Православието като начин на живот-7

vihrogonche, добре завърнала се! Липсваш из темите, в които сме се срещали!

Преди време четох една беседа в православие.бг, в която едно нещо много ме озадачи. И до ден днешен не мога да си го обясня. В нея пише, че дяволът всъщност не може да чува нашите мисли. Но според мен това е абсолютно нелогично и всичко сочи, че е точно обратното и, че той точно с мислите ни манипулира най-много. Ето линк към беседата: https://www.pravoslavie.bg/%D0%91%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0/ … %8F-%D1%83%D0%BC/. Вие какво мислите по въпроса?

Shanan4e, според книгата " Точно изложение на православната вяра", ние имаме разум и воля, с които да приемем или да отхвърлим внушенията и подшушванията на дявола.
Това, което съм разбрала от мои четения и общувания е,  че постоянно в умовете ни е борба и че ние трябва да сме будни и да просим от Бога да ни дава сила на волята, грамотност, за да умеем да различаваме кое от кой е, коя мисъл в резултат на чие влияние се е сформирала в ума ни.
Казано е че антихриста, който е олицетворение на дявола, "ще измами тези които имат слаб и колеблив ум, и ще ги отвърне от живия Бог, така че да бъдат съблазнени, ако е възможно, и избраните.".
Т.е. ние трябва да се подвизаваме в будност, в радение, да сме разумни.
Нашата душа решава в резултат на силите, които действат в нея дали да се подчини на злото или на доброто ( защото Господ ни е надарил със свободна воля).
Обаче силите на душата ни се делят на разумни и неразумни.
Неразумните биват два вида. Едните са непослушни на разума, т.е. не му се подчиняват, а другите са послушни и се подчиняват на разума.
Тези, които са непослучшни на разума се управляват не от разума, а от природата. Както се казва за животните, че те нямат разум, а действията им са в резултат на природните сили, влечения.
" При неразумните животни, щом възникне някое влечение веднага след него следва стремеж към действие; защото влечението на неразумните същества не се нарича нито воля, нито желание, тъй като волята  е разумно и свободно естествено влечение".
Чела съм, че светите отци казват : "молете се да не ни изостави благодатта, защото ако ни остави, можем и човек да убием".
Което лично на мен ми дава да разбера , че е много важно да държа разума си в / с Божията благодат ( колкото ми е по силите).
Ние,  "хората, имаме една естествена воля, понеже имаме една природа ".  
Обаче, волите ни и склонностите ни са различни, понеже " ипостасите ни са разделени една от друга - по място време, отношение към предметите и от доста много други обстоятелства".
" А в нашия Господ Иисус Христос природите са различни; затова и естествените воли или силите и желанието, принадлежащи от една страна на Божествената Му природа, а от друга - на човешката Му природа. Но от друга страна, в Него има една ипостас, един водещ, а поради това- и един предмет на волята или една наклонност на волята, тъй като човешката Му воля, разбира се, следва; а Божествената воля и искала това, което Божествената воля изисквала от нея".
Оставам с убеждението, че Бог допуска изкушенията от дявола, за да бъдем изпитани , защото " неизпитаният и неопитен мъж няма никаква цена".
В същата книга се обяснява, че "самият живот е действие. ....всяка функция на живото същество- както подпомагаща храненето и растежа. т.е физическата функция, така и движението, съответно влечението, тоест проявата на сетивната функция, така ( най- накрая) и разумното и свободно движение. Действитето е резултат от прилагане на сила"...." действие е и мисълта, която най- напред възниква в нас. И това е просто и непроявяващо се навън действие, тъй като умът сам невидимо поражда мислите си, без които той не би могъл да бъде наречен ум"...
В мен остава загадка производството на мислите.... ясно е, че всеки един от нас има мисли и ги произвеждаме всеки ден...те са за нас невидими, но за ангелите са видими... и ако трябва да се измерват с някаква величина, то съм сигурна, че са тонове...
Св. Дамаскин обяснява за т.н. "вътрешно слово", което са нашите осъзнавания, мисли, " вътрешно око"....

Жалкото е, че много от тези наши мисли изобщо не са богоугодни....и както разбирам, всеки повярвал в Христа, трябва да се стреми да се очиства, да придобива Христов ум, за да бъдат и мислите ( и от там делата ) ни богоугодни.

Искам да ви питам някога ядосвате ли се на хората, които не са вярващи и са готови да спорят относно религията? Знам, че трябва да проявяваме уважение и че насила не може никого да убедим в нищо, но тихичко и вътрешно доста се ядосвам на тези хора. Всъщност, едва сега се замислям, че не всеки българин автоматично е християнин. Просто ми е странно, когато българин ми говори за “моята” религия, сякаш с него живеем на отделни вселени.

Аз се ядосвам и ми е мъчно за хора, които твърдят, че са християни, но с разни техни си възприятия, схващания и вярвания. Вярват в Бог, но
-Христос бил само човек, пророк, силен дух и т.н
-нямало ад и рай, нямало демони
-имало прераждане, други животи

и т.н
Влизала съм в спорове, като на близка приятелка съм казвала - Защо казваш Христос Воскресе като не вярваш? И как така казваш, че Христос е бил светъл човек, като сам той твърди, че е Бог. Значи е лъгал според теб...
Но не съм достатъчно уверена, нито толкова сигурна в себе си, за да влизам в такива спорове. И когато мълча и слушам се дразня много.
Последно коментирахме абортите и масовото мнение, че фактът, че нямаш пари те оправдава да правиш аборт.
 Интересно ми е влизате ли в подобни диалози, кога трябва да се спори, кога трябва да се смириш и замълчиш?

А защо ви е важно в какво вярват околните? И защо се ядосвате? Някои припознават вярата на късен етап от живота си, обикновено след силни житейски ситуации и стават в пъти по ревностни от други, израсли в дом на свщеник примерно. Но какво от това? Относно диалозите, зависи каква е целта, ако е просто разговор защо не? Няма начин да мисля, че моята истина е чуждата истина. Ако се касае за въпрос, по който християнството налага едно решение, то това не значи, че човекът на който предстои да вземе решението няма да мине през целия спектър на терзания как е правилно да постъпи.

Не, аз се ядосвам само на хората, които се подиграват или искат да изкарат вярващите малоумни.

По едно време се чувствах виновна, че не проповядвам ревностно вярата си. Но явно нямам това призвание. Ако Господ е решил, че трябва, ще ми сложи правилните думи в устата, а аз мънкам като някой двойкаджия и се сещам със закъснение за правилните аргументи.

Ако някой подхвърля подигравки и язвителни забележки, отбелязвам че не желая да присъствам на богохулство. В случай, че продължава ставам и напускам.
Изключително изпитание ми бяха 10 години, в които споделях една стая с колежка, която не вярва в Бог, но пък вярва в магии, уруки, баене и доста успешно прогнозираше нещастия, злополуки и трагедии. Усещала съм се като бомба, която ще избухне при непрекъснатите ѝ предизвикателства. Молила съм се Господ да ѝ прости, защото не знае какво прави и какво говори, но ми е доста трудно да мисля, че не е към "тъмната страна". Само факта, че понякога виждам колко е нещастна, ме кара да ми е мъчно за нея.

Относно абортите е много деликатна темата. Ако не вярваш, ако не осъзнаваш какво ти предстои да направиш лесно се намират глуповати оправдания, които ти изглеждат изключително важни. Преди 10-на год. една позната мисля, че ми се обиди след разговор за предстоящия ѝ аборт. Причината беше, че нямали жилище. Е вече имат жилище, а тя отдавна не общува с мен. Не мисля, че съм се държала грубо, просто отбелязах преходността на битовизмите. Моята майка е направила аборт на третото си дете, по настояване на баща ми. Цял живот не може да си го прости и се обвинява за глупавите битови причини за постъпката, които естествено са били преодоляни.
Не знам в по-сериозни ситуации (увреден плод, болест на майката, резултат от изнасилване) как се намират сили да задържиш бебето. На теория ми е ясно, на практика предполагам, че е много трудно.

Да, не трябва да ни интересува кой в какво вярва. Убежденията са личен избор, просто понякога се заформят спорове за вярата и аз винаги се чувствам сякаш нямам достатъчно силни аргументи, за да защитя църквата или изобщо религията. Но и аз си казвам, че не ми е дадено това призвание и си мълча.

Няколко аргумента най-много ме жегват: на първо място, когато кажат, че свещениците ни не струват, съответно църквата е създадена с цел манипулация и трупане на богатства. Тук се вкарва и аргумента за кръстоносни походи, за Света инквизиция и педофилията. Съответно... “как да вярваме в такава институция, която е направила толкова ужасни неща?”
Ох, а наскоро чух нещо, което още повече ме ядоса. Някаква жена (не я познавам, не искам да я обиждам, била професор май, учен човек), която се определя като християнка, била казала: “Виж, никой не вярва, че някакъв човек преди 2000 години е превръщал вода във вино и т.н., все пак това не е възможно, но християнството учи на тези и тези хубави неща...” Много се ядосах на това, хахах.

Дразня се и когато кажат, че свещениците са индоктринирани да говорят едни и същи неща, за да заблуждават масите. Дразня се и когато не правят разлика между православие и секта. Дразня се и че не мога да им кажа нищо, защото историческите факти са си исторически факти. Освен това уважавам и науката и ми е трудно да дам аргумент защо хомосексуализмът не е нещо естествено примерно. Но така де... нормални неща са това, трябва да ги преглъщам, щото то от егото ми идва раздразнението.

Понеже зачекнахте темата за абортите, ако живеете във времето на турското робство и абортите са възможност, щяхте ли да сте против? (Аз имам още по-ужасен въпрос. Като родител бих ли пожертвала детето си, за да отстоя  християнството, ами ще излъжа ако кажа да).И преди да ме апострофирате, че използвам ако, за да вляза в хипотезата, да така е но искам да кажа, че приемам, че ситуациите и решенията винаги зависят  И от нюансите.

Да, разбира се. Аз също мисля, че няма само черно и бяло в живота. Аз съм “за”, да са разрешени абортите. Даже мисля, че докторите в този случай имат най-правилно мнение. Ако са забранени, това не води до по-добри резултати, даже напротив. А и никой не бива да бъде осъждан. Просто аз лично се дразня, когато се подменя “истината”, когато се твърди гордо, че “струпването на някакви клетки” не е човек и т.н.   
Аз също не бих си пожертвала детето, аз дори съм склонна да живея с мъж, който е мюсюлманин. Какво остава за детето ми. Не мисля, че някой от нас тук говори за крайности или пък изисква от другия да спазва такива.

това за свещениците е класика в жанра - ролекси, скъпи коли ... какъв пример дават и т.н. Много ми беше болно и странно как възхитено посрещахме папата, колко бил светъл, как давал пример..., а пък нашите свещеници били онези с ролекса.
Трудно може да се изолираш от разговор на работното място или при събиране с приятели. Като се замисля много малко са хората, които познавам, които изповядват и приемат чистото православие.
Имам много близка колежка, с която напоследък избягваме темата вяра, но понякога не се сдържам и си разрешавам да коментирам при някакъв разговор.

Радвам се, че темата се пораздвижи.
По въпроса за абортите, много съм мислела, след като прочетох, че дори противозачатъчните хапчета са грях.
Аз нямам аборти, но съм ползвала презервативи и хапчета.  
Ха сега!
За мен едно огромно сътресение беше, когато на много места прочетох, че астрологията е несъвместима с Християнството или по- точно казано, с православието.
Другото беше, че когато човек чете православните откровения и Светото предание, има огромен риск да се умопобърка.
Многократно срещам текстове, в които Рая, Царството Небесно и изпросването на Божията милост към нас едва ли не се превръща в самоцел и човек е готов да претърпи всякакви страдания, само и само да се удостои с небесното Царство.
Ето последния пример, който прочетох неотдавна:
"О, ако ти би знаел каква радост, каква сладост очакват на небето душата на праведния, то ти би се решил в тоя временен живот да понасяш всяка скръб, гонение и клевета с благодарност. Ако и цялата тази наша килия би била изпълнена с червеи, и ако тия червеи биха гризали нашата плът през целия наш временен живот, би трябвало с пълна готовност да се съгласим и на това стига само да не се лишим от оная небесна радост, която  Господ е приготвил за ония, които Го обичат".
Този цитат ме кара да се замисля... какво разбира всеки един от нас под " Обичам Бог"
И как бих удвоила талантите, с които Бог ме е дарил, ако живея сред червеи и не взема мерки да ги почистя с някакъв препарат... поне да опитам....защото как например, бих родила и отгледала дете, здравословно, без да му навредя на физиката и психиката, ако го отглеждам сред червеи?
Ако всеки един от нас се завре в една килия с червеи, за да се спаси, бихме ли угодили на Бога?
 Все пак, според притчата за талантите Бог ще търси отговорност от всеки един от нас дали сме разработили талантите си.
Ако през временния си живот предпочета да си тъна в тези червеи, само и само за да се удостоя със заветния Рай, нима това би било Богоугодно?

M_I_A  извинявай, надявам се няма да ми се обидиш, нали просто си говорим и търсим истини за себе си. Цитирам те, защото в примерите ти виждам осъждане и към съквартирантката и към майка ти и към приятелката.
Аз се мъча да приемам  хората такива, каквито са и да не съдя, затова може би така възприех мнението ти. Не винаги ми се получава. Много често в ситуации се ядосвам или засягам от нечия реакция и чак след време, като я премисля, стигам до вечната истина (за мен), че всеки действа според капацитета си (на всички нива,  и като възпитание, и като възприемане за нормални човешки отношения, и като умствен такъв, ако щеш) които има в момента. Аз няма как да знам дали постъпката му е породена от дефицити, дали е урок за него по неговия път, или срещата ми с този човек е изпитание за мен. Искам да кажа че и трите жени в примера ти най-вероятно са имали последствия от решенията си, които водят някъде. Къде не знаем, защото неведоми са пътищата Господни.

NOVA NADEJDA, Хм, малко ме смути това за абортите по време на турското робство. Правилно ли разбирам, че е добра идея да са били разрешени? Има жени, които са предпочели да изгубят живота си, но да не бъдат насилени от турци... (Сега, не коментираме, ако аз съм на тяхно място, как бих постъпила...) Но не мисля, че тези жени с толкова силна вяра биха убили детето си в утробата... Разсъждавам си просто.

Според мен в публичното пространство темата за абортите се подхваща много погрешно. Не можем да говорим на хора, които нямат нашата ценностна система на нашия език. Все едно да им говорим на китайски. Все още за себе си не съм намерила отговор на въпроса как да се говори по тази тема, така че да разбере жената защо правилният избор за нея самата (за тялото и психиката ѝ) е да задържи детето. Вече опитахме да им обясним, че това е човешко същество, че животът е безценен дар и че ако (по думите на майка Гавриила) не можем да създадем живот, не бива да го отнемаме. Но и ми е много лесно да говоря наизуст без да съм била в такава позиция, нали? Мисля, че трябва жена, която го е преживяла и се е покаяла да излезе и с болка в сърцето да говори на тези жени и да ги вдъхнови. Кой ще ти повярва на поповете с ролексите! Да не говорим, че разни НПО-та възприемат правото на избор за аборт като право на жената да не бъде подчинена на мъжа и т. н.

Катеричка, презервативите не се приравняват на аборт, но има хапчета, като ескапел, които убиват заченатия ембрион. Спиралата също. За другите хапчета не съм сигурна, те май регулират цикъла. Нещо ми е мъгляво там. Наистина не си спомням принципа им на действие. Но за презервативите от свещеник знам, че не са проблем.