, отделно и полза не съм виждала никога.






Спря да ми задава този въпрос едва когато родих. Тогава започна да пита на колко седмици е бебето, а бебето вече беше минало годинката.
След това започна да си говори с "бебето" и станаха първи другарчета, ходеха си на гости и играеха с играчки. Лека му пръст, почина преди около 6 месеца, а малката много пита за него, липсва й. През уикенда ходихме извън града и вечерта тя погледна към небето и каза, че звездичката на дядо Петър е и тук с нас.
Уф, ама и аз откъде тръгнах и докъде стигнах. Извиенете за лирическото отклонение.
Виждам в тях затворения цикъл на живота. Най-големият ми син има невероятна връзка с дядо си, моят баща. Беше млад още, като родих, играеше много с детето, гледаше го...Синът ми до много голям казваше, че дядо е най-добрият му приятел! Тежи ми, че малкото няма да види нищо от това - татко е вече на легло, а другият му дядо си отиде без време, но какво да се прави - това е животът!Препоръчани теми