Православието като начин на живот-7

Ако съм се изразила неточно нека се разбира, че доста наща са доказани, а не че всичко е доказано.
За смешниците си на моето мнение. Дори мисля, че те са пресилили, префасонирали и проповядват някои идеи на християнството в полза на Църквата, а не на Бог. Сега да не ме питаш конкретно, няма да давам примери.
Изобщо поста ми беше в смисъл, че чета и допускам за верни и други идеи и знания. Разбирам, че това противоречи на разбиранията на някои от списващите тук. Това е моят път и ако след 30? години в края на живота ми все още споделяме тук, ще пиша как и дали това се е променило.

Аз напълно споделям мнението ти, че в днешно време е изключително трудно да си истински православен християнин.

В предишен пост бе споменато знание, което не било от Бога.

Нима съществува такова знание? Защо трябва да се ограничаваме и да не четем за неща, които не ги пише в Новия Завет? Защо това е едва ли не забранено?

Това, аз самата, не го разбирам. И отказвам да го приема.

Понеже аз споделих разбиранията си, които ти цитираш, ще ти отговоря. Първо - не претендирам да съм права, просто споделих как аз виждам нещата, но явно се е усетило като осъждане за някои от вас, за което съжалявам искрено! Всеки тук търси отговори и има различни възприятия, никой не може да е сигурен дали е в правилната посока.
За знанието - факт, че всяко знание идва от Бога, но рогатия обича да използва истини, да ги омотава с блясък и лъжи и спретва такива учения, които всъщност отклоняват от верния път. А ние като ги четем, понеже са по-лесни за възприемане, започваме да вярваме повече на тях, отколкото на Истината. Затова аз нямам желание да чета такива текстове. Започвала съм да чета, става ми неприятно, виждам противоречие с моите вярвания и спирам. Просто не ги искам. Така е при мен. Възможно е аз да си се филмирам излишно, не знам, но наистина предпочитам да не се запознавам с тези учения в подробности.
А за забранено и дума не може да става! Вярата в Исус Христос, нашият Спасител, напълно ни освобождава от забрани! Затова всеки действа според усещане и разбиране. Свободната воля е неприкосновена! Така че никой не карам да приема моите разсъждения. Всеки си знае за него си!

 Предполагам става дума за знание, което не носи Мъдрост и Душа в себе си. За това знание, което ни утвърждава само в ума, където той става все по-силен ръководител и обърквател...
Друг въпрос е дали Аюрведа например е такова знание...

В един по-дълбок смисъл - според някои учения/религии чрез незнание се улавя тънкото и мистично знание, а от знание се оглупява (има се предвид описания по-горе тип знание).

Нямах за цел да те засягам и се надявам, че не съм. Просто исках да се включа в дискусията

Тогава идва въпросът, това нещо Аюрведата наистина ли е знание или е ала-бала. Защото, за мен, е ала-бала. Но аз съм си малко Тома Неверни, непоправим скептик.

Такъв скептик съм, че станах скептична по отношение на атеистите.

Аз мога да кажа, че колкото умни хора да познавам - професори, доценти, имащи нещо общо със знание за човешкото тяло и процесите в него са убедени, че няма как да възникнем случайно. Ние сме сътворени.
Самото ми приемане на света започва от това.

Преди 30 години много се съпротивлявах срещу това да не си чета хороскопа, да не си гледам на кафе или на карти. Къде поради убеденост, че нещата са истина, къде поради омаловажаване, че "просто се забавлявам". Най-опасната ми игра, от която нося последствия и до днес, беше така наречената "съзидателна визуализация".
Слава Богу, разбрах от първо лице, че тези заигравки са наистина опасни. Ама толкова недвусмислено го разбрах, че не ми остана капчица съмнение. Но наистина го осъзнах едва когато се опарих сама. После защо ни се случвали изпитанията? Ами за наше добро, за да проумеем. Сега аз като един Фауст и една Маргарита ще се боря до края на живота си с това което от глупост и незнание съм сътворила тогава.

Пак преди 30 години, една изглеждаща достолепно и мъдро възрастна жена, като ме видя да посядам по време на литургия ми каза: "Господ е висял толкова часове разпнат заради нас, а ти млада, здрава, не можеш да постиш малко на крак". Стана ми толкова неудобно и от тогава все права стоя. Да, ама краката ме болят. Имам разширени вени, не ме свърта. Мисълта ми бяга от молитвата в мисли за краката и как да ги раздвижа. От 2 години седя на службата, като ставам само в определените важни моменти. И се чувствам много по-изпълнена с вяра и съсредоточена в молитва от преди.

Затова все си казвам, че не бива да давам съвети и акъл. Уви все ме влече, сигурно е от възрастта Всеки ще мине по собствения си житейски път и всеки ще тълкува различно божиите знаци и изпитания. Който ги разбере правилно, може и да се спаси. Някои ще се вслушат в едно и то ще се окаже спасително, други в друго и то ще се окаже безмислено самобичуване. Но поне се ослушвайте и оглеждайте внимателно. Нищо което ни се случва, не е случайно и без полза.

Случаят с M_I_A ми напомня "не съди за да не бъдеш съден", ама аз не мога да се справя с това напълно. Не съдя наляво и надясно, разбира се, но има неща, които ми се виждат ужасно несправедливи в моите очи (не знам дали наистина са такива в очите на Бога) и колкото и да се боря със себе си, не успявам да устоя да не осъдя деянието, поне вътре в себе си.
Иначе аз до скоро не обръщах внимание на зодии, но сега ми влезе муха в главата, че има сходства и съвместимости. Знам, че е грешно, но не разбирам напълно защо не можем да четем такива неща. Изключвам глупостите от рода какво те чака тази седмица и т.п.
Както и с Йогата. Много ми харесват упражненията, но някой беше споменал, е е грешно. Но ако не се правят разни ритуали и поклони към Слънцето и т.п., какво им е лошо на упражненията?

в момента съм болна и пия чай, който доказано ми помага. Той обаче е рецепта по Аюрведа. Съдържа канела, кардамон и джинджифил.  Ето това е чаят:


Не мога да приема или определя, че тази рецепта не е от Бога.
Вярно е например, че чаят от мента също ми харесва и ми помага, но ги комбинирам.
Относно ведическите знания, мога да кажа, че изучаването на лунните стоянки, в които ми попадат определени точки и планети ми дава много точни обрисовки за мен самата. За моите таланти, търсения, слабости, страдания, предразположения към болести, дори мисли, възприятия и светоусещане.

Това не означава, че аз се покланям на звездите, разбира се. Но изучавам енергиите, които са преплетени в творението. За енергиите има много полезни описания и в " Точно изложение на православната вяра".
Ето един кратък цитат на православен старец,  който казва доста за предопределението, планетите, животните, Бог и човека. И какво следва той да стори.

"Всички твари, когато видяли Адам, изгонен от Рая, не искали както преди, да му се подчиняват, на него- престъпника. Слънцето не е искало вече да му свети, луната и звездите не са искали да му се покажат, изворите не са искали да бликат с вода и реките да продължават своя ход; въздухът е мислел повече да не разрешава на съгрешилия Адам да диша. Когато зверовете и всички земни животни видели, че той се е оголил от първата си слава, започнали да го презират и всички веднага са били готови да го нападнат. Небето се е устремило да падне върху него, а земята не е искала да го носи повече. Но Бог, който е сътворил всичко и е създал човека, е знаел още преди да създаде света, че Адам ще престъпи Неговата заповед и е имал предопределен за него нов живот и преобразяване ( възраждане), които той е трябвало да получи посредством възраждането чрез Светото Кръщение, по силата на въплътеният от Домостроителството Свой Син и наш Бог. Със своята сила, Бог е задържал всички твари и по своята благост не им е разрешил да се настървят срещу човека. Повелил е тварите да останат в Негово подчинение и вече станали тленни, да служат на тленния човек, за който са били и създадени. Така че когато човек отново се обнови и стане духовен, нетленен и безсмъртен, и всичките твари, подчинени от Бога,  да работят за човека, се освободят от тази работа, да се обновят заедно с него и също да станат нетленни, а духовни. Всичко това е предопределил Бог преди създаването на света. "

Преди 2 дни дъщеря ми вдигна много висок пулс 105. С помощта на техника от йога, която съм прилагала преди 100 години го смъкнахме на 70. И нямам някакви угризения, защото за мен това е просто техника. Дали съм я чела в книга за йога или здравен портал ми е все едно. Можеше и да не го смъкнем. Просто пробвах. Проблем е когато се доверим на 100% на тези неща. Зашото те нямат пълната сила на Господ и неминуемо в някакъв момент ни подвеждат. Имат способността когато им повярваме най-силно и те хоп и ни предават, а ние се чудим от къде ни е дошло и защо е спряло да действа.
Проблем е да искаме ние да командваме парада и да си вярваме, че го правим. Било чрез наука, било чрез лекарства, било чрез окултни практики. О, ние мислим че контролираме нещата: когато съм хремав имам капки за нос, когато напълнея имам кето диета... Има няколко нещица, върху които нямаме контрол и плюем в пазва да не ни срещнат. Ама малко да се смиря, да погладувам, да се замисля върху болката...нямам време за това - бързам. Искам решение на момента и ми е трудно да према, че може пък да не си получа исканото, и се цупя като малко дете. Поне при мен е така. Защото ако не изпитвам болка, ако всичко ми е по мед и масло, няма да намеря време да се вгледам в душата си, няма да се помоля. А и да се помоля, молитвата ми става рутинна, става и тя вещерска: 3 пъти "Отче наш", 3 поклона, 3 прекръствания и това ще те пази от рак ако го правиш 2 пъти дневно Ама знаем, че не е така.

Здравейте, пак съм аз с моите шантави въпроси. Няколко неща искам да попитам. Все още съм изпълнена с доста гняв по отношение на религията и моите преживявания и се извинявам, ако звуча малко крайно.

1. Имате ли проблем с това да почувствате литургията понеже не разбирате какво се пее или пък тези дето пеят, не го правят с особено чувство? В единия храм, който посещавам в родния ми малък град, певицата е една жена, за която се носят слухове, че има вземане-даване със свещеника и той я е сложил на този пост. Та тя пее много неприятно, нищо не се разбира. Нямам проблем да кажа, че според мен заради такива "проблеми", не мога хубаво да се насладя на литургията и ме е яд. Преди време се самонасилвах да си докарам сама някакви "велики" чувства по време на литургията - велико смирение, велико разкаяние, едва ли не да треперя от страхопочитание и да се давя в сълзи. Много ме е яд за тези неща, което пък ме довежда до втория ми въпрос.

2. Тези от вас, които имат няколкогодишен опит с религията, имат ли нещо, за което съжаляват, че са правили в началото и което днес им се струва глупаво и неправилно? Аз със себе си имам хиляди примери... ето например даже тук във форума имам един дребен пример. Много обичам киното и актьорите и следях ревностно темите за филми. В една тема някой попита каква религия изповядва актьорът Вал Килмър понеже преди години беше тежко болен и отказваше лечение и кръвопреливане. Аз бях чела, че е от т.нар. Christian Science. Но познанията ми за тази деноминация се ограничават само до едно изречение. Но тогава гордо и светкавично написах: "Сектант е!. Хаха, сега ми е смешно, но точно това поведение си спомням - че исках да покажа на света колко много знам, колко съм прочела, колко съм праведна, понеже принадлежа към "правата" деноминация и т.н. Отказвах да нося мартеница примерно... понеже четох една книга "Суеверия сред днешните християни" и там това се описваше като езически обичай. (Не, че не е, ама все пак...) Абе... просто исках да докажа на целия свят колко съм права и колко е права нашата "вяра".

И трети въпрос имам. Видях, че сте обсъждали филми назад, свързани с християнството. Извинете, ако се повтарям. Но много бих искала да поговорим по-подробно за киното и как то описва религията. Ако се сетите за други филми, нека да ги обсъдим. Аз например все още не съм гледала "Страстите Христови". О, да! Сетих се и за друг пример по горната точка. Четох интервю със свещеник, в което го питаха точно този филм дали го е гледал и той отговори, че не желае да гледа как човек играе нашия Спасител. Тогава много ми въздействаха тези думи и си забраних да гледам филма, хаха! Но честно казано... вече съм доста изкушена и май наближава моментът, когато ще го гледам. Мисля, че единствената пречка в гледането на такива филми, лично за мен е, че... аз не познавам изключително добре Евангелието, където е изконната истина и ще възприема разказа и виждането на режисьора. Това донякъде смятам за опасно, защото впечатленията се загнездват силно в съзнанието и после е трудно да изтриеш кино образа и кино разказа. Поне при мен е така. Но не би трябвало да е чак такъв голям проблем, надявам се.

Аз лично също не разбирам по време на литургия какво се пее.
Сестра ми ми подари книжка с цялата литургия на старославянски и с превод на български. https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=14390 … D1%83%D1%81%D1%82

Опитвам се да следя текста и да съм в тон с общото моление. Опитвам са да не гледам наоколо, въпреки че и мен понякога пеенето не ме докосва, защото е прекалено оперно. Но това си е мой проблем, не следва да гледам другите, трябва да се абстрахираме от тези неща. Идеята на службата е да получим Божията Благодат и аз лично отивам, за да получа сили да изкарам следващата седмица по-смирена.

По другите въпроси - не мога да се включа.

Определено ми влияят песнопенията по време на служба. Няма да си кривя душата, че колкото са по-хубави гласовете, толкова ми е по-въздействаща службата. При хубаво пеене и красиви гласове съм се разплаквала на "Достойно ест", докато при фалшиво или хор от баби няма как да се случи.
Литургията достатъчно добре я знам и лично с разбирането нямам проблем, но ми е криво, че децата ми не разбират и затова се отегчават, че родителите ми, които и без това недочуват - трудно разбират. Честно казано не съм привърженик на службата водена на църковнославянски. Присъствала съм на служби водени на чист български

Харесвам филмът "Страстите Христови", доколкото се опитва реалистично да предаде болката и страданията, а не като бутафорните, захаросани продукции от миналото. Но то пък това си е проблем на съвременния зрител - иска всичко да му е все по-реалистично.
Относно дали съжалявам за  нещо в годините, мога да споделя изповедта на тази жена. https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,115/catid,82/id,69075/view,article/ Имам изгубени сборно сигурно 10-на години (дано не са повече) в такъв тип вцърковяване. И наистина съжалявам за изгубеното време, и съм благодарна на събитията и хората, които са ме побутвали да търся истината другаде. Съжалявам, че не съм реагирала веднага. Почне ли да ти става скучно на служба, да си намираш оправдания да отидеш по-късно ... значи нещо не е наред. И само с тъпа упоритост не се лекува.

с моите протестантски и евангелистки църкви тук, няма как да се включа с полезен коментар.
 Православните са трудно постижими, не е само едното желание и упоритост, а време, разстояние, вместимост, работно време....
Помня, че когато говорих преди 4 години със свещеника от руската църква, му казах най- спонтанно, че съм като папагал. Гледам какво правят хората и аз това повтарям....той ми отговори, че до две години щяло да си изясня нещата. Т.е. папагалството ще е до време.... Да, ама няма ли кой да ти помага, ориентира, си оставаш папагал.
Относно съжалението за миналото.....понякога се хващам, че съжалявам за нещо, понякога силно и съкрушително, но това е бил пътя ми, важното е, че вече не правя така, или се стремя да не правя, не мисля така, че имам определени  търсения, различен светоглед.....

Невероятна и разтърсваща изповед! И аз се учих  на тези “правила” и съм ядосана затова. Но това е опит, пак е за добро, за да се научим на повече.  Много тежко обвинение е да смяташ, че някой си е заслужил това, което е получил като удар в живота. Признавам си, откакто станах религиозна, ми е много трудно да мисля без предразсъдъци към “иноверци” и “инославни”. Останаха ми разни окови в съзнанието, които ми казват: “Той този... няма да стигне до рая”. Не точно така, но в тови смисъл имам мисли. Не ги искам, но понякога ги имам.