В момента чета... 55

Аз пък почти не чета напоследък. Закопала съм в едни учебни зорове и не и остават никакви сили за четене. Дано отмине тази вълна по-бързо.

Аз също взех да буксувам. Не са ми книгите безинтересни, но нещо не вървят както трябва

И аз съм така, може би от месец.....добре, че една добра душа ми прати на Юси Адлер - Улсен "Жената в капан", че ми тръгна четенето.
"Жажда" ме очаква. Това ми дава душевен мир, че имам с какво да продължа

Приключих "Вестители" на Цветелина Владимирова, хареса ми. Историята е интересна, макар че доста рано се досетих какво-що. Но има потенциал, ще прочета и следващите 2, за да разбера развръзката.

Започнах "Невидимият пазител" на Долорес Редондо, имам и трите книги от трилогията, та вероятно ще ги чета една след друга.

Започнах "Германия мръсна приказка" на Виктор Пасков. Прекрасна. От началото те въвежда в действието. Ще пиша като я приключа, но от сега знам, че е много хубава, въпреки тежката тематика. 

Ох, "Спасителя" на Несбьо беше добра, но не чак толкова, малко ми беше мудна иииии... Абе нещо ми липсваше.
Ама започнах Снежния човек.... ЧОВЕЧЕ, 20 %  за по малко от  час 😃 Много, много обещаващо начало. Дано да си заслужава хвалбите, после ще гледам и филма.

Здравейте, момичета. Приемате ли още четящи В момента съм на вълна Удхаус, но поприключвам и тези дни мисля да отида до библиотеката. От вас се зарибих за Несбьо, та исках да попитам свързани ли са книгите му и  има ли значение с коя ще започна- ако изобщо в нашата библиотека има нещо негово де

Най-добре поред, има обща нишка и най-добър поглед ще имаш ако ги караш както трябва, а не разбъркано.

Прочетох Хроника на една предизвестена смърт. Определено тематиката тук ми хареса повече, отколкото в Любов по време на холера. Ще се дава трети шанс на Маркес, то се е видяло.

Хрониките не съм ги чела, но съм гледала филмът, много ми хареса.

Чудя му се на Несбьо, филмът хич не ме впечатли, на половината разкрих убиеца. Книгите са по-интересни, нали?

И аз съм в дупка с четенето. Още съм на " Какво забрави Алис".  

Реших да зачета леко Ние, живите на Айн Ранд и както е тръгнало, ще я докарам до самия ѝ край. Философията ѝ леко ме плашеше, но на този етап се разбирам чудесно с авторката. Обаче съм още в самото начало и има време да ме отегчи на по-късен етап. Дано не се стигне до там де. Отдавна съм ѝ хвърлила око.

Аз още в началото на книгата разбрах кой е убиецът. Доста предвидима, само финалът е силен. Филма не смятам да гледам.
Продължавам с "Различен клас" - харесва ми, но нямам никакво време за четене и вече втора седмица я влача.

В момента чета


Още съм в началото и нищо не мога да кажа

Приключих с


От доста време ми седи в четеца и все я подминавах, но като я отворих я изчетох на един дъх! Страхотна!


Пробвах "Всичко живо е трева" на Клифърд Саймък, стигнах до половината и се отказах. Нямам чак такова въображение

Бързо приключих The Salt Fix (James DiNicolantonio) и съм много впечатлена. Авторът е доктор по фармация, не по медицина, но е работил и реално с пациенти (в аптека), и се занимава с научна работа. Солта и храненето по принцип явно са му дългогодишни интереси, има редица публикации в кардиологични списания и дори е свидетелствал пред американския сенат за вредите от захарта. По отношение на солта е направил наистина много обстойно проучване, цитира множество източници (съвсем официални, не нечии случайни измишльотини от Интернет) и доказва доста убедително, че повечето хора в днешно време имат нужда от повече, а не от по-малко сол и че същинският вредител в съвременното хранене е захарта (и високият прием на рафинирани въглехидрати като цяло), а солта е важен нутриент, от който дълго сме се лишавали - или поне тези от нас, които са послушали официалните препоръки. Няколко неща накратко: 1) бедното на сол хранене втвърдява кръвоносните съдове и така повишава кръвното налягане (в по-дългосрочен план), освен това засилва инсулиновата резистентност, а високото кръвно, което се приписва на солта, най-често е резултат точно от ИР; 2) солта е необходима и като източник на йод (или поне йодираната); 3) при хранене, бедно на сол, организмът може да се адаптира, но това е кризисен режим за него, активират се стресови хормони и не е добре да се кара така дълго време; 4) солта е много важна и за бременните - от една страна лишаването от сол прави бебето по-склонно към ИР в бъдеще, от друга страна повишава риска на майката за високо кръвно и прееклампсия (мда, така се оказва); 5) недостигът на сол в организма ни прави и по-податливи на зависимости (и към наркотиците, и към захарта). Има и още, това са само основните неща. Разбира се, има и предупреждение, че при малка група хора със специфични заболявания повишеният прием на сол може да е непрепоръчителен, макар че пак не е сигурно. Но повечето хора биха спечелили, ако увеличат солта, а не ако се стараят да я ограничават.

Така, а сега започнах "Блогът на инквизитора" на Лоренсо Силва (El blog del inquisidor) - не знам да е превеждана, а и отзивите са смесени, но ми прозвуча интересно.

Аз харесах "Любов по време на холера". Даже много бързо я прочетох.