аз нямам много голям опит, но бих искала да ти посоча път, към който да погледнеш. Ти си се омъжила на 21 за този мъж. От бушуващите хормони на всяка тийнейджърка, ти направо и принца си намерила и вълшебното семейство си създала. Та ти никакво време не си имала да разбереш коя си. Ти си станала неговата половинка и част от голяма любов, преодоляла дори твоята болест и създала прекрасно дете.
Това което се опитвам да ти кажа е ...защо не потърсиш себе си. Какво момиче си била преди този брак? Обичала ли си да караш ски. Да рисуваш? Каква музика харесваш? Имат ли концерти? Дъщеря ти не може ли да удари едно рамо. Обичаш ли кино? Кога за последно си ходила хрупайки пуканки и наслаждавайки се на филма?
Разбери ......дошъл е момента да се върнеш към себе си. От 10 години ти се дава знак за това. Колко още ще плачеш, колко ще се вторачваш в него и него, и той и само той. И какво прави той и как ме кара да се чувставам. Спри се и се погледни малко. Облечи си хубави дрехи, обади се на приятелка или дъщеря ти, излезте на кафе. Наслади се малко на себе си, опознай се.......50 години не си я питала тая душа, какво иска. Само си я давала на някой, който от 10 я размазва. Опитай.

Благодаря за съвета. Точно описа моята душа. Сега трябва да превъзмогна раздялата. Писах вече че до дни се изнася. Може би в събота или неделя. Така мисля. Все още е у дома, Всичките ми приятелки ме подкрепят. Дъщеря ми също. Оставам с голям апартамент и сметки. Ще се справям някак си, след като им имам подкрепата. Продължавам напред! Няма вечно да е така. Вярвам, че и на моята улица ще огрее слънце!

