АГ-гр.Русе

нямам идея.

Това и аз щях да напиша, от както затегнаха положението по болниците това го спазват.
Моя позната беше с детето в друго отделение и така са й казали.

Даааа тази Д-р Итова си я спомням много добре. Когато ме извадиха от операционната и ме настаниха в КАРИЛ казах на сестрата къде са памперсите са бебо и тя не ги взе, каза ми - нека от горе да дойдат да си ги вземат.. така ще ти кажат как е бебето. По едно време дойде въпросната докторка и взе да ме разпитва... защото малкия беше 4,550 и дали имало диабет и т.н. ... на въпроса ми "Как е той?" тя замълча, после каза "Той е големичък ... ама ... добре е" ... тона, интонацията.... хвърли ме в ужас тази жена и цялата нощ не мигнах, никой повече не дойде да ми каже каквото и да било, не смеех да се обадя и да споделя новината ... до сутринта, когато получих повече информация... не ми каза, е е бил на кислородна палатка, защото е бил задушен, не ме успокои .... тази нощ беше най-ужасната в живота ми... гледах как се местят стрелките на часовника, прикована към системите и безсилна ...

О миличка, на кислородна палатка слагат всички бебета за по няколко часа. Така че това не е обезпокояващо. Важното е че е минало и сте добре 

Моят малък мъж също беше в кислородна палатка. Всяко едно бебе го слагат там, дори после го пише в епикризата. Това не е страшно. Страшно е като не знаеш процедурата. И аз за моят няколкодневен престой там имах един ужас с една от нано..нещо си (така и неможах да запомня). Дойде при мен и супер нагло ми съобщи, че детето ми има проблем. Знаела ли съм какво е ларингс, а аз и казах че знам. Та ме попита аджаба от къде знам, не аз съм идиот и не знам, нищо че съм и с 2 висши на всичкото отгоре, те не струват и отиват в коша. Та за секунди буквално ме разтрепера. Като си тръгна момичетата от стаята стояха и те като гръмнати. В крайна сметка излезе, че на детето му няма нищо. В епикризата пише, че има неотворени алвеоли на белия дроб, а тя ми каза стеснен ларингс. Та което и да е от двете и педиатърката каза и чичо Гугъл и той, че максимум до 2 годишна възраст проблема (ако може да се нарече така) се оправял. Проблема беше, че малкия дишаше по шумно. Вчрно като ми го дадоха за първи път дишаше като дърт асматик, уплаших се че нещо с белите дробове не е наред, но тая докторка просто ми разказа играта с това, което ми каза. Ужас. Явно всяка родилка изживява някакъв стрес в родилното. Въпреки всичко твърдо съм решена да имам ПОНЕ още едно дете живот и здраве и ще си го родя пак там. Само че вече ще имам някакъв опит и няма да си мълча. Как може да има такива хора, когато в момент, в който си най уязвима ти съсипват допълнително нервичките. Да не говорим за след родилна треска и т.н., и че дори има случаи и на самоубийства след раждане. Тези хора не са за такава работа. Поздравления за смелоста за подаването на оплакване. Благодарна съм на всички там за положените грижи към мен и детето ми, но всичко си има и граници.

agnesana, как се казва тая?

Хабер си нямам как се казва, ама ако я видя сигурно ще я набия. Хвърли ме в ужас. Забравих да напиша, че ми обясни че проблема на детето нямало да се оправи и щял да си диша така до края на живота си.

Мен като ме приеха и ме накараха да подпиша документ на който пишеше,че се съгласявам и съм длъжна да остана от 3 до 5 дни в болницата (зависи от пътеката) в противен случай дължа 300 или 800 лева неустойка (вече се обърках от всичките им ценоразписи там, но по-клоня към 800).
А за епикризите - изобщо ако питате мене не ги гледайте.Моята е 3 листа като започва с "Приета в ОПБ с болки в областа на корема и кръста в продължение на 2 часа", което не е вярно мен кръст никога през живота ми не ме е болял.Оттам насетне спрях да чета.Явно им е практика, не съм се сещала да попитам някоя приятелка какво и пише в епикризата, нищо чудно всички така да започват....
Абе безобразие какво да ви кажа.
agnesana почти съм сигурна че се казва Итова, като не изключвам тя да не е единствената черна овца там де 

Итова до колкото знам е шефката. Може и да бъркам, не съм на 100% сигурна. Що годе едричка с коса до раменете, червена, чуплива. Аз лично съм доволна от грижите, които положиха там за сина ми. Накрая си почерпих когото трябва смятам. Доволна съм и от моя престой там. Но си има още трески за дялане явно. За мен е важно че и з и сина ми се прибрахме живи и здрави в нас и си се гледаме и обичаме. От това по важно няма. А за епикризата при мен е по различно понеже аз бях планирано секцио. Описани са ми документите, с които съм влязла там за секциото. Един лист е само, на детето също. По принцип стандартното е болки в кръста, изтекли води и т.н., едва ли се занимават да пишат на всеки по отделно епикриза, а само сменят името и личните данни на пациента.

Шефката на неонатолозите е  Д-р Радкова.

За шефката съм чувала само че и тя е доста крива, може би за това съм се объркала, че е Итова или поне тази, която ми сви на мен сърмите.

Оооо много крива! Може да е много добър специалист, но като човек никаква я няма... сърбах и попарата на нея...

записвам се, за да следя. живот и здраве и на мен ми предстои раждане в русе, но все още не съм решила къде

И на мене термина ми е март месец,и все повече се замислям каде да раждам

Аз преживях голям стрес в русенското АГ, но неонатолозите са много добри, успокоявах се че бебчо е в добри ръце. Не дават много информация, но и  зависи и как попиташ-там на всички детски лекари им сърбах и аз попарата, само д-р Итова беше най-човек да ми обясни и то подробно и любезно.

Родиш ли в частната клиника или в Тутракан много майчета не са наясно, че не дай си боже има проблем с бебето и му трябва спешна помощ (примерно специална апаратура, която може да е животоспасяваща) бебето се транспортира пак в русенското АГ, а транспорта може да отнеме време и в отделни случаи няма време за такива разкарвания.

Може да се изкажа малко крайно, но мисля че повечето майки, които си избират да раждат в Тутракан или частни клиники мислят по скоро за себе си отколкото за бебетата. Както и повечето бременни супер много се превземат и ходят на хиляда ненужни изследвания само защото прочели из нета и най вече във форума съвети на други многоразбиращи хорица.

Пример е едно майче, което скоро роди в Тутракан: наложи се детенцето и да бъде облъчено с лампа заради жълтеницата, било е набързо изписано от Тутраканската болница и после тук в Русе не са го приели, понеже е родено там. И така отидоха в частната клиника, където само престоя е 100 лв.на ден и не бих казала, че имат неонатолози и не бих си поверила детето даже и само за едно облъчване. А в Тутраканската болница също има трагични случаи, там също положението не е цвете за мирисане, но държавата ни е такава- тъпият българин си мълчи и търпи за всичко. Докато си траем мисля че може единствено на себе си да се сърдим.