Православието като начин на живот-7

  • 53 124
  • 739
# 510
Скрит текст:
Сами по себе си слончетата, детелинките и всякакви подобни символи носят в себе си езическия смисъл дотолкова, доколкото ние му придаваме такъв. Ако вярваш, че слончето обърнато с гръб към вратата носи късмет и пари, тогава то е символ, но ако е просто една декорация в дома то тогава какъв езически символ ще се яви.

Не трябва да се прекалява с вторачването и търсенето на символизъм във всяка вещ.
На същото мнение съм. Зависи какво влагаме в даден предмет или действие.

Като се замисля, телевизорът е най-зловредната вещ по ред причини, но почти няма дом без телевизор.

Много често се залита в суеверия, неща които не е ясно от къде са дошли, защо се правят.

Не разбирам защо има такова настървение срещу езичеството! Двете неща /езичество и Православие/ са много различни, а и всеки път се питам, тези, които изповядват други религии, дяволско творение ли са!

Аз чета беседи, които са свързани със светския живот, който живея. Например какви заблуди ни внушава дяволът, как да се справям с мисли и чувства, които са греховни. Например завист, пожелаване на чуждото, осъждане.. Такива са нашите битки.
Тези три изречения ми се запечатаха и си ги повтарям откакто ги прочетох. Живеем светски живот, искаме или не ежедневно се сблъскваме с неща, очевидно не приемливи за един православен, но не е по силите ни да ги премахнем, затова пък можем да се борим за себе си, за близките, за тези, които обичаме, изобщо можем да помогнем с нещо, дори и малко и незначително.


Виж целия пост
# 511
Имам, не точно изброените.
Защо и четирилистната детелина се причислява към езическите символи?
Предполагам, че заради суеверието, че детелината носи късмет. А такова нещо като късмет за един християнин не трябва да има (това го прочетох някъде в една православна страничка, че късметът е вид демон).
Сами по себе си слончетата, детелинките и всякакви подобни символи носят в себе си езическия смисъл дотолкова, доколкото ние му придаваме такъв. Ако вярваш, че слончето обърнато с гръб към вратата носи късмет и пари, тогава то е символ, но ако е просто една декорация в дома то тогава какъв езически символ ще се яви.

Не трябва да се прекалява с вторачването и търсенето на символизъм във всяка вещ.
Принципно и аз така мислех, но все пак предполагам, че трябва да се доверяваме на насоките на духовните служители и затова се зачудих дали не подценяваме някои опасности.
Живеем светски живот, искаме или не ежедневно се сблъскваме с неща, очевидно не приемливи за един православен, но не е по силите ни да ги премахнем, затова пък можем да се борим за себе си, за близките, за тези, които обичаме, изобщо можем да помогнем с нещо, дори и малко и незначително.
Мисля, че най-важното, което можем да правим за себе си и близките си е да се молим ежедневно да не падаме в изкушение. В нощта, когато предадоха Исус, Той повтаряше на заспиващите апостоли: "Бъдете будни и се молете, за да не паднете в изкушение: духът е бодър, а плътта – немощна.
От Матея свето Евангелие 26:41 СИ". Щом Светите апостоли са имали нужда от непрестанна молитва за да издържат на изкушенията, то колко повече ние трябва да го правим.
Виж целия пост
# 512
Как разбирате тези думи:
„Мисля, че най-важното, което можем да правим за себе си и близките си е да се молим ежедневно да не падаме в изкушение.” Мислите ли, че е възможно и полезно за нас?
Виж целия пост
# 513
ами нали в "Отче наш" точно за това се молим.... " и не въведи нас в изкушение... "
От друга страна обаче, не изпитаният мъж не е мъж...( Точният цитат го бях публикувала неотдавна).

Аз пък днес прочетох следната заръка:
 "9.  Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина.
10. Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте;
11. защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела."
( от ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ИОАНА БОГОСЛОВА)
Дори не знам какво да коментирам/ питам...
Самата аз се опитвам да проникна и да се обуча на Христовото учение. А в дома ми влизат и са влизали какви ли не хора, като националности, вероизповедания, раси и пр.
Не само че съм ги поздравявяла, а съм ги и гощавала.Hushed
Виж целия пост
# 514
Катерица, моят коментар, относно цитираният от теб текст със заръки е, че първо съм човек, после християнин. И да съм враг на някого само защото не е от моята вяра, най - общо казано в дългосрочен план ще ме разболее буквално.
Виж целия пост
# 515
Как разбирате тези думи:
„Мисля, че най-важното, което можем да правим за себе си и близките си е да се молим ежедневно да не падаме в изкушение.” Мислите ли, че е възможно и полезно за нас?
Не разбирам кое те кара да мислиш, че може да е невъзможно и безполезно? На много места в Библията се казва, че молитвата е много важна за нас. За нас, не за Бога, просто Той е единственият начин да се справяме с изпитанията в живота. И никъде не се дава като заповед, (не забравяйте, че ние вече сме свободни от закона), а като наставление. Така че ти трябва да прецениш за себе си колко време желаеш да прекарваш в молитва, размишления и т.н. Няма стандарт, на който трябва да отговориш, но съветът е "непрестанно се молете".

От друга страна обаче, не изпитаният мъж не е мъж...( Точният цитат го бях публикувала неотдавна).
Словото не казва, че няма да бъдем изпитвани, а напротив - чрез изпитването се утвърждава нашата вяра. То обаче казва да се молим за да устоим на изкушенията и заблудите от дявола. Т.е. ние ще бъдем изкушавани и изпитвани, но имаме ключът за избавлението, който е вяра и молитва. 
Аз пък днес прочетох следната заръка:
 "9.  Всякой, който престъпва Христовото учение и не пребъдва в него, няма Бога; който пребъдва в Христовото учение, той има и Отца, и Сина.
10. Който дохожда при вас и не донася това учение, него не приемайте у дома си и не го поздравявайте;
11. защото, който го поздравява, участвува в неговите лоши дела."
( от ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА СВЕТИ АПОСТОЛ ИОАНА БОГОСЛОВА)
Дори не знам какво да коментирам/ питам...
Самата аз се опитвам да проникна и да се обуча на Христовото учение. А в дома ми влизат и са влизали какви ли не хора, като националности, вероизповедания, раси и пр.
Не само че съм ги поздравявяла, а съм ги и гощавала.Hushed
Има две изречения точно преди този цитат, който си копирала: "защото в света влязоха мнозина прелъстници, които не изповядват, че Иисус Христос е дошъл в плът; такъв човек е прелъстник и антихрист.  Пазете се, да не би да изгубите онова, за което сте се трудили, но да получите пълна награда."
Второ послание на св. ап. Иоана Богослова 1:7-‬8 СИ
Тук се говори за антихрист, за хора, които твърдят, че са от Бога, а всъщност заблуждават с други учения. Тук не се говори за хора с различни вярвания, а конкретно за такива, които претендират, че са християни, но не признават Христос за Богочовек. За такива Иоан казва да не приемаме в дома си.
Виж целия пост
# 516
Shanan4e,благодаря.
Не съм питала хората за вярата им и как я разбират.
С мама съм говорила, но тя ме е отгледала с дъновизъм, с астрология, вярва, че Иисус е живялм после в Индия ( май беше ?)  и е имал деца от Мария Магдалена ( май беше?) , и много други неща ми обяснява, които ме объркват/ са ме обърквали....през годините.
Моите търсения никога не са пресъхвали, пишех си с вярващ....той каза, че без православието гинем. От него научих много. МНОГО. Обаче пък отеца ми каза, че той не бил разбрал правилно християнството.
Ха сега.
 
Цитат
имаме ключът за избавлението, който е вяра и молитва.
Моят опит показва, че е нужно покаянието.
Без него не знам.....дали е възможно да се осъзнаят вярата ни и дали молитвата ни би била истинска.
Не знам дали съм права. Просто опитът ми стигна до там....до съкрушеното сърце и търсенето на дълбините на покаянието.
Имаше един цитат за това, че който иска да спаси душата си, ще умре...хубав е.
Виж целия пост
# 517
По препоръка на кръстницата ми гледах филма Бойна стая , War Room. Християнски филм. За проблемите между съпруг и съпруга. Препоръчвам го на всички православни. И бих ср радвала после да го дискутираме тук. Обкръжението ми не е заинтригувано.
Виж целия пост
# 518
Кога започват постите?
Виж целия пост
# 519
Кога започват постите?
От петък.
Виж целия пост
# 520
vihrogonche, изгледах го. Какво по-точно искаш да коментираме, теми в него бол.
Ако искаш да кажа как го видях аз:
Скрит текст:
На първио място да кажа, че ме отблъскват филми с целенасочена и "прозрачна" пропаганда.
Като се абстрахирам от това аз видях много теми за размисъл в един кратък период от време за обикновено средностат. семейство.
-винаги има за какво да се води война, не винаги стратегията е правилна, не винаги врагът е ясен;
-смъртта като част от живота, като предпоставка живите да продължат и да се променят осмисляйки я;
-общуване с Бога, като нужда, като сила на връзката, Вярата,..за какво се молиш, как и за кого;
-честност, ценности срещу логика и приоритети, грижата за моето"ново" семейство преди грижата за членовете на сем., в което съм израсъл, парите, комуникацията- колко е важна, колко е трудна, как може да изкриви взаимоотношенията,
-да се научиш да казваш не...
-никога не е късно за промяна, вътрешната борба, колко е лесно да сбъркаш и да се ядосаш и да се обезвериш;
- силата и ценността на приятелството, силата на любовтта;
-прошката-свободата след нея;
-да не отхвърляш трудният път, ако той е верният път;
-благодарността;
-че неведуми са пътищата Господни;
-готови ли сме за тогава, когато Бог отговори на молитвите ни, за рисковете и последствията като резултат на моллитвите ни.
-колко чувствителни и прозорливи са децата, как им влияем с примера си.
Това видях аз.
Замислих се, че аз всъщност се придържам към ненамеса в чуждия живот. Очевидно понякога това помага (и на двете страни както е във филма), тогава идва въпросът къде е границата?
В сцената с обира видях наивността, че хората (всички) се страхуват от Бог и неговото възмездие.
Другата наивност за мен, е че само по филмите Божията помощ идва бързо и ясно.
Индиректно е разгледан и др. въпрос. Ако приемем, че хората се свързват в семейство по любов, как после нещата от живота могат да я притъпят и протрият, как губим фокуса, как положителните качества заради които сме избрали един човек се обезличават и почваме да виждаме лошите му черти и изобщо знаели ли сме за тези лоши страни, приемали ли сме ги, те нови ли са и ако са нови какво следва от това?
Когато нещата не вървят (в семейството или не) докога си струва да се бориш и колко пъти да даваш шансове?
Сигурна съм, че пропускам нюанси. Ще ми е интересно да поговорим.
 
Допълвам, като питах преди няколко дни наистина ли мислите за възможно и полезно да не изпадаме в изкушения и да грешим имах предвид показаното във филма, че почти винаги грешките са уроци.
Виж целия пост
# 521
Трудно ми е да си представя полза от това да обърнеш гръб на Бога и да допуснеш общение с Дявола – отдаването на грехове или изкушения е точно това (дори на ниво помисъл).
Вършейки тези 2 неща - ние поставяме нашите земни желания над желанията на душата ни, а това е пагубно...

П.П. Виж подписа ми
Виж целия пост
# 522
vihrogonche, изгледах го. Какво по-точно искаш да коментираме, теми в него бол.
Ако искаш да кажа как го видях аз:
Скрит текст:
На първио място да кажа, че ме отблъскват филми с целенасочена и "прозрачна" пропаганда.
Като се абстрахирам от това аз видях много теми за размисъл в един кратък период от време за обикновено средностат. семейство.
-винаги има за какво да се води война, не винаги стратегията е правилна, не винаги врагът е ясен;
-смъртта като част от живота, като предпоставка живите да продължат и да се променят осмисляйки я;
-общуване с Бога, като нужда, като сила на връзката, Вярата,..за какво се молиш, как и за кого;
-честност, ценности срещу логика и приоритети, грижата за моето"ново" семейство преди грижата за членовете на сем., в което съм израсъл, парите, комуникацията- колко е важна, колко е трудна, как може да изкриви взаимоотношенията,
-да се научиш да казваш не...
-никога не е късно за промяна, вътрешната борба, колко е лесно да сбъркаш и да се ядосаш и да се обезвериш;
- силата и ценността на приятелството, силата на любовтта;
-прошката-свободата след нея;
-да не отхвърляш трудният път, ако той е верният път;
-благодарността;
-че неведуми са пътищата Господни;
-готови ли сме за тогава, когато Бог отговори на молитвите ни, за рисковете и последствията като резултат на моллитвите ни.
-колко чувствителни и прозорливи са децата, как им влияем с примера си.
Това видях аз.
Замислих се, че аз всъщност се придържам към ненамеса в чуждия живот. Очевидно понякога това помага (и на двете страни както е във филма), тогава идва въпросът къде е границата?
В сцената с обира видях наивността, че хората (всички) се страхуват от Бог и неговото възмездие.
Другата наивност за мен, е че само по филмите Божията помощ идва бързо и ясно.
Индиректно е разгледан и др. въпрос. Ако приемем, че хората се свързват в семейство по любов, как после нещата от живота могат да я притъпят и протрият, как губим фокуса, как положителните качества заради които сме избрали един човек се обезличават и почваме да виждаме лошите му черти и изобщо знаели ли сме за тези лоши страни, приемали ли сме ги, те нови ли са и ако са нови какво следва от това?
Когато нещата не вървят (в семейството или не) докога си струва да се бориш и колко пъти да даваш шансове?
Сигурна съм, че пропускам нюанси. Ще ми е интересно да поговорим.
 
Допълвам, като питах преди няколко дни наистина ли мислите за възможно и полезно да не изпадаме в изкушения и да грешим имах предвид показаното във филма, че почти винаги грешките са уроци.

Благодаря ти много, точно ТОВА горното имах предвид под ДИСКУСИЯ тук, точно в тази тема, за православните християни!

Аз много плаках на този филм. Много ме разтърси. Дойде ми в точния момент явно. Наистина много ти благодаря за постинга. Ще се радвам да получа позицията и на другите пишещи тук, и по-специално на Катерица. Благодаря!!! Sparkling Heart
Виж целия пост
# 523
vihrogonche, кое беше силното за теб? Откри ли нови идеи?
Виж целия пост
# 524
vihrogonche, кое беше силното за теб? Откри ли нови идеи?

О, много моменти! И да, открих няколко брилянтни идеи. Които обаче ми подействаха като плесница по бузата... дори по-скоро като ритник по з...а. Заслужени.

Най-очарователното е да се МОЛЯ ЗА МЪЖА СИ, вместо да се боря с него. Да почитам Бога в него и да го уважавам. Да си премълча, да потърпя понякога, вместо да избълвам срещу него змии и гущери. Засрамих се каква изглеждам в такива мигове в неговите очи и в очите на Господ, може би...

Разкаях се за много болка, която съм му причинила през последните близо 23 години, в които сме заедно. Спомних си развода ни. Спомних си болки, които той ми е причинил - като тази, когато ми ОТКАЗА да се ВЕНЧАЕМ. На 9 годишнината от сватбата ни. Когато сключихме граждански брак, аз още не бях кръстена. ... Дълго е.

Да речем, че с моя мъж /с когото се разведохме през 2013 година пролетта, но от 2014 пролетта насам отново сме си семейство, истинско, не само заради сина ни и дома ни/ имаме много заплетена и сложна любовна връзка. Както казах, от 22 години сме заедно. Аз съм на почти 42 години. Кажи-речи цял живот сме заедно.

И друго... да не съдя аз. Да не присъждам и отсъждам аз кой прав кой крив. Има Бог. Всичко е по Неговата Воля и решение за нас. Той съди, той въздава справедливост. Не аз. Съответно. Аз се снишавам пред мъжа си, не се боря с него, оставям място на Бог да действа и да му дава точно каквото заслужава. Но Господ да върши това.

Сетих се и за една мисъл. Че Бог мрази женските сълзи. Не зная дали е така наистина. Че за всяка женска сълза, пролята заради глупостта или жестокостта на мъжа й, мъжът бива възмезден/наказан от Бога. Но не е работа на жената да отмъщава и да се тръшка. Тя отстъпва. Търпи.

Разбира се, хареса ми и това, че във филма стана ясно, че има ситуации, нетърпими и ако мъжът ти те пребива до смърт и пребива децата ви, трябва да се спасите от него незабавно. Но във всички други случаи мъжът е мъж, жената е жена, всички хора сме грешни и бъркаме, но заслужаваме прошка, както и втори шанс.

Ей такива размисли и страсти при мен.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия