Нощно напикаване

Гостенче, мой първи братовчед имаше такъв проблем, който се реши в началото на гимназията едва. Също много лекари и лечения, просто се реши от самосебе си. Гадно е. Стискам палци и при теб да се оправят нещата.
При мен просто помогна серия от инжекции, но при всеки човек причината е различна все пак.

Попитах в 3 билкови аптеки и нямаха въпросното семе ...предложиха ми чай против напикаване за деца над 8г със съствака птиче просо ...ще докладвам след 3 месеца

На момичетата, които не ходят на екскурзии само да им кажа, че могат да ползват превръзки за през нощта... Има специални за деца, в аптеките ги продават като превръзки за родилки... Ще ги скриете лесно, все пак на екскурзия предполагам не спите голи... Не се лишавайте от екскурзия, заради проблем, който се проявява само нощем... Освен това е полезно човек да смени климата, пък и да се повесели с приятели... Може да се отрази благоприятно и върху проблема ви, вкъщи само се натоварвате допълнително.... 

А аз искам да попитам- като казвате нощно напикаване, означава ли че само и единствено нощем е напикаването?

Да, по време на нощен дълбок сън, но може и по време на дневен сън също да е налице, т.е. не при будно състояние.
Примери- аз, братовчед ми, съпругът ми. 
Тъкмо тази сутрин си говорихме за възможността да се ходи и на екскурзии и на лагер- една майка купуваше наскоро памперси за сина си, който е ученик за тази цел, че и за в къщи.

Благодаря, Judy.

И аз страдах от нощно напикаване и то до доста голяма възраст.
Още не мога да го забравя.
Опитвах какво ли не,нашите ме водиха при разни знахарки,пиех отвратителни отвари но ефект нямаше.
За щастие всичко премина от самосебе си.Дори не разбрах как стана.

В повечето случаи през пубертета всичко отминава от само себе си.Детето на моя приятелка спря с нощното напикаване м/у 7 и 8 клас.Допреди това всякакви методи не помагаха.

Здравейте! Преди няколко дни пуснах същата тема - не съм догледала, че я има, за което съжалявам. Та ще опиша и тук проблема- моите деца(дъщеря- на 15 г. и син- на 10г и половина) се напикаваха нощем. Бях забравила името на капките, но сега като прочетох тази тема се сетих- започнахме с Адиуретин за един месец след което се оказа че е спрян и се замества от Минирин. За всяко от децата дозата беше различна и ако нямаше желания ефект, лекаря я променяше по време на лечението. Синът ми спря да се напикава много бързо- още след първия месец, но пръскахме всяка вечер Минирин в продължение на три месеца. От тогава до сега не се е напикавал нито веднъж- вече три години. Големият проблем е при каката. Даже докато пръскахме Минирин имаше мокри нощи, но се надявахме да се оправи. При нея лечението продължи 6 месеца, като през последния месец пи и някакви таблетки, но не ги помня как се казваха. Така и не спря нацяло да се напикава, но въпреки това бяхме доволни защото преди това се подмокряше всяка нощ, а след лечението й се случваше по 1-2 пъти седмично, но радостта трая кратко- няколко месеца след това - пак всяка вечер. Надявахме се на пустия пубертет, ама не би. Започна вече девети клас, има редовен мензис, но вечер си ляга с памперс, а сутрин го хвърля, защото е мокър. До кога така? И аз преди години си казвах "спокойно- ще дойде пубертета и ще се реши проблема", само че тогава ми се струваше твърде далеч този момент, защото децата бяха малки, но си минаха годините- децата пораснаха- при дъщеря ми пубертета дойде и нищо не направи по отношение на тези мокри нощи. Само чакам сега да отмине галимацията покрай започването на учебната година и ще говоря с личния лекар за направление за психолог- това ми е последната надежда.

Роси,
предполагам, че дъщеря ти е изследвана за какво ли не..
Изключили ли сте Спина Бифида?

Честно да си кажа- на никакви изследвания не сме я водили. Може би сме сгрешили, но ... Отдавахме го на наследственост( съпругът ми е бил с такъв проблем, брат ми също го имаше) и всички около нас ни казваха че няма смисъл да я тормозим с разни илачи и че ще го израсте. А има и нещо друго- макар и късно тя спря да се напикава ( беше на 3г и половина), но точно преди да започне първи клас се наложи да сменим града, в който живеехме- от Южна България дойдохме в Плевен, и съответно и приятелите останаха там. Та от цялото това чудо- нов град, нови съседи, без приятели и като капак за пръв път на училище, тя започна пак с подмокрянията. Тогава започнахме с опитите да се справим с проблема, но за всеки опит се изисква доста време и така се стигна до настоящия момент. Будихме я нощем, с хомеопатия опитахме, някакви билки й давахме, пробвахме различни стимули, сменяли сме и обстановката през ваканциите, след това Минирин и ...и ефект няма. Накрая решихме, че е крайно време да я оставим на мира, а и навлизаше в пубертета- купуваме памперси и чакаме, но до кога.