АГ-гр.Русе

Има добри думи за АГ, както има и лоши.

По-назад има необходимите неща.

За Ескулап - имат апаратура, но спешните случаи, нуждаещи се от специализирани неонатологични грижи ги привеждат в АГ. И не е само един педиатъра!

може ли някой да ми каже принадлежностите за раждане в тутракан за мен и бебето

Аз като раждах в Ескулап февруари,секциото беше 1000лв,а нормално раждане 800лв,сега незнам дали са вдигнали цените....

Много благодаря на всички за съветите, наистина ми помогнахте.  

Определено! 

Цените в "Ескулап" са:
нормално раждане = 1000 лв (1400 лв за близнаци)
секцио със спинална упойка = 1300 лв
секцио с пълна упойка = 1400 лв
информацията ми е от преди 2 месеца 

Най-добре питай на място!

През 2003 родих в АГ-Русе, лекарят който ми следи бременността беше Шишкова, от нея съм много доволна, но тя не

изражда в АГ. В родилното постъпих на обяд 14.03. - 4-5 дни преди термина ми (после се оказа че сме го сметнали

грешно, защото аз не съм много стриктна при следенето на мес. ми цикъл).  Посрещнаха ме куп недружелюбни лелки с

думите ,,Ти си въобразяваш, че раждаш, щом ти е първо от къде си сигурна, че просто нямаш газове,, и ме натириха в

някаква стая да си лежа с контракции през 10 мин. Това в продължение на 8 часа, през това време аз се разхождах

насам-натам, търсих лекари, молех се на всеки да ми обърне грам внимание. Към 20:00 часа по BTV започна Смело сърце

с Мел Гибсън (разкошен филм наистина, но аз вече виех като куче), та се наложи да ме изместят в последната стая на

етажа за да не им преча да гледат. По някое време най-накрая бях посетена от някаква лекарка (не й знам името, но

никога няма да забравя лицето й) ,,Как можело такова безобразие аз да крещя от болка като ненормална, не съм ли

знаела, че това ме чака, като съм тръгнала да си таковам мъжа,, и ,,Дали Мел Гибсън щял да се зариби с царицата,

според акушерката,, (не ме срам да зема да раждам в тяхната смяна, като дават такъв готин филм). Както и да е,

почнаха да се разправят как най-бързо да приключат с мен - явно им светна, че наистина раждам и тогава дойде смяната

на д-р Зарзаланов (който повечето плюят, но аз ще съм му благодарна до края на живота си) и се почна една луда

караница, първата лекарка твърдо беше решила тя да ме изроди, защото съм дошла през нейната смяна (10 часа по-рано,

ама карай) и разбира се понеже иска да си ходи значи съм за секцио, че по-лесно и по-бързо, тъкмо няма да й надувам

главата, че от ,,Млъкни ма, затваряй си устата,, не ми дремеше особено. Зарзаланов и каза да си ходи и че той щял да

ме поеме, след като толкова време съм се гърчила без тая овца да си мръдне пръста, ако толкова я интересувало да ме

е пуснала на системи и до тогава да съм родила нормално, че и филма щеше да си изгледа спокойно. Оная се запъна -

представете си само абсурдността на ситуацията: аз съм като костенурка по гръб, никого не познавам, не знам къде се

намирам, нямам представа кое какво означава (нито съм с мед. образование, нито съм раждала преди, че и в болница не

съм стъпвала) умирам от болка вече и съм напълно безпомощна, а те седят над мен и се карат ,,Секцио, подгответе за

рязане,, - казва овцата, ,,Аз няма да ти разреша!Тя ще роди нормално!,, - отговаря Зарзаланов. Успях да се вкопча в

ръката му и да гледам тъжно, накрая патката се предаде и си тръгна, веднага бях сложена на системи и най-после в

12:30 се сдобих с моето малко човече. През цялото време доктора беше много мил, държеше ме за ръката и се мъчеше по

всякакъв начин да ме успокои и предразположи, родих с един шев, вместо да ме срежат като диня. Накрая Зарзаланов ми

сложи една визитка в ръката и ми каза, да му звънна ако нещо абстрактно се случи отново. След това съм

полузаспала-полуприпаднала от изтощение. Събудих се след 2-3 часа за да започне следващия кошмар - бебето липсва.

Разтичах се да попитам какво става, но беше посред нощ и намерих само една рошава чистачка (май я събудих), която ми

обясни, че имало проблем с детето и сутринта детските лекари щели да ми обяснят. Едва дочаках сутринта да се

размърда персонала, през ноща само тази леличка открих. Оказа се, че детето не можело да диша самостоятелно и го

сложили в кувьоз на кислород. Това бяха най-кошмарните 10 дни от живота ми, защото им повярвах (все пак носят бели

престилки и са си казали Хипократовата клетва - тогава все още вярвах, че хората по природа са добри, отговорни и си

вършат работата с желание). През тези 10 дни по цял ден кибичех пред изото, заедно с много други майки, с деца със

съмнителни симптоми, които попълват разни клинични пътечки, аз тогава и идея си нямах за такива неща. Нямаше къде да

отида, два пъти дневно пипах пръстите на мъжа ми през миниатюрната дупчица на вратата, през която ми подаваше и

каквото влезе от хранителните продукти и стотинки, че поне да гледам малко телевизия. Нито веднъж не са ми помогнали

да се измия, окъпах се тайно на втория ден понеже не можех да трая съсирената кръв по себе си, не знаех, че имало и

такова нещо като болнична храна ,,Ама ние си милихме, че няма да ви хареса и затова не ви предложихме нищо,,. Докато

чакам колкото и да се мъчех да си източвам кърмата с ръце, с помпи, че и с помощта на други майки гърдите ми станаха

като воденични камъни - огромни, твърди и болезнени.  Разбрах и какво е кюртаж - да се мъчиш с висока температура с

часове, докато дойде някой и каже че било много късно за почистване и че тази жена сигурно нямала да има повече деца

(8 жени натъпкани в една стая гледахме горкото момиче как се мъчи и не успяхме да открием кой да види какво й има с

часове и не можехме да помогнем с нищо освен поредното тичане и молене). Видях десетки други разплакани майки, в

неведение какво се случва с децата им в изото, нямаше и към кого да се обърна и къде да отида с тези решетки

навсякъде - все пак родилното е пълно с едноседмични рецидивисти и техните майки. Два пъти си видях бебето, беше

цялото в пъпки - обясниха ми, че е болно от не знам какво си (нито съм го чувала, нито ми говори нещо) и че ако

излезе от кувьоза едва ли не ще си поеме въздух и ще умре, но ми направи впечатление, че кислородната бутилка е

изключена ??? Накрая се сетих за визитната картичка на Зарзаланов. Обадих се, човека дойде от почивка (бях дочула от

другите лекари, че бил на планина) и след няколко часа разправии и след намесата на още двама детски лекари (външни)

успях да си тръгна като заплатих като поп 200 лева на шефката на родилното (и нейното име не знам) за да получа едно

хвърчащо листче на което пише, че на собствена отговорност и на тази на двамата детски лекари се отказвам от

предоставената ми превъзходна безплатна болнична помощ. Бях ужасно притеснена - нали ще ми умре детето в естествена

среда, е не само, че нищо не се случи, а още на другия ден обрива безследно изчезна, оказа се, че цялата работа била

от 38 градусовата температура в кувьоза, може да нямам мед. образование, но не съм олигофрен и не съм сляпа - това

показваше термометъра, а бутончето на кислородната бутилка беше обърнато на off. Заради кретените от АГ не можах да

си кърмя детето, а имах тонове кърма преди да ме изнервят тотално. Стаите са мизерни, грозни, всичко се плаща, не ти

дават нищо а искат тонове консумативи - например моето дете хабеше по 15 памперса на ден, кой ти е виждал бебе до

тогава, чак като се прибрах разбрах, че 1 бутилка масло ми стига за цял месец а не за 1 ден, и се хабят по 4-5

памперса максимум. Иначе 3 часа им отне да намерят аспирин за женичката с високата температура - не било редно да се

дава на родилка, щяло да й стане нещо, но да ги чака с часове няма проблем. Общо взето пълна гавра с първескините,

свиня за разплод да бях, по-добро отношение щях да видя.
След 6 месеца ще се роди второто ми дете, за това се разтърсих за алтернатива на АГ, или по-точно всичко друго без

него. В Ескулап явно работят всички лекари от Русе за които съм чувала по нещо добро, а за Тутракан не прочетох и

една лоша дума. Моя съвет e: Скъпи бъдещи майки, ако държите да излезете от родилно отделение с пълен комплект

вътрешности и живо и здраво детенце, не ходете в русенското АГ, нека роднини, приятели и прочее да разправят, че се

,,превземате,, помислите кое е по-ценно - дали бихте си продали бебчето, или пък яйчниците и матката за 1000 лева,

вместо да ги дадете за да сте по-спокойни (и без това ще си платите по принуда като мен). И в края на краищата като

сме тръгнали да раждаме можем да издържим 30-40мин път до Тутракан например и 100-200 лева разноски, защото здраве

не се купува,а дете, без предварително обмисляне, без обезпечение и без пари не се ражда.