост
# 782
Бях в София дълги години, живях с един мъж и много си помагахме. После той замина за чужбина, а очи които са далеко, се забравят. Живях още няколко години сама в София, но ми беше трудно да се справям. Не невъзможно, но трудно. После заминах за Варна, живях с бившия ми приятел, но се разделихме, причините за раздялата не ми се коментират. Единственото място, на което можех да се прибера, е Плевен. Не планирах да остана толкова дълго тук, но се оказа, че съм си създала някакъв си мой комфорт и засега съм тук. Към настоящия момент не ми се мести. Това би изисквало много време, финанси и енергия, които за момента нямам в излишък. Та така...

Cuckoo, бившият баш-баш на първа среща ми каза за кредитите. Той беше на мнение, че ако го харесам, ще го харесам с недостатъците му, пък и не е редно да крие нещо толкова сериозно. Нямаше ли да е по-зле да се нанеса и той да каже: "Абе, душко, тука едни кредитчета имам..."
Виж целия пост
# 783
Cuckoo, бившият баш-баш на първа среща ми каза за кредитите. Той беше на мнение, че ако го харесам, ще го харесам с недостатъците му, пък и не е редно да крие нещо толкова сериозно. Нямаше ли да е по-зле да се нанеса и той да каже: "Абе, душко, тука едни кредитчета имам..."
Разбира се, адмирации, че си е признал още от раз.
А защо не замина в чужбина с първия, ако ти се разказва, разбира се
Виж целия пост
# 784
Ами първоначалната идея беше, разбира се, да замина. Говорехме почти всеки ден по Скайп, планувахме... Но той в началото каза, нека да понатрупам малко пари... Ок, логично беше. После нещо друго трябваше да изчакам, после брат му се разболя от рак и той почна да праща всички спестени пари за него... И някак си за мен не остана време. Може и някоя мадама да се е появила там. И то е естествено даже. И така... Не се получи...
Виж целия пост
# 785
Толкова ли няма мъже на тренировките по фехтовка?
Виж целия пост
# 786
Бях в София дълги години, живях с един мъж и много си помагахме. После той замина за чужбина, а очи които са далеко, се забравят. Живях още няколко години сама в София, но ми беше трудно да се справям. Не невъзможно, но трудно. После заминах за Варна, живях с бившия ми приятел, но се разделихме, причините за раздялата не ми се коментират. Единственото място, на което можех да се прибера, е Плевен. Не планирах да остана толкова дълго тук, но се оказа, че съм си създала някакъв си мой комфорт и засега съм тук. Към настоящия момент не ми се мести. Това би изисквало много време, финанси и енергия, които за момента нямам в излишък. Та така...

Разбирам те защо си се върнала и че сега нямаш много желание за поредна промяна, но според мен е хубаво да пробваш пак. При условие, че два пъти си сменяла града, няма да ти е толкова трудно, казвам го от личен опит. По-скоро ще ти е трудно сега да събереш сили за ново начало, отколото като вече си го направила. На твое място бих започнала да търся работа още докато си в Плевен, така рискуваш много по-малко, макар че може да отнеме малко повече време. Не ми се струва добър вариант да се задържаш много време там, явно нямаш вече среда в града, което е нормално. А и в по-малките градове след 30на години е с пъти по-трудно, отколкото в големите да срещнеш човек. Имала си нужда да се върнеш, да събереш сили за да продължиш - ОК, но не спирай на тази фаза, действай. И чужбина ти е вариант, но каквото и да решиш, търси първо работа за да имаш някаква сигурност и да си по-спокойна.
Виж целия пост
# 787
Човекът не е бил сериозен или пък наистина се е появила друга, а той те е баламосвал. Както и да е...
Виж целия пост
# 788
Плевен изобщо не е малък град. Въпросът е да се излезе от кръга на познатите и да намериш начин за срещи с нови хора. То, това си го знаеш вероятно....
Виж целия пост
# 789
Плевен изобщо не е малък град. Въпросът е да се излезе от кръга на познатите и да намериш начин за срещи с нови хора. То, това си го знаеш вероятно....
Сравнително малък е, особено от гл.т. на вероятността да си намери половинката там, още повече пък и след като години наред е живяла извън него и реално няма и среда вече. Не е невъзможно, но ще е много по-трудно, а и не виждам професионално да е супер удовлетворена или нещо да я задържа там реално. Но тя си знае най-добре, ние можем само да дадем съвет спред нашите разбирания.
Виж целия пост
# 790
Да, да, отчитам го като факт, че си тъпча в едни и същи коловози. Ще помисля къде и как мога да разчупя рутината. Това като че ли е най-важното...
Виж целия пост
# 791
Мисля, че на първо време трябва да разчупиш коловоза на собственото си възприемане на хората и поведението ти към тях. Краткото форумно общуване с теб оставя у мен и не само у мен впечатлението за човек, който е взискателен към околните, пали от четвърт и е лишен от самоирония и позитивно излъчване, които правят общуването с него приятно. Това е на пръв поглед, естествено. На втори поглед, съм сигурна, че си свестен и интелигентен човек. Но проблемът е, че за да стигнеш до втори поглед, трябва да не са те отблъснали на първи.
Виж целия пост
# 792
И друго, прочети разказите на О'Хенри. В момента в който решиш, че никой не ти трябва и ти е супер уютно и добре, ще се появи някой досадник, който да ти открадне спокойствието, сърцето и порцията скариди. Не се шегувам.
Виж целия пост
# 793
И друго, прочети разказите на О'Хенри. В момента в който решиш, че никой не ти трябва и ти е супер уютно и добре, ще се появи някой досадник, който да ти открадне спокойствието, сърцето и порцията скариди. Не се шегувам.
Потвърждавам.
Виж целия пост
# 794
И друго, прочети разказите на О'Хенри. В момента в който решиш, че никой не ти трябва и ти е супер уютно и добре, ще се появи някой досадник, който да ти открадне спокойствието, сърцето и порцията скариди. Не се шегувам.
Абсолютно..
Точно така и при мен се случи..))
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия