Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 239

Здравейте, момичета и от мен в обичайното ми време за поява

За съжаление от задачи в реала, както среща с дружки  и гледане на ЧИ в препълнен салон, чак сега успях да стигна до къщичката ни
Благодаря ви за поздравите и пожеланията  Надин , Вичи , Злати , Рали по случай професионалния ми празник. На всички приятелки от темата пожелавам по-рядко да се нуждаете от професионалната помощ на мен и колегите ми
Независимо от часа да сложа и нещо за почерпка. Няма да се развали така, че става и за утре

Цвети наминала си рано сабахлем и си ни донесла превод на руските дружки на статията на Али бей

Вичи супер новина си ни донесла за участието на ЧИ в седмицата на турското кино в Холивуд. И аз се надявам Туба да е сред тези 120 поканени
Надявам се филма да впечатли и американските зрители, както се случи и с българските Емоцията от тазвечершното гледане на филма в прекрасната компания на дружки в препълнен салон е голяма. Усещането за филма изгледан така е огромно. Усетих нови неуловени детайли, които при гледането на лаптопа са ми убягнали. А звуците във филма са многопластови, от което филма се усеща по ясно И наистина всеки от героите си е на мястото и всеки от актьорите е подбран много точно от Ферзан бей  




Всичко от което се нуждаете -
смелост, сила, състрадание и любов,
Всичко, от което се нуждаете, то  вече е вътре във вас






Не е важно колко много даваме.
А колко любов влагаме при даването.

Майка Тереза

Нали днес беше четвъртък - деня на ДК, така че ви пожелавам лека нощ с този колаж

Здравейте
Момичета Благодаря ви за всичко споделено.
Рали
Канти Благодаря ти,че ни предаваш  усещането от ЧИ.

Сутрин винаги започвайте с добро настроение и нека
денят ви е изпълнен с много красота, успех и вълшебства!
Имайте слънчев, усмихнат и спокоен ден!
Добро утро!
                          

Канти Благодаря ти.

            

Животът е твърде ироничен. Дава ти тъга, за да разбереш какво е щастието, шум за да се насладиш на тишината, и отсъствие за да оцениш присъствието.

                              

Хубав и успешен ден,дами

Добро утро! 



Петък е... идват и почивни дни, а новини...  - защо пък не 

Всеки от нас си намира различни забавления за свободното време, но...  винаги сме нащрек и за нещо ново около Туба 



Независимо от денят, в който пиша, ако не намеря нещо ново за темата, първо си предпочитам моята любима Хасрет - дали е тя или някоя друга героиня важното е да е усмихната или в краен случай да не е тъжна и разплакана. След ДК ми е трудно да гледам тъжните и разплакани снимки на Сюхан... 

Един колаж за зрителките ни, гледали отново ЧИ 



И да завърша с... красота и финес 



Хубав и много успешен ден! 

Добро утро!





Рали Канти

Вичи Цвети

Благородно завид на гледалите снощи ИЧ!

А аз се радвах на победата на Гришо над 203 см-я Янович, и на Лудогорец над Брага(Португалия)!







Приятен слънчев ден!

Привет, привет!
Време е вече да видим Туба на светло На една ръка и няколко месеца до Новата година сме... и евентуално ново сериалче, ще ни зарадва
До тогава да се радваме на хубавото време...

... да погледнем нов сериал

А победите на Гришо и Лодогорец, са си бонус Злати
И нови клипчета за гледане и слушане, също

Хубав ден на всички желая!

Здравейте

Вече сте разбрали за снощните ни преживявания. Приятели и и филм За мене си беше празник за сетивата и душата. И приятелите, и филмът, вече и книгата - познати,  но усещанията - по-различни. На екрана не се случва нещо особено, но усещанията са особени - не виждаш, не ти разказват  подробности от миналото, само отделни реплики, изрезки от вестници, но усещаш това минало, последиците от което са в настоящето.
И на мене, както и на Канти, погледът  се фокусира, пъзелът ми се донареди.
Просто на голям екран гледаш глобално, потапяш се в тъмнината и тишината на салона в историята. Малко странно звучи, че насред препълнен салон гледаш по-съсредоточено и необезпокоявано, отколкото сам вкъщи, въоръжен с мишка - възможност да връщаш и повтаряш, докато разбереш сцена, но пък губещ ритъма и цялостта на филма. И преводът професионален, синхронизиран. Не само да разбереш картинките, а да завършиш целостта на произведението.
Не омаловажавам труда на екипа на форумните преводачи Знам колко усилия и време се изисква да направиш бързо достояние на много нетърпеливи и непознати фенове любим или интересен филм,  сериал, интервю. И аз имам, макар и незначителен, опит в тази дейност, та имам представа какво се влага. Но преводът си е изкуство или поне част от изкуството.   

И нещо, което скоро не си спомням да ми се е случвало нито на класически концерт, нито на театър, а камо ли в киносалон, при това препълнен. Тишина, никакви телефони,  шушукания, шумолене, дори покашляния. Дори след прожекцията тишината продължи. А определено се усещаше, че публиката следи  екрана. Не беше от отегчение или скука. Нямаше и шумно изразен възторг. Сякаш хората бяха останали в плен на емоциите от екрана. Много необичайно поведение.

А на екрана не бяха представени глобални или силно актуални проблеми. Простичко, пестеливо, накъсано ни занимаваха с общочовешки проблеми, от които от древни времена се правят потресаващи драми и трагедии, от които се правят дълги сапунка . Нещата от живота, които просто се случват, които човек трябва да приеме, за да продължи, а не да се "зомбира". Зомбито на екрана  бе само избягалият от мъката си писател, единственият изглеждащ нормално в странния свят на още по-странни хора.

Оставам настрана какво е да гледаш лица и обстановка в едър план и със специални звукови ефекти:

Друго е да гледаш тази сцена в едър план: колко  по-дребен и смазан е героят, горе под небето, на покрива на висока сграда в огромен град, сред странни човешки скулптури...Да чуваш как вятърът разнася диагнозата му  "зомби"...

Друго е да гледаш в едър план лицата на героите, по които често почти няма движение, а примерно усмивката се е сменила от уверена и бляскава в тъжна, помръкнала.

Или тази сцена:

Бях написала, когато гледах филма без превод:
Ами такова си остана усещането ми и след големия екран, В едър план усещането ми за притеснените трепети бе още по-осезаемо, чак мене ми стана неудобно....

И още  за филма. Изглеждаше на пръв поглед малко хаотичен, лутащ се м/у минало и настояще с размиване на граници, събиране на много реални, но странни образи, редуване на усмивки и болка, подобно на лятната вила на Дениз - паноптикум от стари изрезки, странни картини, неотсервирани маси.

И всички и всичко, както се появяваха в началото на екрана, така и изчезваха един по един:
-  Червената къща красива, жива и пълна с живот се появи на брега на Босфора, а после безлюдна  и опакована  изчезна, опразнена от живот;
- Орхан-зомбито пристигна с куфар на моторница по море в пълна къща,  остана последен и сам и отплува в морето без багаж и дрехи, сякаш отърсил се от спомените;
- Невал се появи от високото и от мрака, царствено, енергично, но съвсем не царствено, почти уплашено объркана изчезна в нищото посред бял ден;
- Дениз-всеобщият любимимец  в историята с демоничната усмивка се появи зад гърба на Орхан като призрак и същото така призрачно изчезна, оставяйки хората да се взират, очаквайки появата му
- Юсуф, чиито любим го въведе като самоубиец, така и си отиде, саморазрушил се от споделената си любов.....

и т.н., докато екранът се изпразни, а Босфорът почервеня, както филмът, който свърши, но емоциите продължиха да държат публиката. Е, поне мене

Всички и всичко си имаше своето място, своето начало и край. Както и актьорите, слели се с ролите си, без преиграване. Друго е, когато сценаристът е и режисьор, когато той има точна представа за героите си и възможностите на актьорите - напаснал ги е максимално. Оттук и усещането за естественост и лекота.

Така е написана и книгата, подобни усещания буди и оставя, въпреки че формално е доста по-различна. И тя те кара не да мислиш, а да усещаш, да я затваряш с чувство за лекота, въпреки нещата от живота.
И не е "нищо особено, без диалог и действие", а нещо просто, живо и емоционално. Затова има успех Ферзан бей. Ама е въпрос на светоглед

И да завърша с един клип, припомнящ тези усещания:

И  с думите на Т. Духовникова - "трудно е да създадеш въздействащ образ с еднообразни средства". Това направи Туба с Невал!

Хубав ден  

Здравейте

Баги Благодаря ти за изключително емоционалния ти пост.Усещането ви е било невероятно.Емоции ,които остават дълго време.

                              

Баги ,чудесен пост! Така си го написала,че предаде усещането и на мен!





Ето кои са финалистите за Златната пеперуда! Туба,Къванч,както и в др. номинации,не са се класирали!
44. Altın Kelebek Ödülleri için finalistler belli oldu!
http://www.ranini.tv/ozel/27404/1/44-altin-kelebek-odulleri-icin … istler-belli-oldu

Здравейте

Злати Баги

Добро утро !
Хубавите неща се случват на тези, които вярват. По-хубавите се случват на онези, които са търпеливи. А най-хубавите неща се случват на тези, които не се отказват.

                       



За 12 години -18 проекта,без да се броят рекламните снимки.

                         

 Училище, наречено „Живот“

„Има само два начина да изживееш живота си. Единият е да живееш така, като че ли не съществуват чудеса, а другият – сякаш всяко нещо е чудо." – Албърт Айнщайн

Е, аз избрах втория! За мен всичко е чудо в това училище наречено „Живот". Започваш да се учиш от първата поета глътка въздух и тъй до сетния си дъх.

Досега животът ме научи, че доверието е като стъкло – веднъж разбито само наранява. И при всеки опит да се сглоби отново, оставя дълбоки белези.

Научи ме, че приятелството е обещание да приемеш другия с всички негови дълбоки и тъмни страни.

Животът ме научи, че страхът е изпитание за силата на вярата ми.

Научи ме, че отношенията са като семенца – имат нужда от благоприятни условия да покълнат, от много грижи, за да порастнат и да станат силни, за да устоят на всяка буря.

Научи ме, че смелостта не е отсъствието на страх, а куражът да се изправиш пред него очи в очи и да му се усмихнеш.

Научи ме, че иронията е най-добрият антидепресант, а смехът предпазва от много болести.

Животът ме научи, че благодарността е цената, която плащаме на Вселената за всичко получено и е право пропорционална на бъдещите ни сбъднати мечти.

Научих, че болестта не е присъда, а аларма, която да ме държи будна за важните неща.

Научих, че истината не е само една и не винаги е красива.

     

Приятни почивни дни и да не забравяме,че и в почивните дни има новини.

Добро утро!





Вичи ,Туба много се снима!Надяваме се скоро да я видим в нов проект!





Това сега го видях.....Туба и Умут....

Приятна събота,момичета!

Добро утро! 



Вичи, Злати 

Аз се отплеснах в обиколките и...  ама поне намерих поредна''новина''.
Е, доста жълта, ама... момента е такъв. 

Баги  разбрахме, че групово сте били на кино, но... от поста ти разбрах и колко емоционално е било  и се радвам, че сте го преживели 



https://twitter.com/elifsudearal21/status/921610365674360832

А сега - хубав ден на всички 

Привет, привет!
Цвети, , аз вече не приемам снимки на Туба и Умут като жълтини, а като реален факт За "жълто" признавам нещо измислено, а тук такова не виждам. Да слагаш ръка пред камерите на папараците, си е нещо нормално за известните хора

Баги, как хубаво си го описала въздействието от срещата с ЧИ на голям екран Аз и с пистолет опрян в челото, не мога да пиша така Но радостното за мен е, че напълно те разбирам Така че, ти си пиши...а пък аз ще ти се радвам
Чакам с нетърпение и разказа на Линката. При нея впечатлението би трябвало да е 3 в 1- Туба, Ферзан бей и литература

Малко храница да сложа в темата


Някой признава Туба за световна актриса в този клип

Хубава събота ви желая! 

Здравейте момичета!
Знам, че очаквате с нетърпение и моите впечатления,но ще ги напиша по-нататък, когато имам повече време.
Тези дни са ми много натоварени в гости и пътешествия и нямам време нито да чета, нито да пиша, а дори и да мисля!
Само едно ще кажа, че бях  впечатлена от това, че публиката не шукваше в залата! Пълно мълчание и никакво шушукане, телефони, кашляне и т.н.
Пък филмът бил труден за възприемане???
Отдавам го на това, че хората, които бяха изпълнили залата знаеха и очакваха филмът да не е стандартен и затова следяха внимателно, бяха дошли на кино, а не по някаква друга причина.
Културна и адекватна публика. Горда съм, че бях част от нея.
Толкова за сега.
Новина и от мен.



Желая ви хубав ден!
ПП Пиша чрез мобилен интернет.
Когато се прибрах, нямахме интернет и ще го оправят във вторник, макар, че няма да сме тук и как ще стане, не е ясно!
Така че, ако ме няма пак известно време, не се чудете.

       

     Привети, момичета!

    Баги, прекрасен пост! Нямам думи за него! Блестящо си предала духа на филма и книгата. От мен искрени, сърдечни поздравления!


   
   Радвам се за участието на Туба на фестивала.


    Хубава събота!

Здравейте
Линка Благодаря ти за новините,но си обещала,че ще има разказ.

ORS/KRISI Добре дошла.



Браво на Туба,участие като жури,явно хората са я оценили и са я поканили.
Успех и пожелавам.




А журналята вместо да я попитат какви са и творческите планове,за участието и като жури,те я питат поредните глупости.Навън я оценяват какво е постигнала и до какво  ниво е стигнала,но в Турция явно на журналята други са им приоритетите.Жалко.

Приятен следобед,дами