Проблеми с родителите ми...

Ън, с лека ирония беше последното...

Дори за кандидатстване в БГ за някои специалности, децата се готвят по 1-2г. с уроци и т.н.
А момичето се цели в Оксфорд с един курс по английски...

Темата или е пързалка, или друго...по-жалко.

Марина, пиша ти като майка на студент във Великобритания. Във връзка с Брекзит, приетите през учебната 2018/2019 година са  последните, за които правителството гарантира досегашните такси, досегашните заеми и понякога, досегашните стипендии. Ти имаш шанса да завършиш 2018та и да бъдеш приета там. Не знам от кой град си, но на 21 септември в София има изложение на британски университети. Ако наистина искаш да учиш и да живееш там, кандидатствай - срокът е до 15 януари, не е трудно кандидатстването. Има университети, които за владеене на английски взимат данните от дипломата (искат мисля от 5 нагоре). Недей да се мотаеш една година, да не изтървеш последния влак. Оксфорд го забрави засега. По-добре да те приемат, да се закачиш в системата, така че да можеш да си извадиш и НИН, който ти дава право да работиш. По-нататък може и да успееш да се прехвърлиш другаде. Но трябва добре да си опечеш работата, проучи нещата - има много тънкости. И недей да лежиш на идеята, че все някой ще те издържа. Моят син учи и работи, издържа се сам. Това е. Но трябва да имаш пари за старта, и те не са за таксите за университет, а за квартира и храна. Така че е все едно дали ще заминеш другото лято, за да работиш, или за да учиш и работиш.

Знаеш ли, че в Оксбридж не дават да се учи и работи, там изискват техните студенти да се отдадат изцяло на ученето. Затова за да учиш в Оксбридж трябва да си осигуриш такса от 9250 лири + около 4500 за квартира и отделно пари за живот. За първата сума можеш да вземеш заем. Май и за втората имаше някакви заеми, не съм сигурна колко и как, а и ти съвсем не си проучила. Остава да си осигуриш пари за издръжка и да видиш как ще живееш между сроковете (там общо взето 6 месеца учат, 6 месеца са във ваканция). 
Не го схващам и това за английската диплома По принцип с отлична диплома от българска гимназия и сертификат С2 можеш да кандидатстваш. Може и ако се запишеш в английски колеж за да вземеш техните А-левъли, но това струва много пари. Защо ще си го причиняваш? А и нямаш гаранция че учейки на английски там ще имаш отлични оценки. В момента какво ти е нивото на английския? С по-малко от С2 трудно ще стане. То и изобщо не е сигурно де, дали си проверила колко българчета има приети в Оксфорд не в специалност математика, физика или компютри, а психология?

Малко летиш в облаците според мен. А за голямата любов с гаджето ще ти кажа, че когато мизерията влезе през вратата любовта излита през прозореца. 

Еразъм е нещо коренно различно, от него пари няма да изкара, а на едната гола гимназия да успее е много съмнително.
Говорим за работа, да се изкарват някакви пари.

zari65, тя и с почасова работа в Англия няма да изкара пари за колеж, да не говорим за университет. Ще има колкото да преживява.
Ако просто и се пътува и иска да види друга държава, това е добър вариант.

Абе какви университети, тук иде реч за гъз път да види. Ако не е пързалка, де, толкова заблудени едва ли има.

А какво прави като се опре до сертификата до езика:smile:
Завършва и става безработна, по Еразъм са много малко нещата, където се кандидатства самосиндикално, на 90 % е през организация-било университет или друга институция.

Аз не виждам как ще живеете и ще се издържате там. Студентите в Дания примерно, където образованието е безплатно, едвам свързват двата края да си покриват разходите. Родителите ти се притесняват за теб. Може би не искат да заминаваш с приятеля ти. А и това прекъсване от една година.. една приятелка каза, че ще си почине една година и тогава, по-подготвена, ще кандидатства нещо хубаво. Е, познай, минаха три години, а нищо не е записала.

zari65, сертификат за език може да вземе и в БГ.
През университет по Еразъм се кандидатства само ако си студент.

Не е мястото тук да разнищвам и обяснявам програмата Еразъм +, който има интерес с информация е пълно.

Да де, но сертификата явно го няма, а освен през университет съм писала през институция.
Много хляб има да изяде да стигне до Еразъм

По програма Еразъм за някои направления може да се кандидатства и при навършени 15г. Та...въпрос на приоритети, желание, стимул и т.н. и т.н.
Спирам по този въпрос, темата не е за Еразъм +.

Историята ти страшно много ми напомня на тази на една моя приятелка от преди няколко години. Тя е с три години по-малка от мен (на 25 съм) и реши, че не ѝ се живее "в тая скапана държава" (нейни думи, не мои), а иска да следва психология в Германия. И тъй като аз следвах същото и вече бях минала по този път, бях и човекът, към който се обръщаше с въпроси. И тя така витаеше в облаците как ще изкара езиков курс, ще се запише да следва и ще работи паралелно. Даже работи преди това една година в България, за да събере пари. Аз ѝ казах, че не всичко е толкова лесно, че има много неочаквани разходи, че минимум първият семестър няма да може да работи и ще трябва да живее от спестявания. Та ми отговаряше с неща като "Да ама братовчедка ми каза, че..." и ме "оборваше" с в общия случай несъстоятелни аргументи. (Братовчедка ѝ също следва в Германия, но има финансов гръб, какъвто моята приятелка няма.)

И така момичето дойде, изкара курса, записа се да следва. Няколко месеца по-късно я питам какво става и тя ми обясни колко ѝ е трудно, как не може да си намери работа и как няма търпение да приключи следването, да се махне от "скапаната държава" и да се върне в България...

Пиша ти всичко това, за да ти покажа, че не си първата, нито последната тръгнала с розови очила към чужбина. Даже в моята история става дума за държава от ЕС, в която таксите за университет и живот са далеч по-поносими от тези в Англия.
Послушай и другите дами в групата и не пропилявай парите си (или тези на родителите си), а проучи всичко в най-големи подробности. Спести си годината за езиков курс в чужбина и свързаните с това разходи и направи курс по английски в България. И недей да кандидатстваш само за Оксфорд - ситото там е доста дребно. Има достатъчно други университети, предлагащи психология, в които приемът е по-лесен, а образованието - на достатъчно високо ниво.

Просто за информация на авторката, въпреки че наистина, темата не е за програмите на ЕС за учащи:

Била съм в чужбина два пъти по Еразъм / Еразъм-Сократ преди много, много време - веднъж като ученичка (Естония), и втори път като студентка (Англия) 6 години по-късно. И двата пъти отидох защото учебното заведение ме ИЗБРА да участвам в програмите (съответно техникум и университет). Реално тези програми са създадени за обмен на студенти/ученици между учебни заведения, които имат договор помежду си за такава обмяна (също както обмяната на преподаватели). Не знам дали това се е променило през последните 15 години, но не ми се вярва да е. Никак не е лесно да се закачиш за такива програми - има куп изисквания както за успех, така и за поведение, владеене на език, способности/знания в областта на специални предмети, да не говорим за писането на обяснителни есета, силни мотивационни писма и т.н. И най-важното - някой трябва да те избере сред всички желаещи и да те изпрати в чуждото училище/университет. Не си кандидатстваш просто ей така с обяснението че "ми длъжен съм да пробвам, к'во пък толкова", защото това не е достатъчно основание за учебните заведения в чужбина да те приемат.

Дори сега, години по късно, със стабилна и изключително доходна работа, която върша от разстояние, със здраво семейство, отлично ниво на език и т.н. бих помислила добре за всички плюсове и минуси на живота и работата в Англия (а и която и да е друга държава). Има хиляди неща, които могат да се объркат или да не се случат както си ги планирала. Няма да е краят на света, но наистина ли си струва риска? По-добър вариант би бил да се отделиш от родителите си (ако толкова те подтискат) тук, в България, да си намериш работа и да си вземеш нужните езикови (и други) сертификати тук; сигурна съм, че чуждите университети дават възможност на студенти от чужбина да кандидатстват от разстояние - поне преди беше така. Така се заминава едва СЛЕД като си СИГУРНА, че си приета и одобрена за стипендия, която да покрие поне учебната такса (или по-голямата част от нея).

Аз съм прекалено подреден човек, когато става въпрос за важни промени в живота; обичам нещата да са планирани и сигурни, и досега това винаги е работило в моя полза. Вярно е, че не може всичко в живота да е 100% планирано, пък и би било прекалено скучно, но лично аз не смятам, че най-важните неща, които могат да ти преобърнат света наопъки, трябва да са на кантар заради причини от рода на "е, голяма работа, какво толкова може да стане, ще го мисля ако дойде".

Моля темата да бъде изтрита!

Erebus, разбира се че не е лесно да се замине на обучение по Еразъм.