♡~ Любов под наем ~♡ Време за щастие ~♡ Тема 60

Нови зад кадър 

 

 

 

На мен сесията на Елчин много ми хареса 

Глава 95

Дефне се събуди от слънчевите лъчи, проникващи между завесите. Протегна се мързеливо като котка, внимавайки да не събуди Йомер. Той спеше в другия край на леглото, свил ръка под възглавницата и обърнал лице към нея. Явно сънуваше нещо, защото се усмихваше. Искаше ѝ се да остане и да го погледа, но нямаше как. Усмихна се и приближавайки до него, леко го целувана по бузата.
-   Добро утро!- Прошепна до ухото му, изчаквайки го да отвори очи.
-   Любов моя!- Усмивката му се разшири, а ръцете му обвиха талията ѝ. Още жумеше, но я привлече към себе си.- Добро утро!
-   Време е да ставаме, навън отдавна е ден.- Промърмори тя и в разрез със собствените си думи се притисна към него.- Ще закъснеем.
-   Какво ме интересува?!- Заравяйки лице в косите ѝ, Йомер вдиша дълбоко.- Нека днес останем тук, не ми се ходи във фирмата. Да прекараме деня само двамата, не може ли?!
-   Кой си ти и какво си направил с моя Йомер?!- Изкикоти се Дефне, докато той целуваше врата ѝ.
-   Ти ме направи такъв. Зависим от теб!- Целуна я, изпращайки тръпки по цялото ѝ тяло.- Не мога да ти се наситя!
-   Недей! Никога!- Отпускайки се на гърдите му, Дефне отвърна страстно на целувката.Увличаха се все повече, когато телефонът иззвъня.
-   По дяволите!- Без да изпуска и за секунда Дефне, Йомер се протегна към телефона.- Какво?!
-   Добро утро, някой май е станал с краката нагоре!- Смехът на Синан не подобри настроението на приятеля му.- Имам добри новини.
-   Не можа ли да почакаш, докато дойдем?!- Въздъхна Йомер, след което продължи.- Слушам те!
Дефне се загледа любопитно в лицето на любимия си и в главата ѝ се зароди луда идея. Усмихвайки се широко, тя се отпусна изцяло върху него. Пръстите ѝ започнаха да лазят по гърдите му, достигайки до вратът. Знаейки колко чувствителен е Йомер там, тя премина в нежни ласки, дразнейки го само с върха на палеца. Усещаше как тялото му се напряга под нея, докато се опитва да слуша Синан и едновременно с това да хване ръката ѝ. Остави се да го направи и той тъкмо си пое дъх, когато на мястото на пръстите ѝ застанаха устните. Йомер се опита да я отблъсне, мънкайки нещо в отговор на въпроси на Синан, но нямаше шанс. Отдръпна се и го погледна в очите, питащи я какво е намислила. Но тя само намигна и отново се наведе, покривайки с целувки лицето му. Пръстите ѝ галеха корема и гърдите му, а Йомер хапеше устни, за да не изстене. Отново се опита да я отдалечи от себе си, но не успя.
-   Йомер, слушаш ли ме?! Какво става там?!- Дефне едва сдържа смеха си, захапвайки рамото на Йомер, когато чу разтревожения глас на Синан.- Йомер?! Добре ли сте?!
-   Да, да… Всичко е наред.- Опита се да отговори Йомер, но сам не позна гласа си.- Ще се чуем после.
Захвърляйки телефона на земята, той превъртя Дефне под себе си.
-   Какво беше това?!
-   Кое?!- Невинно замига тя.
-   Да ме подлудиш ли се опитваш?!- Очите му блестяха, докато се навеждаше към шията ѝ.- Не знаеш ли, че вече съм луд по теб!
-   Не знам за какво говориш, скъпи!- Продължи играта Дефне, гледайки го с неразбираш поглед.- Просто исках да те целуна за добро утро.
-   Нека тогава ти отвърна със същото.
Покри с целувка всяка част от шията ѝ и тъкмо опитваше да съблече блузката ѝ, когато телефонът отново иззвъня. Този път бе нейният.
-   Не вдигай!- Помоли той, докато плъзгаше ръце по талията ѝ.
-   Може да е важно.- Несигурно изрече тя, опитвайки се да достигне телефона.
-   Всичко може да почака.- Обхвана гърдите ѝ и ги зацелува, а Дефне изпусна телефона. Забравила напълно за него, тя се отдаде на ласките на съпруга си.

Минаваше девет, когато най- после излязоха от вкъщи. Шукрю ги посрещна с щастлива усмивка, която ги изненада. Новината за бебето само удвои щастието му и той си позволи дори да прегърне Дефне, която приемаше като своя дъщеря.
Дефне и Йомер обсъждаха програмата за днес, преплели пръсти и гледащи един към друг. Бяха почти стигнали центъра на града, когато Дефне подскочи.
-   Боже мой!
-   Какво стана? Бебето ли?!- Изплаши се Йомер, преди да забележи погледа ѝ. Беше се втренчила зад гърба му.- Какво има там?! Господи!
Шукрю вече бе видял всичко сутринта и сега се забавляваше, следейки за реакциите им. И двамата бяха шокирани, забили почти нос в стъклото на прозореца.

-   Не мога да повярвам! Как са посмели!- Йомер бе бесен, докато асансьора се изкачваше нагоре към техния етаж.
-   Защо никой не ни е казал?!- Дефне също бе ядосана.- Без дори да ни попитат!
Нахлуха в офиса и веднага попитаха за Ясемин и Синан. Според Дериа и двамата бяха в неговия кабинет. Отправяйки се бързо натам, дори не почукаха, преди да влязат.
-   Какво е това?!- Започна Йомер, без дори да поздрави.- Из целия град! Има те ли ум?! Защо не ни попитахте първо?!
-   Ясемин, не го очаквах от теб!- Дефне застана с ръце на кръста, опитвайки да не се разкрещи.- Как можа да ни го причиниш?!
-   Какво става тук? Какво има?!- Синан и Ясемин, навели глави един към друг при влизането им, сега стояха изправени пред тях.- Какво се е случило?!
-   И питаш!- Йомер почти трепереше от нерви и яд.- Има разлепени плакати из целия град! Нашите плакати!
-   Да, нашите плакати! Какъв е проблема?!- Учудено попита Ясемин.
-   Как какъв?! Ние не сме искали това!- Дефне започна да обикаля в кръг, опитвайки да се успокои.- Снимахме се за каталог, не за афиши, разлепени из всяка улица на Истанбул, Ясемин! Такава бе уговорката.
-   Не е вярно.- Синан най- после схвана проблема.- Каталогът ще се разпространи в търговската мрежа, а плакатите ще рекламират фирмата като цяло. Така пише в договора.
-   Обясних ви това още когато споделих идеята си!- Ясемин зае отбранителна позиция, когато Дефне я погледна.- Така е, скъпа. Аз исках дори само плакати, вие предложихте и каталога.
-   Ние искахме само каталога!- На Дефне ѝ се искаше да крещи.
-   Това трябва да е някакъв кошмар.- Йомер седна и обхвана с ръце главата си, опитвайки се да мисли.- Как може да се случва наистина?!
-   Йомер, Дефне, моля ви, успокойте се!- Синан опита да я приближи, но погледа ѝ го спря.- Станало е някакво недоразумение.
-   Какво недоразумение, Синан?! Ние сме из целия град!
-   Идеално! Нали това бе целта, всички да научат за новите колекции!- Разбирайки грешката си, той побърза да се поправи.- Добре, добре, не е идеално. Но не е чак такъв проблем! Успокойте се, моля ви!
-   Сигурна съм, че ви обясних всичко.- Ясемин се подпря на бюрото на Синан, опитвайки да си спомни.- Не знам защо се е получило така. Кампанията за реклама включва каталог, който да се раздава от всички наши щандове, както и плакати, запознаващи хората с новите идеи на Пасионис.
-   Корай наистина мърмореше нещо за някакви афиши по време на снимките.- Замислено изрече Дефне, опитвайки да си припомни.- Но реших, че са пак някои от неговите глупости и не му обърнах внимание.
-   Виждаш ли, просто не сте разбрали!
-   И двамата бяхте прекалено изморени и сте забравили.- Кимна Синан.- Но аз все още не виждам къде е проблема?! Плакатите са страхотни!
-   Така е!- Ясемин погледна умоляващо Дефне.- Моля те, не се сърди. Всичко е прекрасно, не се съмнявайте в себе си.
-   И да искаме няма какво да направим!- Йомер се изправи, потискайки раздразнението си.- Ще трябва да се примирим.
Йомер заведе Дефне в нейния кабинет, настанявайки я зад бюрото.
-   Добре ли си?! Стресът не е полезен за теб сега!- Целуна дланта ѝ, докато се отпускаше на масата.
-   Добре сме, не се тревожи.- Усмихна му се.- Какво ще правим сега?!
-   Нищо не можем да направим, наша е грешката. Ще се наложи да се примирим!
-   А аз се чудех защо Корай настояваше за толкова много кадри.- Дефне се бе върнала две седмици назад, припомняйки си снимките.- Мислех си, че просто те дразни, виждайки нежеланието ти.
-   Наистина ме дразнеше, с постоянното си мърморене и капризи.- Йомер поклати глава, сещайки се колко много му се искаше да убие фотографа тогава.- Не знам ти как издържа.
-   Щом съм до теб, мога всичко!

Мерт и японците  

 

Mersi - тенкююююю за хубавата глава - най ми хареса ,че при теб за разлика от Мерич, като звънне GSM действието не прекъсва  а тела пада на земята 

гадничко е да си по улиците на плакати - дето се вика, едно кафе не можеш спокойно да изпиеш навън - ама какво да се прави - цената на славата 

 

Моля моля 

пу-пу-пу да не им е уруки   

Нова - Баръш и Енгин с репортери 

Я виж ти - кои са журналистите  - изненада 

А аз се чудех от де са ми познати  

Хайде да видим  

Специальная новость!

Барыш Ардуч этим вечером посетил концерт "Атена" с близким другом Энгином Озтюрком. Актер, оставивший вопросы журналистов без ответа, сказал "Обо всем долго поговорим на гала-вечере "Время счастья"

марка Елбар ..........ще чакаме премиерата, да видим що ще изтърси Баръш бей 

Добър вечер!

Прекрасна е Елка на новата корица!  

 

 

Няма нужда да говори на дълго и на широко!

Ей така да се появят на пресконференцията на галата...



И журналистите ще онемеят!