Поредна изневяра!

Той просто не я забелязва. И според мен е учуден, че тя още се нервира. 10 години с други жени са толкова много време, че и най-всеотдайната жена трябва да го е приела, след като продължава да стои там.

Даже не мисля, че му се вдига самочувствието от нейните скандали. Просто иска да бъде оставен на мира. Забележете че човекът мълчи, не влиза в спорове и не разпалва драмите. А това, че й е казал, че не се отказва от другата жена след 10 години (!) кръшкане, мисля, че е съвсем закономерно и нормално.

И аз се разведох заради друга жена, ама търпях точно  6 месеца да си изясня какво става. Хем бях с малки деца. Ако бях си останала си бившия, досега значи 7 годинки щяхме да сме навъртели в кръшкане, значи нямаше да му забелязвам нито с коя ходи, нито какво прави. То не че при мен беше възможно да остана де, но ако хипотетично бях останала, нямаше да се караме хич и щяхме да си живеем най-спокойно. Защото щях да съм приела, че моя мъж кръшка и толкоз. Нямаше да чакам с трепет кога ще спре и ще се откаже.

Нея не я забелязва, защото вътрешно си знае и се кефи, че тя търчи по него като кученце и се опитва всякак да го върне при себе си. Не подценявайте егото при мъжете и самодоволството им в такива случаи. Неслучайно много от тях се държат с жената до себе си като с някаква ненужна вещ, когато тя им е показала, че им е в кърпа вързана. И когато им се покаже, че нещата вече не стоят така, новата ситуация хич не им харесва, дори да нямат никакви намерения спрямо жената. Не им пука за жената, а за егото им. Не казвам тя да почне да прави номера, а да го игнорира напълно, както той е игнорирал нея. Не за да си го върне, а заради себе си. Също така не мога да не си помисля какво би било в същата ситуация, но с разменени роли - той болният и зависимият, тя с любовника и навирените уши. Дали той би се примирил и би го приел, както налага на нея тя да приеме сегашната ситуация? Не мисля.

Всички й казваме да е непукист, но явно не се получава засега. Ако тя не си промени мисленето, няма и да стане.

ее123456 Казвате,че трудно се живее с болен. Той ме е взел с това заболяване. Би трябвало да знае как са нещата. Баща му беше с множествена склероза. Аз съм пълноценна жена, която освен,  че работя, но си изпълнявам и домакинските задължения.

Деси, значи не си толкова зле, което е чудесно! Почни да мислиш за друг живот - извън къщи, какво ще те накара да се чувстваш добре? Мъжа си насила вкъщи няма да вържеш, но себе си можеш да развеселиш

Преколено много натъртваш на болестта, това си е хронично заболяване, което при добра грижа хората имат доста добро качество на живот.
Ти се правиш на болната и акцентираш върху това, много диабетици познавам, но като се сетя за тях, болни хора със сигурност не изниква като асоциация в съзнанието ми.
Тази тема бегло я зачетох и болестта, та болестта

Ти домакински задължения към него нямаш. Не и в тая ситуация. Щом е заявил, че ще продължава с другата, тя да му бере гайлето. Ти имаш задължения само към самата себе си, след като той е решил да се държи за другата. Оттук трябва да почнеш - забрави за него, за "задълженията" към него и постави в центъра себе си. Не е нужно това да става с демонстрации, скандали и прочие изявления на емоции. Приеми, че си сама и живееш за себе си.

Ами, болна е от 10-годишна...нормално е болестта й да й е станала като "втора кожа".40 години живее с нея.....

Аз повтарям съветите си от първия си пост.На него -игнор, за авторката-стремеж да изгради някакъв свой живот на работа, развлечения, почивки и хобита встрани от него.
Ако му дойде акъла и се кротне у дома, о.к.
Ако ли не, поне тя няма да стои и да се тормози къде бил, с коя бил и т.н.

Четейки тази тема оставам с впечатление, ча според някои ако се ожениш за човек с хронично заболяване имаш право да си му изневеряваш, да го унижаваш и т.н. Голям смях. Още като прочетох как е отпратил собственото си дете, когато е имала нужда това ми е достатъчно да го преценя и предположа поведението му по принцип. Авторката, тръшнал ти е вратата да не би случайно някой да го сметне за мъж пък той да си е мухльо не за друго.

Пак я изкарваш нещастната жертва, което не прави услуга на нея самата!
Да, хронично болна е, но като нея са 500 000 диагностицирани и 200 000, които дори не знаят, че са болни.
Това официално обявено от проф. д-р Сабина Захариева, национален консултант по ендокринология.

10 години авторката е защитена от изритване на борсата и от нуждата да се бори за работно място, работейки по програми лека работа.
Получава и заплата, и пенсия, но данъци и консумативи плаща мъжът ѝ.
Кара я сутрин на работа, купува си вечерната бира и мезе, вози и взима щерката и внучката и т. н...........

Всъщност, авторката 10 години живее обгрижвана срещу едното готвене и предполагам, пускане на пералнята и прахосмукачката.
Тя е решила, че този начин на живот я устройва и което е по- важно- мъжът ѝ не си е позволил нито да я изгони, нито да си доведе любовница вкъщи, че и мълчи при всичките скандали и бутаници.
Да не говорим за шамарите, защото аз твърдо не вярвам, че точно сега за пръв път го е зашлевила.

Виждам, че отново я насъсквате да продължи с простотиите, но не си давате сметка, че ако му писне окончателно, авторката ще се озове в кухнята с баща си и сестра си.

След като се оплаква, явно не я устройва. И никой нормален човек не би го устройвало, освен ако не е пълен гьонсурат.  И смятам, че само който би се  съгласил и няма проблем да живее така, може да разправя, че нищо й на авторката и така, кво се прави на жертва. Ти би ли се  съгласила? Обгрижвана друг път - на подобно отношение му казвам всичко друго, но не и обгрижване. Демек, плаща това онова и си мисли, че това му позволява да се подиграва с жена си? А предишните му изневери пак са нищо, тъй ли? Голяма работа, че не бил докарал другата вкъщи, то това и остана. Подозирам, че ако тя беше имала наглостта да се хване с някого и да навира в носа на мъжа си как няма да го остави, щеше да бъде разкъсана с парцалите в същия този форум, без значение довела ли го е в дома си или не. Дори тя да "обгрижваше" мъжа си по неговия начин.
Без значение колко знаят или не знаят, че са болни, тя е диагностицирана. Като при всяка болест, и при нейната стресът и нервите вредят, и то много. Както казах, елементарно съобразяване трябва - например да се погрижи тя да не разбира, вместо да й хвърля нагло в очите, че нямало да се откаже от другата. И такива от сорта, не да й седи до задника постоянно и да й угажда на всяка прищявка. Човек с акъл и малко мисъл за другия, с когото е живял почти цял живот, ще го разбере.
Голяма заплаха, че щяло да му писне. На нея й е писнало отдавна, ама никой не се съобразява с това. Като му писне и поиска тя да се изнесе, поне ще си вземе живота в ръце и ще, не ще, ще се справи по един или друг начин.

Именно. Обаче на нея хем и е писнало, хем не слага край. Кой се очаква да го направи?

Сомбре, тя живее там, това е домът и. Няма как да спре да мие банята, да чисти прозорците, да бърше прах, да пуска прахосмукачка...единствено може да не му пере и да не му готви. Не си представям да потъне в мръсотия, за да му прави демонстрация...

Как да ти обясня, че мъжът в случая не е важен?
Че не той се жалва и не за него трябва да се мисли?
Каква полза за авторката като го оплюем и обясним колко долен е?

Каква полза за нея да ѝ припяваме, че е жертва?
Тя и без това си живее под този чадър цял живот и е убедена, че заслужава дори да не я обичат, да става нейното.
И то, като изключим 10 годишната връзка на мъжа ѝ навън, точно така става.
И не, не я е навирал в очите ѝ- поредната клюкарка е подшушнала, авторката е вдигала скандали и го е притискала, докато си признае- написано е в първия пост още.

Тя никога не е искала, не иска и сега да се изнесе- колко пъти да го напише?
На нея ѝ харесва сигурността и грижата която има, но се бори и любовницата да прогони, и да задължи виновния пак да я заобича.

Това е вече извън рамките на всичко нормално!
И вие я насъсквате, че ѝ се полагало.

Че и да спре да готви и чисти- ами, ако той спре да плаща и ѝ поиска наем, или просто я изхвърли, дали тя ще ви е дълбоко благодарна за ценните съвети?

Тези 700 000, които споменаваш, са болните от диабет общо. Само около 10% от тях са болните от диабет от 1ви тип. Тя е от тях. 90%, които имат тип 2 могат да се излекуват напълно, но могат и да полетят надолу към бездната на инсулинозависимия диабет. Тя е от 10%, които имат диабет1. Разболяла се е още в детството и е живяла със заболяването цели 4 десетилетия. При нея вече има и други промени, в зрението, например. Проблемът е предизвикан от дерегулация в опеделени клетки на имунната и система и засега медицината е безсилна да ги регулира. С много строги диети, непрекъснато мерене на захар, по 6-7 пъти на ден най-малко плюс тонове скъпи хранителни добавки диабетик от тип1 може да живее до дълбоки старини без никакъв проблем като ослепяване, увреждане на кръвоносни съдове и прекъсване на оросяване към крайник, изкривяване на кости, остеопороза, увреждане на щитовидна жлеза, черен дроб, сърце, бъбреци и какъвто се орган сетиш. Но, на повечето места по света те са умело тровени с "балансирани диети" и съветвани да поглъщат ненормално високи за тях количества въглехидрати, така че по-бързо да рухнат. Ако лекарите следваха съветите на проф. Бернщайн, създателя на апарата за мерене на захар в домашни условия, повечето диабетици щяха да си живеят щастливо до дълбока старост.Проф. Бернщайн е диабетик от дете и е бил отписан, с увредени бъбреци и полусляп. Успява, чрез драстично намаляване на въглехидрати и инсулин, да обърне болестите си и да си излекува напълно нефропатиите итн. На над 80г работи. Но е постигнал всичко това на 12 или 15гр въглехидрат на ден.
струва си да се прочете книгата му.

В България по улицата ходят милиони дебелаци с кореми и тънки крака и милиони облечени в мазна кожа скелети без грам мускул. Всички тези хора с времето, хранене с хляб и мазна яхния, пици и сладкиши, ще развият преддиабет и диабет от 2ри тип евентуално. Ако преди това не хвърлят топа от инфаркт или инсулт. Чак ме очудва, че има само 700 000 болни, което не е малко, де.

90% шкемборести мазни дебелаци и сухи като вейки скелети имат интерес да мъкнат тубите пеша по баири и да тичат в парка  

Абсурт, напълно съм съгласна, че имаме право да бъдем обичани, но никой няма задължение да ни обича