Православието като начин на живот-7

Това с осъждането/неосъждането на мен ми е изключително трудно:
Бях гледала едно интервю с йеросхимонах Дмитрий Зографски, като го цитирам по памет - не може да сме толерантни към греха. Към човека да, но като го виждаме, че върви към пропастта не е редно да сме толерантни.
Много ми е трудно да разделя за себе си осъждането на греха и това на човека. То е ясно, че всеки трябва да гледа себе си и никой не е безгрешен.
И аз имам много близка, която е правила аборт. Без медицински или други по -оправдаващи причини. Това е лошо, не я осъждам, но за себе си преценям, че това не е правилно. Мъчно ми е за нея, знам, че тя трябва да се разкае искрено за това, да се изповяда. Най-мъчно ми става, когато хората дори не го намират за неправилно, нямат угризения.

Така де, разсъждаваме си .
mama Barba, какво те смути? Че не си разглеждала възможността за аборт при такава ситуация, или че не си сигурна за себе си как би постъпила, друго? Аз затова зададох и по-ужасен въпрос, на който отговорих с да, готова съм на вероотстъпничество ако мога да спася живота на близките ми. Така мисля в момента. Разбирам, че има и е имало по-силни от мен.
"mama Barbaсб, 26 окт 2019, 15:04
NOVA NADEJDA, Хм, малко ме смути това за абортите по време на турското робство. Правилно ли разбирам, че е добра идея да са били разрешени? Има жени, които са предпочели да изгубят живота си, но да не бъдат насилени от турци... (Сега, не коментираме, ако аз съм на тяхно място, как бих постъпила...) ". Напротив за мен това е най-ценното в нашия разговор, защото ако не  се видим в ситуацията на другите, е лесно да мъдруваме.
..."Катеричка, презервативите не се приравняват на аборт, но има хапчета, като ескапел, които убиват заченатия ембрион. Спиралата също. За другите хапчета не съм сигурна, те май регулират цикъла. Нещо ми е мъгляво там. Наистина не си спомням принципа им на действие. Но за презервативите от свещеник знам, че не са проблем."... Винаги съм си мислила, че всички религии са много по-благосклонни към мъжете и с големи рестрикции за жените. 
oтговарям ти с цитат на мама Барба, защото ми е по-лесно "Има жени, които са предпочели да изгубят живота си, но да не бъдат насилени от турци... (Сега, не коментираме, ако аз съм на тяхно място, как бих постъпила...) Но не мисля, че тези жени с толкова силна вяра биха убили детето си в утробата..." потвърждавам, исторически факт.
Въпросът е, че се изключват всички нюанси на идеята за аборт, дори крайните.

NOVA NADEJDA, не се обиждам в никакъв случай. Майка си, изобщо не упреквам - много добре я разбирам. Дадох я за пример, за това как човек после може да съжалява цял живот и да не може да постигне мир заради постъпката си. Виж с колежката ми беше много трудно. Знам, че е грешно да я осъждам, но едно е умът да заповядва, друго е сърцето да го усеща. Стремя се да съм кратка, а е много трудно в няколко изречения да опишеш цялата палитра от чувства и емоции, които те заливат. Знам, че не съм аз тази, която да съди в сърцето си, но пък греховете не бива да бъдат спестявани, в това число и на църковния клир. Чела съм, че само отчаяните трябва да бъдат хвалени, за всички други има опасност да се възгордеят, а колко по-лошо ако има какво да лекуват (подобно на всички нас).

Катерица, въпросът за изпитанията ме вълнува от известно време. Мой близък е подложен на такива напоследък. Битката ми се струва почти неравностойна. Понякога се чудя как издържа. Той се моли и пости непрекъснато. Аз се моля за него, но понякога мълчанието свисше е страшно. Не смея да се помоля, аз да поема страданията му, защото мисля, че няма да издържа и един ден. Но се моля поне с част от неговите мъки ако може да го облекча. Ауу колко отвратителна и зла ставам в дни, в които 1/100 от неговото тегло ме връхлети. И се ужасявам от въпроса - нужно ли е на всяка цена да преминем през страданията, за да се спасим. Близкият ми е категоричен, че е нужно. Че никога не би могъл да лекува това зло и тази гордост, които всеки от нас има дълбоко в себе си. Аз все още се надявам, че може да се мине и по-тънко, но осъзнавам, че само с повърхностно дърдорене няма да стане. Трябва дълбоко да си разтърсен, много добре да усетиш болката на другите, много ясно да осъзнаеш колко си безпомощен, колко си пропаднал...абе катарзис ама истински и траен, защото човек има навика бързо да забравя и да се връща към преходните ценности.

mama Barba благодаря много за отговора.
Конкретно за Ескапеле в листовката изрично е написано, че  с тях се предотвратява евентуална беременност, което всъщност означава, че предотвратяват зачеване и нищо не убиват, защото го възпрепятстват....."Escapelle предпазва от нежелана бременност като предотвратява или забавя освобождаването на яйцеклетката от яйчника /спира овулацията/ с помощта на хормон наречен левоноргестрел, същият хормон, който се съдържа в много контрацептивни таблетки. Той не действа, ако вече си бременна и няма да навреди при вече установена бременност. Колкото по-скоро приемеш Escapelle, толкова по-ефективен ще е той.."


Въпросът е принципен... че ние реглулираме "искам" да съм беременна след интимността с мъжа ми или НЕ искам - ако се предпазвам...
Според цялата концепция на християнството, ние сме длъжни да се доверим на Божията воля, а не да прояваваме наше желание - " искам/ неискам"... ползвайки каквито и да е противозачатъчни, ние не налагаме ли нашата воля?
Освен всичко друго, самата интимност не би следвало да се осъществява в случай на желание за удоволствие и взаимност, а само с цел детерождение. До този извод стигнах ... след много четене.

M_I_A,  всеки според силите си.

Да... тук идва уловката до колко познаваме силите си...

Иначе, съм съгласна за катарзиса и страданията...
Лично мое усещене е, че само молитвата ми помага... какво значи да поемам страданията на някой? Че аз ако не се моля за него/нея ми е още по- тежко. И сякаш страданията прогресивно ми се удвояват.

А, аз имах предвид конкретно периодично повтарящо се изпитание при него, което е поносимо еднократно, но е направо "китайско мъчение" ако се повтаря ежедневно и ежечасно. Та съм си казвала, ако може един ден аз да поема този товар вместо него.

Още при предното обсъждане на притчата за плевелите и житото, като слушах тълкованието на Иван Николов споделено от mama Barba след 19 мин. говори за хората, които приели словото, но не са устояли на гоненията, се сетих за периода на турското робство и насилствено смяна на вярата. Как се устоява при такива зверства. Ами първите християни? Тогава не споделих за да не влияя лошо на другите. Но много го мисля.
Също като M_I_A се питам, трябват ли му на човек толкова мъки, за да се докаже?
Иначе се дразня на хората които ходят на църква, а когато излязат от там, забравят за всичко, даже се чудя за какво ходят.
За аборта е ясно - грях. За предпазването и друг път сме го обсъждали. Моето мнение съвпада с това на Катерица, въпреки, че искам да си намеря оправдания. Не ме е страх да гледам много деца, но много бременности си е изпитание.

Ще напиша нещо неприятно и го слагам в скрит текст.

NOVA NADEJDA, не виждам нищо скандално в поста ти. Съжалявам за проблемите ти .

NOVA NADEJDA, съвсем не си ме скандализирала. Много е тъжно това, единственото което мога да ти кажа, че страдам с теб, при все, че не те познавам и не познавам нито причините, нито състоянията, които те мъчат.
Сигурна съм, че Господ знае всичко, което е в сърцето и душата ти. И те обича.
Лично аз бях в потрес, когато разбрах, че едва ли не вярата ни се измерва със степента на издържане на страданията....
Св. Силуан е казал : " дръж ума си в ада и не се отчайвай"..
Няма как да го попитам какво е ад, но разбрах, че за всеки един от нас ада е различно усещане...
Самото ми четене на православна литература, ме държи нон стоп в ада... та там са нон стоп заплахи, описания на неописуеми мъчения и страдания...
като дете странях от всякакви филми на ужасите, екшъни и хоръри.
Не съм допускала, че обръщайки се с покаяние към Бог, ще живея с подобно знание.
Не знам и как да го кажа на сина си! Как да му обяснявам вярата... не искам да му говоря, да го заплашвам с вечни мъки... с огън... и погибел..
А чета как на незнам си колко свещеници само 1 щял да се спаси.. как на 12 души 1 бил Юда...
ей такива неща.. ужасни за четене материали, убиващи прашинката надежда.

Докато за една любяща майка ад би бил, не дай Бог, детето й да умре, загине, разболее нелчеимо.. то за друга, ад би бил да забременее и роди без да е желала детето.. не дай Бог, да бъде изнасилена....
ето, мама например, е била изнасилена съвсем млада, и е направила аборт... тя се кае и страда за това...
аз не я обвинявам ни най- малко! но пък четох мнения на православни старци как жените сме били виновни за това, че сме изнасилвани. Молела съм се по мой си начин за душата на това мое братче или сестриче... и ме боли за всичко и за всеки.

Откакто заприиждаха бежанците.. често трепвам като се замисля.. за опасността от някое нападение върху мен.
 И се питам..... добре, аз полагам душата си за ближния ( нали това иска Господ от нас), обичам го, помагам му... но ако той ме изнасили, аз ще съм виновна.
Това, че грешим, го приех и разбрах.. няма как да сме  живи на земята и да не грешим. Просто това са взаимоизключващи се неща, за мен. Интересното е, че Господ не иска смъртта на грешника, а да се покае..

Въпросът е да се покаем ...и да живеем в покаяние.. а как го претворяваме... пак е много много индивидуално.
Лично аз не виждам как може човек да живее в покаяние и да не греши, а да се жени, ражда деца, работи в света..

NOVA NADEJDA, Господ да ти дава сили дано! Много смелост и вяра ти трябват да пребориш тъмните гадинки. Дано иамш и подходящ човек, с който да споделяш.

Аз понякога се удивявам колко порочно и гнусно е човешкото съзнание. Дали си е такова или тъмните сили му влияята така - не знам. Скоро прочетох за мъченията на православни свещеници в румънските затвори по време на комунизма. Честно за такива гнусотии не бях чувала нито за през турско, нито за в концлагери. Направо не мога да си представя как хората са издържали на това. Не са издържали - отричали са се. Но после са се покайвали и вярата им се е връщала 2 пъти по-силна. Светът е бил жесток и изпълнен с гадости, болести, човешка трагедия и нещастия във всички времена.
Но да си пиша тук за теодицеята в два абзаца е немислимо. Пък и май всичките ми теории са вече казани и измислени от векове, но и моята дъщеря често ме пита.

Катерица, с всичко, което пишеш съм съгласна.
Аз, ако още не е станало ясно, не съм за абортите но съм категорично против да се отнеме тази възможност на жените в определени обстоятелства. Мисля, че жените често са онеправдани. Намирам, че от тях се очаква повече и както казах рестрикциите са повече. Но това е друга тема.
За детето мисля няма нужда да го плашиш. То вижда примерите ти, ценностите ти, възпитаваш го да търси Бога. С годините ще покаже дали стремежът му към Бог е равен на твоя. И ако това не е така, вярвам ще го обичаш не по-малко.

Бях попаднала на историята на един такъв вярващ, не си спомням дали е бил свещеник, но е бил мъчен жестоко.
Все още жив, вече доста възрастен, го питат да разкаже за това, което е преживял.
Той не искаше. Журналистката го подкани - да разкаже заради историята..... Той каза: " напишете го метафорично.
Нали ще убия душата си, ако разкажа"!
Отпечата се тази му реплика в съзнанието ми и никога няма да я забравя.
Тогава се замислих.... за вярата.
Как я разбираме.
Как я осъществяваме.
В какво точно вярваме.

Отивам да празнувам у един Димитър . Хубава вечер и живот и здраве на именниците и близките им!