АГ-гр.Русе

само да споделя с вас, че избрах да раждам в АГ Русе, поради причини независещи от мен.. та плановото ми секцио (не е по мое желание) е за края на този месец... някой да сподели точно какво се случва? 

За съжаление аз не мога да ти помогна........

кое по-точно? При планирано секцио не знам точно, но мисля че те приемат сутринта, имаш си всички изследвания, те ще кажат относно ядене и пиене на течности преди това. Поставят ти упойката, катетъра, слагат те на масата и като те хване започват да действат. Това си е операция. Слагат параван - виждаш им главите на докторите. Ти си закачена на апаратите, в съзнание, питат те - отговаряш. Вадят бебето и го поема екипа детски сестра и доктор. Казват ти какво е, колко е голямо и т.н. На теб ти вадят матката, шият и приключват.
След операцията отиваш в Карил, т.е. возят те до там за наблюдение, системи. Има си време - на кой час ти махат катетъра, на кой трябва да ти помогнат да седнеш, покле да станеш и т.н.
На втория ден те местят в родилно отделение - 3-ти етаж. Все още не си при бебето. Там пак си под наблюдение от акушерките и ако всичко е наред с теб на третия ден може да те преместят на 4-тия етаж.
Бебето обикновено минава преглед в интензивно и после отива на 4-ия етаж, ако няма проблеми с него. Преди клиничната пътека за секцио беше 6 дни. Като си минат дните и майката и бебето се чувстват добре ги изписват.
В общи линии това е процедурата.

Звучи неприятно... ама няма как операция си е

В общи линии е така, както описва Zl-76, само че не ти вадят матката, а най-вероятно е искала да напише плацентата.  
Най-неприятно от цялата процедура е раздвижването след операцията и това, че виждаш бебето на третия ден. Другите неща са поносими с положителна нагласа и спокойствие.

Много изчерпателен отговор   колкото и неприятно да звучи, аз лично предпочитам да знам всичко предварително, всичко ще мине и ще замине и даже няма да си спомням кофти моментите, а само срещата с дребното човече, нали  

Стискам палци всичко да мине добре 

имам нужда от стиснати палци, Илиянка, благодаря... после се надявам даимам време да вляза тук и да споделя впечатленията си, дано да мога да съм полезна на някой  а случайно някой няма ли да ражда към краяна месеца да сме си компания 

  аз имам позната за 22 януари 

Ох да ... много съжалявам - плацентата. Понеже си спомних моето секцио и при мен беше много зле работата и ми я вадиха матката, после едвам я прибраха ... и явно подсъзнателно ... извинете.

Стискам палци! Няма страшно! Знам какво изпитваш, но вярвай че всичко ще е наред и така ще бъде! 

http://www.moetodete.bg/bremennost/p3_6267_0.html

ето тук има подробни обяснения за процедурите при секцио

Zl-76 много хубава статия, благодаря... а защо не разкажеш какво се е случило по време на твоето раждане,  може и на лични де... не искам данахалствам, просто събирам всякаква информация 

Просто при мен се получи така - първо раждане - нормално, като детето беше 3,950 кг/50 см и мина по план без проблеми и усложнения.
Второто пак мислех да е нормално и докторите казаха, че ще е едро бебето, но нали веднъж съм раждала не би трябвало да има проблем. Влязох когато ми каза лекарката, защото бях с условен термин и тя не искаше да пренося, бебето си беше голямо и реших с епидурална анестезия за да не изживея кошмарните болки от контракциите отново. Нещата обаче не вървяха достатъчно бързо, както докторката ми беше планирала. В един момент, когато имах разкритие и тръгнаха напъните се оказа, че главата на бебето е много твърда. Думите и бяха "Корава му е кратуната" и аз даже се смях, защото им викам - "От сега ли?" но тръгнахме към залата и се почнаха напъни, натискания, скачания ... но бебето не излиза, връща се обратно и аз се уплаших, те очевидно също... но не отстъпваха - нормално, та нормално. Искаха форцепс, но добре че дойде Д-р Матеева и тя каза - секцио. И като в спешно отделение набегом ме закараха долу. Сложиха ми още упойка и докато се усетя вече режеха. Не успяха да го извадят лесно, беше се заклещил здраво и после разбрах че са ми вадили и порили още матката. В крайна сметка се оказа, че малкия е 4,550/53 см - огромен за мен, с твърда глава и почти без фонтанели. Мисия невъзможна е било нормалното раждане, но аз се доверих на докторката и горчиво съжалявам за това. Не беше преносен. Аз имах голяма кръвозагуба, тежко секцио, трудно възстановяване ... но оцеляхме.

Това все пак е частен случай. Бебетата са по-малки и при планирано секцио нещата протичат много по-гладко.

Пак ти казвам - повтаряй си че всичко ще е наред и ще бъде. Не се настройвай по никакъв начин.

Ух че страховити неща са ти се случили, иначе поне бебето си е било готово отгледано  аз от както са ми казали "секцио" уж съм се настроила много положително и вярвам, че всичко ще мине по мед и масло. Моята докторка е Узунова и към този момент съм очарована от нея, започна да ме следи доста късно, към края на 6-тия, но дотогава посещавах варненска частна клиника и не исках да чуя за русенски лекари. Все си мисля че на нашата мадама ще е финна, ще я вадим 14 дена преди термин и едва ли ще имаме проблем с големината и