Бургаско и но толкова варненско... Може би защото (не знам дали знаете) гарите са абсолютно еднакви, и двете близо до пристанищата.
Ще го сложа в спойлер, че е дългичко:
Кръговрат
Морето,
старото пристанище
и гарата…
Магическите улици крайбрежни
с пресечна точка –
старият часовник.
Пулсациите на душата – детската
и ласкавия бриз, издуващ
басмяната ми рокличка като камбана.
Морето – първото усещане
за вечност и безкрайност.
Смътното желание
да се разтворя, да се смея
с вибрациите на плътта му
и да отплувам в непознатото, далечното.
Морето,
старото пристанище
и гарата…
В годините на дългото пътуване
и дългото завръщане
със нощни влакове,
дъхът на водорасли ме преследваше,
преследваха ме къщите крайбрежни,
преследваха ме спомени и думи,
нахлуваха в съня ми
и носталгия
взривяваше гръдта ми.
Годините стопиха неусетно
канеления блясък на косите ми.
Присвиха се очите ми и вече
почудата в зениците изчезна.
А все по-рядка акостират кораби
на старото пристанище.
По навик пак пътувам н нощни влакове
с любимата си дреха – шлифера.
Все още паля със кафето си цигара,
понякога изпивам чаша вино
и укротявам сърцебиенето с валидол.
Очаквам есента бургаската и листопада,
когато моето море –
морето през септември,
отново ми принадлежи
и пак събужда
усещането ми за вечност
и безкрайност.










. Помогнах в издирването на АРИТА. Щерките на Пипи и Арита живеят врата до врата. Колко малък е света! Екипажът е готов, чакат петък 27.10.



. След лекции отидох на фризьор 
мили девойки! И моля за извинение за невклюването в живота на уютната ни къщичка в последно време. Както пише Люси: " Изпусна ли му нишката и после докато зацепя...", все нещо възниква,все някъде се отвявам... И най-вече извинение към pipilota6 за трудно установения контакт. Но пък намерихме нещо много близко - една стена, която дели децата ни. Виждала съм внучката й като бебче в количката с мама и татко! Ама откъде да зная, че това са наши деца? И се убеждавам за пореден път колко е малък светът и как нищо, от това, което ни се случва, не е случайно
!