Православието като начин на живот-7

  • 57 618
  • 739
# 570
Едно от най-трудните и предполагам най-извисяващите ни неща е да се молим искрено за някого, който ни е причинил страдание.
За мен това е християнския подход в подобна ситуация. Без значение дали ще остане с него или не...
Мдааа, това е разковничето, но малцина са тези, които са стигнали до подобно ниво във вярата и смирението. И, да въпросът не е дали оставаш с този човек /а разводите не са табу в православието./ , а какво правиш въпреки горчилката.
Надявам се искрено темата да не се превърне в арена на феменистка пропаганда, от която ми е втръснало до болка. Това, че съм православна християнка не ме прави по - малко независима и силна, а даже напротив.
Колко много религията сковава мислите на хората и ги кара да живеят в рамка, да изпитват страх от самия живот...
Липсата на вяра може да скове мислите на хората, а не обратното. И страхът не е от живота, а от злото в него, което е навсякъде и срещу, което често сме безсилни. Не ни жали чак толкова /имам предвид пишещите в темата/. Все пак има нужда и от такива сковани и рамкирани като нас, за да изпъкват онези с полета на мисълта. Simple Smile Но все пак е мило, че сподели тревогите си свързани с религията и вярата Sad
Виж целия пост
# 571
milmich, аз съм споделила, че правя разлика между вяра и религия.
За мен вярата е нужда от упование в нещо по-голямо от нас и утеха.
В цитирания пост от мен аз говоря за религията, ти за вярата.
Аз съм търсила и търся отговорите за себе си, където съм сметнала за полезно, съвсем няма да го правя по форумите.
Какво общо има феминизма с това дали е нормално да те бие мъжа ти вкъщи...

Мисля, че въпросът беше точно дали оставаш при такъв човек. Някой по-горе каза, че смисълът е да изтърпим всичко в името на Христа...
Но не вярвам някоя жена или мъж да го каже това на дъщеря си, ако тя сподели. Или поне се надявам.
И аз мога да споделя много неща от опит, но тук няма да има смисъл.
Виж целия пост
# 572
Не съм много вътре в религията, но мисля следното:
Който вярва, че Иисус Христос е Бог, възкръснал и победил съмртта следва да приема думите му безусловно. Ако някой удари удари едната буза...
Но, ние сме обикновени хора, не всеки от нас може да се смирява толкова. Може и гордост да е, може и себелюбие. Но да стоя вътре в такива отношения и в мен няма истинско смирение, смятам, че изобщо няма да е душеполезно. Защото гордостта и това да пазя себе си ще предизвиква насилника, в мен ще гори лош огън и в крайна сметка се нагнетява допълнително проблемът.
По добре за мен е да изляза от това изкушение, както се молим в молитвата Отче наш. Някои се молят за изпитания, за изкушения, но аз съм обикновен прост човек и предпочитам да бягам от тях. Защото повече вредя на душата си.
Ако има деца също е различно. Децата не трябва да растат в такава вредна среда, защото после много от тях стават насилници. Според мен.
Виж целия пост
# 573
А представете си, че така коментираният  насилник е ваш син. Тогава как бихте постъпили? Предполагам, че съществуват и насилници, които не са израснали в насилие. Ето, дали сте му всичко, което е трябвало, но той е станал такъв.  Аз вярвам, че всички тези човешки слабости са демонски атаки. Не ми се вярва човек сам от себе си, без външна намеса, да пожелава да върши такива дела (или поне няма да са толкова много тези хора). Но дяволът действа като крадец и измамник. Насилниците също са жертви на сатана. Затова трябва да се молим за тях. Мъчно ми е, защото това са хора, които са комплексирани, нещастни и загубени.
А относно жертвоготовността, тук наистина е много сложно. Исус даде живота си за нас, но когато един от слугите го зашлеви, докато отговаряше пред първосвещеника, Той му каза: " ако говорих зле, докажи злото; ако ли – добре, защо Ме биеш?"
От Иоана свето Евангелие 18:23 СИ.
Виж целия пост
# 574
Със сигурност това е предизвикателство за всеки родител и отказ и бягство от проблема е многоооо труден.
Една майка е стократно по - търпелива, обичаща и смирена ако става въпрос за детето й. В мен крещи силно схващането - тук нямаш право да се отказваш, бориш се до сетен дъх, с цената на всичко, дори на живота си. Падаш, пропадаш, но си длъжен да се бориш, да ставаш. Защото е детето ти и имаш дълг към него, а и тази любов към друго човешко същество вероятно е най- могъщата.
Но това си лично усещане, да не дава Бог да изпадам в такава ситуация.
Виж целия пост
# 575
...............
По добре за мен е да изляза от това изкушение, както се молим в молитвата Отче наш. Някои се молят за изпитания, за изкушения, но аз съм обикновен прост човек и предпочитам да бягам от тях. Защото повече вредя на душата си.
................

Тези, които си пожелават изкушения и изпитания, често не са нaясно колко малко светлина носят в себе си и какъв всепоглъщащ мрак предизвикват...

.....................
 Аз вярвам, че всички тези човешки слабости са демонски атаки. Не ми се вярва човек сам от себе си, без външна намеса, да пожелава да върши такива дела (или поне няма да са толкова много тези хора).
.....................

Нека не се освобождаваме от отговорност. Може би самите желания са нисши астрални същества (или демонични сили, както ти ги наричаш), чиято цел е да ни ограбят и заробят, но пожелаването на греха си е чисто наше.
С останалата част от публикацията ти съм напълно съгласен.
Виж целия пост
# 576
Нека не се освобождаваме от отговорност. Може би самите желания са нисши астрални същества (или демонични сили, както ти ги наричаш), чиято цел е да ни ограбят и заробят, но пожелаването на греха си е чисто наше.
С останалата част от публикацията ти съм напълно съгласен.

Имайки предвид, че няма нито един от нас, който е достоен и може да изпълни закона, т.е. да няма помисли и пожелания, то това означава, че всеки един от нас може да стане инструмент на дявола. Точно затова Словото казва непрестанно да се молим, защото ако разчитаме на себе си, победителят в битката няма да сме ние. Та, искам да кажа, да не се възприемаме за по-малко грешни от някои други, които са извършили такива дела. Единствената увереност, която трябва да имаме е увереността в Бог.
Виж целия пост
# 577
idiotsamamaetayna, много се радвам, че пишеш .
Цитат
Може би самите желания са нисши астрални същества (или демонични сили, както ти ги наричаш), чиято цел е да ни ограбят и заробят, но пожелаването на греха си е чисто наше.
Пожелаването, или съгласието за такъв? Т.е.  въпросните същества ни внушават някаква мисъл, желание, а нещо в нас ( част от нашата душа) дава съгласието си. По този начин се получава така, че оживяваме нечистите сили, бидейки( превръщайки се ) в дадения момент, ситуация, техен "инструмент".
До някъде така си обяснявям начина на функциониране на  духовната бран. Въздействие, обмен, атаки и борби между енергии...
Shanan4e, за даряване на органи, бях чела в православни източници, че нашата Църква одобравя акта, стига да е осъзнато съгласие.
Виж целия пост
# 578
idiotsamamaetayna, много се радвам, че пишеш .
Цитат
Може би самите желания са нисши астрални същества (или демонични сили, както ти ги наричаш), чиято цел е да ни ограбят и заробят, но пожелаването на греха си е чисто наше.
Пожелаването, или съгласието за такъв? Т.е.  въпросните същества ни внушават някаква мисъл, желание, а нещо в нас ( част от нашата душа) дава съгласието си. По този начин се получава така, че оживяваме нечистите сили, бидейки( превръщайки се ) в дадения момент, ситуация, техен "инструмент".
...........

Точно така! Само бих заменил думата "Душа" със "сърце".
Виж целия пост
# 579
Изгледах "Колибата". Много е тежък  за мен. Някои неща не ми допаднаха. Самата тема ми подейства доста потискащо също. Осъждане - нормална наша реакция. Прошка, смирение - толкова е трудно в някои ситуации. Още ми е бучка в гърлото от филма.
Цял живот търся отговори на някои въпроси и все още не съм ги открила за себе си.
Ще гледам и "Бойна стая".
Попаднах на "Неочаквана среща". Хубав филм. Някой гледал ли го е?
vihrogonche, ще приложа споделеното от теб с тефтера, имам нужда защото от години потискам много неща в себе си, които за мен самата не са добре.
Виж целия пост
# 580
Здравейте все си мисля, че дискутирате важни теми. Не съм прочела всичко, което сте писали. Но и виртуалното пространство е някакъв начин за споделяне на " православни' теми. Особено някои са много лични.
Виж целия пост
# 581
Здравейте! Изгледах "Бойна стая" и много ми хареса. vihrogonche, благодаря! Hug Мисля, че повечето жени се оплакваме от едно и също и този филм е подходящ за много семейства.
Сцената на обръщения към Д....а и на мен ми дойде малко силно, от баба ми съм научена дори да не споменавам името му, да не говорим да се обърна към него някога.
Изводите ми:
Да се моля повече и да се опитам и аз да се променям, вместо си блъскам главата в една и съща стена. И да не губя време, че после да не е късно.
Да спестя доколкото мога отрицателните емоции на децата от караниците вкъщи. Филмът ме накара да си спомня самата аз как се чувствах при скандалите на нашите. А сега ги подлагам на същото, защото не успявам да овладея гнева си.
Гневът ми отнема радостта.
Преди време ми направи впечатление една сцена от "Дневниците на Б.Джоунс", където тя попада в женски затвор и всички се оплакват от мъжете си, а нейните оплаквания в сравнение с техните са смешни. Та нашите оплаквания какви са всъщност?
По споделянето на NOVA NADEJDA, че се женим по любов и после какво става; мисля, че когато се оженим започваме да приемаме партньора за даденост и егоизма (при кого повече, при кого по-малко) излиза и пречи на семейното щастие.
Виж целия пост
# 582
Аз още се боря със себе си. Не знам кога ще имам сили да изгледам филма.
Разбрах за какво иде реч. А това е  може би най- голямата болка в живота ми. С нея живея, откакто се помня. И тя е дала отражение на всичко в мен - в реакциите ми, в подсъзнателните ми мисли, ирационални страхове, в търсенето на Бог....за да оцелея...
Разбрах обаче, че стремежа за оцеляване, тук на Земята, не е по православното му. Което съвсем ме довърши.
Не мисля, че този филм би ми бил от полза.
Гледам да възпитавам детето си с абсолютно ненасилие. Не виждам нищо добро в насилието- под каквато и да е форма- психологическа, физическа, религиозна.
Цитат
че се женим по любов и после какво става; мисля, че когато се оженим започваме да приемаме партньора за даденост и егоизма (при кого повече, при кого по-малко) излиза и пречи на семейното щастие.
Всеки и всичко може да бъде приемано за даденост.... дали ще е съпруг/съпруга, дали ще е майка, баща, баба, дядо, колега, приятел, детето ни, познат, съсед.... въпросът е как се отнасяме с тази даденост  и как реагираме, когато се случи някакво предизвикателство.
По любов се женят малко хора. Осъзната такава. Или обичаме външния вид, или парите, или имаме страст и не можем да я различим от любовта, или много искаме дете и се хващаме с първия срещат, или търсим защита и закрила...
Виж целия пост
# 583
Слогани от рекламите: "Ти заслужаваш най-доброто!". Призиви по форумите: "О, тоя щом се обажда всеки ден на майка си, направо го зарязвай и бягай с 200!". Романтични филми, в които влюбените и семействата изживяват любовта си в красиви къщи, облечени с красиви дрехи и в скъпи ресторанти. Всичко това (плюс собствената ми младежка гордост, която ми нашепваше, че аз съм по-различни от всички останали и ме чака велико бъдеще) промиваха мозъка ми на младини с една бляскава, но фалшива илюзия какво е семейният живот.
Всъщност всеки над 30г. знае, че животът в по-голямата си част е една поредица от пазаруване, готвене, чистене, работа, болни деца, болни родители, заядлив шеф, недоволни съседи, недостиг на финанси, родителски срещи, автомобилни катастрофи, инфаркти, операции, болки в ставите, ниска пенсия... Изобщо низ от предизвикателства, които преодоляваме по един или друг начин, освен едно - последното, неизбежното - смъртта.
Иска ми се да минавам през трудностите по един душеспасителен начин! При всеки проблем да взимам богоугодното решение. С уважение и любов към близките си и не толкова близките. Да не хленча и капризнича за битовизми и прищявки. Да не се самосъжалявам и преигравам в страданието си, а да съм благодарна за даденото ми!
Честит ден на християнското семейство! Heart

Моля, никой да не приема написаното от мен като част от по-горната дискусия или омаловажаване на сериозни семейни проблеми. То се отнася само и единствено за личните ми усещания в момента
Виж целия пост
# 584
Честит ден на христянското семейство! Бог да ни закриля и пази! Светъл празник!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия