Мартенчета 2017 - тема 6

Куки, малко ти завиждам, че си била на село, макар и по неприятен повод. Аз имам нужда от малко почивка от града, другия месец ще ходим на село, мм организира някакви негови приятели.

Относно гумените подложките - писах на една госпожа от Фейсбук, но ми каза, че в момента няма наличност, чак в края на ноември очаквали. Казва се Галина.

Като ви чета имам чувството, че сме много назад със захранването. Обича само сладки пюрета - тиква, сливи, праскови, ябълка, боровинки, ранни моркови. От тези с картоф му се повдига и не го мъча. Въпреки че с мрежата снощи хапна малко варен... Трябва да пробвам с месно пюре да видим как ще е. Иначе и аз карам по смесена система - постоянно давам да гризе ябълка, банан, краставица. Обикновено е повече мазало, отколкото ядене, но пък го радва. Досега отричах кашите, но май ще се пречупя, само че аз ще си я направя от ориз, че тези от магазина не ги одобрявам.

И само да кажа нещо по повод на хората дето обясняват как цяяяял живот ще спите заедно с детето - да си гледат в тяхната паница, не се знае утре какво ще им се падне. Както е  казвала баба ми "На каквото не си се присмял, не ти се е случило". Освен това бебетата могат да реват с часове. Когато мм е приспивал Марти, аз съм седяла пред вратата да рева заедно с него или излизам с кучето, защото не издържам. Четох как оставянето на бебето/детето само е пагубно за емоциите му, не че не съм го виждала у хора, които познавам, и не бих могла да го направя. Извинете за монолога, но съм много чувствителна на тази тема.

Та желая ви хубав ден и чакам срещата с нетърпение!

Имало е моменти, където от бебешкия рев на сина ми, не само не ми се е доплаквало, а съм се сдържала да не го тръшна на леглото. Това е така характерното реване до зачервяване без видима причина, където все едно ти казва: не съм на кеф. С практиката съм се уверила, че и да го оставя да си реве, уж сам да се успокои, при нас не действа. Човекът може да се дере с часове. Случвало се е да изляза от стаята и да си събере нервите, за да отида после да го успокоя. Представям си периода около две години, където започват да се тръшкат за всичко. Сега най-много да опъне краката и да не дава да го сложа да седне, надава вой, ама бързо му минава.
Като стана въпрос за спането в общото легло, от два дена и аз го слагам при нас. По-лесно ми е обслужването му, вместо за всяко мрън да ставам. Тази сутрин със зор заспа, хем на ръце няколко пъти го взимах. Уж заспал и тамън го сложа в креватчето и започва да реве. Накрая легнах с него, та най-накрая заспа.
Аз вчера излизах сама в центъра-без дете и мъж. Бях забравила колко е приятно да се шляеш.Не знам дали в мен е проблемът, но имам нужда от собствено пространство. Ей, така да се отделя. Вие имате ли подобни желания и как събирате сили?

Куки, може ли и на мен линка?

Моя грешка, разбира се, че Тео захранваше като нас, а не Tiama. Като направим една есенна среща и почна да свързвам лица и имена, няма да се обърквам така, извинете, момичета.
Делфиниум, много си е хубаво на село, макар че имаше доста работа с ено бебе и един възрастен човек на легло. Сега вкъщи ми е като на хотел със съдомиялна и прахосмукачка поне учихме животните на живо с малкия де що видим... не че нещо ще запомни де
Пожелавам ви приказно да си изкарате, и да отдъхнеш малко и ти сред природа с бебока
mia1, това си е най-нормалното, гаранция, че всички сме така. Хем ми е най-милото и скъпото, хем малко като го оставя при някого за час-два и малко се поразходя или си свърша някоя работа вкъщи, се чувстваш ЧОВЕК, а не хранилка-люлка-певец-миячка. В това отношение съм добре, че сестра ми е наблизо, и има и баба и прабаба. Майките дето нямат никой близък наблизо - поклон. Не знам как издържате, машини! сигурно щях да излизам по - често с малчо по центъра, ако нямах къде да го оставя за малко.
Линка за книгата за захранването - довечера като се добера до компютъра го пускам.

Ми, напълно те разбирам, аз съм на прага на нервна криза с това плачене за всичко. Преди малко и аз ревах от изнемога. На обяд, я оставих на земята да си играе, за да мога да ям нещо, че нали уж и кърма трябва да произвеждам, започна се един реев, обаче си казах, че няма да включвам отново режим пеликан и ще си дъвча храната, и така 20мин не спря, докато не я гушнах.. Не ме разбирайте погрешно, изобщо не подкрепям метода да се остави детето да се нареве, че после щяло да заспи от умора или от недостиг на въздух..
Честно казано мислех, че аз съм единствената, която още държи детето в леглото до нея, но ако не спи до мене и ако трябва и през нощта да ставам на 20-30мин - психодиспансерът ми е гарантиран..

Относно спането с детето - аз спя с него на спалнята, а мм в другата стая. Забравихме вече какво означава да сме двойка.
По същата причина, че по - лесно го обслужвам като е до мен и се наспивам и аз и той спи по цяла нощ. Иначе се започва едно ставане по 100 пъти, умора, изнервеност. А мм спи отделно, защото ни е тясно тримата. До кога ще продължи това - не знам.
В събота правихме кръщенка, имаме си християнче вече. Всичко мина чудесно - без рев и сърдене Като са готови снимките ще кача във ФБ една да ни видите

Ами честито християнче!

Благодаря.
За плача да кажа, че и аз не го оставям да реве. Но понякога, да си призная,  не издържам рева и ми се иска да викам. Всичко му е наред- наяден, сух, с чисти дрехи, а неистово реве.
Метода на Фербер, една приятелка, която живее в Швеция, го е прилагала и в продължение на 5 дни детето й се научило да заспива само в леглото си. Питах я как е издържала рева, била се наливала с бира, но не влизала в стаята. И съвета на свекърва й бил, да го остави детето да си реве, зора бил първите 4 дни. Сега ми вика, че като го нахрани вечер, слага го в леглото и то заспивало, без да е търси.
Аз не мога, понякога ми е много тежко, че трябва да го приспивам, защото и аз се унасям, но като знам, че трябва и да стана, за да пооправя кухнята, да сготвя за следващия ден, гладене, чинии, проскане. През деня никаква домакинска работа не правя, тъй като не мога. Повече от 15 минути сам не стои, сякаш имам пясъчен часовник. Всичко правя на бърз ход.

Не знам дали някой остана, който да не е във фб групата, но и тук да кажа: Среща в сряда, в 13ч, в Борисова градина, на алеята зад спирката на Орлов мост

И аз понякога се изнервям ако плаче много. И имам свекърва, но ми е по-добре да не ми помага, ужасно е дразнеща. Давам й го само като тя поиска да си играят, през останалото време всичко си правя сама.

  Вие ли бяхте днес при слончето? Като прочетох за среща, се сетих, че и днес трябваше да сте се срещали.
 Аз ходих във Враждебна, че имаше ден на отворените врати в авиобазата. И после врътнах към Борисовата.

Електра, за цапането аз съм взела ризи за захранване от Икеа. Но те пазят само горните дрешки. Панталоните си стават в манджа

 За методите с рев имам много какво да кажа. На мен ми се вижда кощунство да опитва човек да напие инстинктите си, че да постигне целите на всяка цена. И то какви цели, през моите очи си е глупост. Да речеш да беше нещо важно и наистина необходимо за семейството, а то -  да спяло детето в негов креват. Че защо? Да се впишем в масата, да не кривнем от общоприетата норма на обкръжението ни. Защото картината възпитана в главата ни е бебе в креватче (с биберон или шише в устата). Да отглеждаме децата си така, както обществото ни налага е загубена битка още в зародиш. Обществото винаги ще има за какво да ни обвини ВИ НА ГИ! И понеже такъв образ сме си изградили, съответно го приемаме и за наш идеал. Сякаш тиквени медали ще получаваме за това, че сме изпълнили някое обществено правило кой къде да спи. (котката се гуши да спи в мен, детето ми ще спи в другата стая, как не.

 Докато не преминах през това да видя как детето ми пораства и само се отделя от нас, винаги съм имала притеснения, че това може би няма да се случи точно така лесно, както чета в книгите за естествено развитие на хората. И докато не преминах през естественото отбиване си мислех, че това може и да се случи, ама на други деца, не на моите. И аз сигурно някъде бъркам.

 Когато родих първото дете, естествено то искаше близостта на живи хора, а аз  исках да спя. Мъжа ми казваше "носи си го ти, аз нямам ръце да дундуркам постоянно". Съответно приех, че аз съм в безизходица и единствен шанс е да търсим как да го отучим от ръце. Мъжа ми донесе информацията, че колеги прилагали тактиката с реването (само че го оставяш да реве без да му реагираш) и те спирали. 2 часа!!! това дете не спря да пищи с пълно гърло и точно толкова време кухите ни глави търпяха това безумие!

 И още имам да пиша, защото да видя ревящо бебе, на което никой не реагира, това ми е много страшен сигнал на мен. Че родителите още от самото начало тръгват на война с детето си. Не говоря за тръшкането и истериите на 2-3 годишните.
 В няколко книги за детска психология  срещнах  две изследвания правени в Румъния.  Изследват деца от сиропиталища. Те не плачат. Лошата новина е че това е само лъскава кора на гнила ябълка. Какво се оказва - тъй като здравото дете има здрава система, тя работи така : има нужда от нещо (папример да спи там, където се усеща най-сигурно), и си го изисква . Ако му се откликва, всичко е наред, системата работи. Ако не му се откликва, то продължава да подава сигнали (реве), до един момент, в който става ясно, че подадения сигнал не води до адекватни резултати и бебето спира да хаби ресурс за неработеща сигнализация. Детето заспива само и спи спокойно, и всички са доволни. Дали? На спящите като ангелчета бебета кръвните проби показват многократно по-високи стойности на кортизол (хормонът на стреса). А когато нивата са такива по-продължително време, мозъка се уврежда безвъзвратно. (тук  добавям, че вярвам в чудеса и не вярвам в безвъзвратните работи, но нАуката казва "безвъзвратно").
 Разбирате ли, научаването детето да прави нещо чрез метода с реването  НЕ означава, че то вече си харесва леглото или харесва да ходи на ясла т.н. Просто интелигентната му система е деактивирала сигнализацията за проблем, защото тя не дава резултати.

 А сега и за това "гушкам или не, то си реве". Темата ми е актуална, защото днес София плака към половин час на почивки за по няколко секунди. Пак изследване показва много интересни неща. Има страдание, нивата на кортизол се покачват. Оказва се, че когато нещастието е споделено, нивата на кортизол се понижават, дори детето да продължава да плаче! Това мен ме впечатли наистина и ме изненада. Лектора (на един семинар за образование говореха за това изследване) каза, че не откриването на проблема и решението му са това, което влияе на хормоните, а това КАК човек посреща тази трудност.
 В моя случай със София, ако ни изследваха, вероятно биха установили, че въпреки реването, което удари тя, всъщност нейното тяло не е било под стрес, защото аз я гушках. Не мога да я накарам да млъкне, но мога да бъда до нея и да Ь осигуря прегръдка, докато си изреве натрупаното напрежение (беше преуморена от забавленията и слънцето). Не съм опитвала да правя нещо специално, за да я успокоя, просто чаках да се нареве и да Ь олекне.

 А тръшкащите се подрастващи са друга тема. При тях на същия принцип действат хормоните, само че при тях започват и други работи. Като да опитват да говорят, но да нямат достатъчен набор от думи, за да го изкажат. Или опипват границите, да знаят до къде да се разпростират. Нещо, което липсва при бебетата. При малките всяко желание е нужда, а не претенция. Подрастващите вече се усещат като отделни личности, искат да заявят себе си като отделни, съответно се учат да отстояват себе си (колкото и лоши идеи да са им щукнали. А бебетата не искат да се идентифирират като отделни личности, тъкмо обратното - настояват да са неразделна част от майка си. И не е нужно майката да насилва отделянето. То детето тъй или иначе ще си мине през този период (стига да са психически в ред и родителите де... че хора всякакви...)

 Ох, като ги гледам пораснали и отделени моите и ми е толкова лесно да приема това, което съм чела. Не беше така с първото дете. Докато му треперех, че все по-страшно става положението, че вместо да се отделя, той става по-залепен, тогава просто не виждах на практика да се случва описаното и съответно хиляди пъти се препотявах, че съм се провалила във възпитанието (абе това май още си го мисля понякога   . Но до момента дори за миг не съм съжалила за внимание и ласка към децата ми. Съжаляването ми е само за неща, като недостатъчно търпение, неотделяне на достатъчно време за тях и подобни).

 И ей това е последното вече, обещавам   На мен ми е най-лесно да гледам бебе. Няма философия в това - гушкаш го, кърмиш го и толкова. А после става трудното - то следи всяка стъпка и се учи (особено от лошите ни стъпки), то се нуждае от обяснения, от подход, пък някои подходи не вървят, сменяш тактиката. То трябва и да се възпитава някак, но не виждаш резултат и нервичлите започват да се обаждат. Освен това идва и целенасочения бунт на детето, пък започва да щъка далеч от дома и родителя започва да има все по-слабо влияние върху възпитанието, и идват комшии на вратата да ти се оплакват за някоя беля, пък се червиш като домат. После разбираш, че която и тактика да приложиш, имаш точно никаква сигурност, че ще проработи. Или следващия път разбираш, че предишния си сбъркал.... Абе обичам бебетата. Гушкам и никога няма да сбъркам, ако гушкам повече.

 Ако не сте забелязали, да знаете, че списане говоря със себе си  Осмислям по-добре нещата, като опитвам да ги обясня на друг.

Аз си признавам, че съм я оставяла да плаче. Не за възпитание, имаше период яде и реве. Е, да ама аз имам физиологични нужди, не че не си мия зъбите с нея, но... Та понякога човек е сам и няма избор.
Но снощи като видях, че няма да заспи и отидохме с нея в другата стая. Още спи на спалнята. Спахме си заедно.
Иначе тя е буквално долепена до дивана в хола, кошарката и е там, и ние спим до нея, но...

Скреч, нямаше вчера среща, отложихме я за сряда, защото много хора казаха, че са заети в понеделник. Вчера си направихме малка среща - само аз и every me, но в градинката между Сити център и Хилтън, известна като кучешката.
И само да кажа, че докато Скреч се изяснява със себе си, пишейки, на мен ми е много полезно и откривам неща, които инстинктивно съм си мислила, но не съм имала опита на майка и не съм знаела дали са правилни.
Като цяло аз действам инстинктивно, т.е. правя това, което ми се струва правилно. Чета по въпроса, разбира се, но си съставям мое си мнение от прочетеното. Например не забелвам, не възпитавам с оставяне на детето да реве, не спазвам стриктен режим на хранене, а му давам да суче, когато той поиска, гушкам като плаче, не го насилвам да стои в количката като плаче, а го нося в раница - въпреки че много познати, които имат дете/деца, ми казват "не го прави, ще свикне така". А аз си казвам, ами като свикне, какво толкова? Ще правя нещата, от които има нужда, докато имам физическата възможност да ги правя.
И все си повтарям, че трябва да се отнасям към него като към самостоятелна личност, за да може той да се почувства като такава. Приеме ли се като самостоятелна личност, когато е готов, ще се отдели. Така си мисля.
А съм си свалила на четеца две психологически книги за възпитанието на детето и мисля скоро да ги прочета.

Амоняк, човешко е да оставиш детето да пореве, за да задоволиш твоите нужди (глад, тоалетна). Хора сме все пак. Ставаше въпрос за това, когато можеш да му обърнеш внимание/утешиш, а решаваш да не го правиш, за да го превъзпиташ. Не виждам лошо детето да спи при мен, единственото, което ме кара да го слагам в креватчето му е, че на мен ми е неудобно и се схващам, защото не смея да се завъртя с гръб към него. Но всички сутрини си поспиваме двамата до 8:30-9ч. Само тази нещо не успях да заспя, а той в момента кърти наакан

Хей хора, недейте така, това е парка на красотата!
Скреч, добри сили вля в мен! Благо-Даря ти!

Дааа, много е красиво там и спокойно. Само за мами и бебета

Има ли място за паркиране? До парка? Охх търся си парк където да мога са дойда с кола...

Скреч, благодаря зс размислите ти. Аз да си призная, имах много стадно мислене преди да започнем дори с опитите. Кърмене, пелени, спане ... За мен всичко беше масовият пример. Съжалявам за някои коментари към снаха ми и нейните методи. Чак сега осъзнавам някои неща ... Като основното е че всяко дете е различно и изисква различен подход.
След като прочетох книгата д-р Сиърс сама направих някои изводи за себе си и отглеждането. И искам сега да прочета нещо подобно и зс възпитание и отглеждане.

Електра, би ли качила книгите в фб? Ще ми е интересно и полезно.