В момента чета... 55

Валкири, споделям напълно усещането ти за Баладата. Четох я отдавна, но още ме държи чувството за нея - чудесна и много дълбока и мъдра книга.

За Франзелата на раздора твърдо заставам зад мнението на Миж. Нещата, които тя е споделила, че са я подразнили, дразнят и мен. Стилът е този, който определям за отчайващо зле. Една история може да не е нищо особено, но когато е поднесена с майсторско перо, може направо да завладее читателя. В "Свобода" липсва каквото и да е завладяване. Нито стилът добър, нито историята. Стилът е преднамерено избран в опит за оригиналност - съвсем неуспешен, направо провал. Чувствам се умишлено държана настрана както от героите, така и от историята. Авторът ме заставя да съм дистанцирана от всичко - е, как да ме грабне тогава?! Има мънички проблясъци тук-там, но като цяло определям книгата като загуба на време и ще я запомня единствено и само заради дискусиите, които провокира, а не с някаква литературна стойност - такава просто не виждам.
За разлика от Миж, ще дочета книгата ей така на инат, но Франзен втори път категорично не!!!

Взех си от библиотеката "Пайнс", така че чуденката ми какво да чета след Харис отпадна.

Днес явно ми е маратоснко на тема четене. Прочетох на един дъх мемоара на Пол Каланити - И дъхът стана въздух, покрай следобедната дрямка на детето.

 След Виктор Пасков се почувствах готова за срещата с Каланити. Стоя сумати месеци на полицата и все отлагах, отлагах. Страх си ме беше. Но човек никога не е подготвен да срещне смъртта, дори в страница от книга. Не сте ли забелязали независимо  в коя да е книга, че всячески се опитвате да избегнете срещата на героите със смъртта и стигате до отрицание? До последния му дъх все се надявах, че ще стане чудо. Заболяха ме ръцете от стискане, от вълнение, че ще стане чудото.
После осъзнах, че вместо да всява смърт книгата кипи от живот. Чудото се случи. Чудото, да осъзнаеш, че си жив(не само  физически) е като да се родиш повторно-само че да усещаш съзнателно как дишаш,чуваш,виждаш.... Тази книга ми подейства като рестарт. Да поплаках си накрая, ама се изцерих от слепотата, която се е настанила в ежедневието ми. Човек има нужда, огромна нужда да осъзнае колко е богат всъщност. Независимо колко време му е предопределено на тоя свят - да го направи запомнящо се. Не за целия свят, не за всички хора - само за себе си и семейството си е достатъчно.
ПС - Пол ме убеди за пореден път, че децата са смисъла на нашето съществуване - те ни правят по-добри и по-осъзнати. Не че съм се съмнявала някога дали това е правилния път-а че съм взела правилния избор, на 100 процента!

Абеее.... Направо ме смаза книгата и в добрия, и в лошия смисъл на думата!

Аз продължавам с Шантарам и съм така увлечена, че не мога да спра да мисля за този пусти Бомбай. Толкова епична книга отдавна не бях чела. Остават ми около 30% да я довърша, на моменти имам чувството, че ми идва повече, но в следващия миг искам още и още от нея. Ще видим как ще я усетя като я завърша. Но който я е пропускал досега, да поправи грешката си!

Тарталета, има и продължение
Иначе аз не съм я чела, отлагам я за кой ли път.

Все повече ме зарибявате с тази Свобода Да взема да я почна ли?

На мен хич не ми хареса   'Пеперудата' на Анри Шариер е доста подобна, но за мен класи над 'Шантарам'.
Иначе, зачела съм една книга преди 100 години, напоследък грам нямам време. Така е много гадно, защото се губи нишката и книгата ти дотъпява. Но няма начин, дано скоро имам повече време за четене.

Завърших "Невидимият мост" на Джули Оринджър. Хареса ми. Тежка тематика...
Обичам книгите да са тип "тухли". Привличат ме някак си и особено, ако са и интересни, изпадам в нирвана. Чета, чета и не искам да свършва...
Започвам "Сладкото на дъното на пая" от Алън Брадли.

И на мен ми хареса Шантарам


кое е продължението

Заповядай

И на мен много ми хареса "Невидимият мост". Много човешки е интерпретирана темата за войната и съдбите на евреите.

Здравейте , да се включа и аз
След като две седмици примрънквах , че хич не намирам време за четене и книга , която  да ме грабне и да си я чета с кеф...

Снощи най накрая успях да намеря време за книжка ,която успя много да ме грабне - върнах се отново към моя любим М.Крайтън и книгата Жертвата и затвърждавам мнението си че тоя автор ще си ми остане много голям любимец поне на тоя етап и съм решила да поизчета повечко негови книги , щото явно успяват да ме грабнат на 100%

Много сладурска поредица, особено първата книга ми е любима. След 3-та се разводнява малко, но точно "Сладкото на дъното на пая" е много готина

Може би вече сте разбрали, но все пак

http://azcheta.com/sofiyskiyat-mezhdunaroden-panair-na-knigata-se-vrashta-v-ndk/

Ще се панаирства!!! Ура!!!

Happy Mijjj ツ - супер, благодарности, че сподели