Въпроси на интервю за работа

Тя като постне коментар за тъп въпрос, показва своя багаж, не на работодателя. Нали тук никой не говори как търсещите работа сме бели и добри по подразбиране. Както казах, и на мен ми се налага и досега да водя интервюта от време на време, ами има си направо скандални кандидати, което не означава, че мога да им говоря, все едно съм майка им или сме на пазара. Как се облича човек за интервю и как иска да се представи са някакви базови въпроси от работната етика, такива изобщо не смятам, че някой коментира.

нямате право (засега от морална гледна точка) да го питате "циганин ли е", или "така ли се обличаш по принцип?" - това си е дискриминация и обидни въпроси. Какво го интересува работодателят как се облича кандидатката по принцип? Дали ще си смени гардероба, ами възможно  е. Може само да и обясните какъв дрес код има вашата фирма и каква е политиката за облекчаване разноските за облекло.
Разбира се,  работодателят може да откаже на кандидат, дори и само  по тези причини, но просто да му напише стандартния мейл, че са намерени по-добри кандидати.

Аз няма да говоря за работно време, но ще споделя какво видях на две работни места в държавната сфера. Първото място, за което ще разкажа, успях да издържа около половин година. Там шефката си мислеше, че фирмата й е бащиния и ни обиждаше пред клиентите, унижаваше ни, крещеше ни и това всеки ден. Знаете, че държавната работа има фиксирано работно време, но тя беше решила да ни направи работното време с половин час повече. Наложи ми се да си взема болничен за три дни като се върнах тя ме заплаши, че ако си взема още веднъж болничен изхвърчам, отидох и си подадох предизвестието. Привика ме в кабинета си и ме блъсна с злоба. Голяма част от персонала подадохме жалби към по-висши инстанции, но тя три години по-късно още си е на мястото. След това отидох пак на държавна работа и попаднах на подобна шефка, която си мисли, че след като е назначена на тази длъжност е нейна фирмата. По същия начин обиди пред клиенти без причина дори, постоянно следене, тормоз. Работихме по график и от днес за утре сменяше графика, както реши. Тук издържах само 2 месеца. Става въпрос за голям град.

Jane, поне ще разбиеш битуващия мит, че на държавна работа човек си клати краката. Аз имам 4 месеца издържани в Агенция по вписванията. Отидох точно с такава нагласа, признавам си. Мислех си, че ще ми остава време за други мои неща, не с цел печалба, децата съвсем малки... Майко мила. Горките хора, работещи там. Първите дни се изумих как може жени на възраст, образовани, интелигентни, да псуват като циганки. След месец ми стана ясно, просто не можеш да си вдигнеш главата, не можеш да смогнеш с нормата, така да се каже, по-точно разпределената работа, която всеки ден влиза и има срокове за обработка. И това за нищо пари. Такова натоварване в никоя малка или голяма частна компания не съм виждала. Иначе отношението на шефове е ок, те не се и вясваха, защото... ясно, само оплаквания и остри влизания отнасяха. Та вече са ми много смешни изказванията и обобщенията за това колко е лека държавната работа.

Признавам, че никога не съм била на държавна работа, но мои познати ме разубеждаваха, че няма да съм доволна. Естествено, количеството работа зависи за конкретни позиции, но проблем бил и чувството за несправедливост, тъй като повишенията и допълнителното мат. стимулиране не се случват логично и не следват според резултатите или работата на конкретния служител. Иначе на мен ми е привлекателна сигурността. Особено си пролича при корона - кризата. В един момент всички бяхме затворени, но държ. администрация продължи да си получава възнаграждението на 100%, въпреки, че нито централната, нито местната реално работеше дистанционно.

В държавната работа има много излишна дейност. Бумащина, бюрократщина. Не, че няма работа - има, че и отгоре, ама тя е безсмислена.

На мен ми се е случвало да попадам на големи Човеци като шефове на работа, за което съм много благодарна.
Що се касае до забременяване и майчинство съм срещала неведнъж огромно разбиране - преди години в една фирма, която после напуснах поради съвсем други причини.
Бях напуснала едно адски неприятна работа със шефове-интриганти и още на следващия ден получих предложение от въпросната фирма. Знаех, че ми предстои  ин-витро процедура с неизвестен резултат и реших да поставя нещата откровено на масата, за да може да си прецени работодателят ми дали изобщо им е нужен служител с толкова неясно бъдеще при тях. За мое огромно учудване прекият ми началник не само, че не се притесни от това, не само че ме наеха на работа, но през целия този период, който далеч не се оказа лесен за мен в личен план, срещнах голямо разбиране и подкрепа от хора, които с нищо не ми бяха длъжни. Когато напуснах, дойдоха да ме изпратят всички колеги начело с шефа, осигуриха ми транспорт до вкъщи, тъй като работата беше в съседен град и ми предложиха препоръки за следващото работно място. Но и аз от своя страна предадох проектите, по които работя във възможно най-изряден вид и с много обяснения и подсказки за човека след мен.
И сегашните ми работодатели - също бяха твърдо зад мен при всичките ми отсъствия заради ин-витро процедури и като разбраха, че ще осиновяваме дете не съм си и мечтала за толкова позитивно отношение и съдействие от тяхна страна. Направиха всичко, за да ми осигурят нужното спокойствие. Сега съм в майчинство и поддържаме прекрасни отношения. Дори не ме занимават с професионални въпроси. Но аз за себе си разбрах, че това се постига само ако си максимално честен с хората, за които и със които работиш. Отделно и късмет да попаднеш на добри шефове и колеги.

Аз веднъж така отидох при личен състав - "така и така колегите ни държат в мийтинги до 8-9 вечерта, а пък на следващия ден ни търсят след 12, може ли да ми промените работното време да е от 11 до 8 вместо от 9 до 6?". Отговорът беше, че не можело. И сме на ненормирано работно време, така че съм длъжна да оставам. Работех плътно от 9 до 8-9 пък някои колеги в моето положение се изтарикатиха и те взеха да се мотат до обяд.

После разбрах, че за една колежка с малко дете са направили изключение да работи от 8 до 5 и не са й правили проблеми, че не остава след работа както на мен. Аз деца нямам, ама с това работно време как и да имам. Тогава още живеех с бившия ми на семейни начала, с който се разделихме и по други причини. Всеки ден се карахме за домакинската работа, дето нямах време и да я свърша и да си почина.

Като текучеството нарасна, се промениха нещата. Пак има извънредна работа, но доста рядко, когато е наистина необходимо. Повишение години наред не съм видяла. Ама като се замисля, аз съм ги научила да се държат така с мен на работа, защото съм мекушава. А вече трети проект искат да ме задържат. Викат ме обратно в предния екип.

Това не е ненормиран работен ден, а си е 12-часов такъв. Ненормиран е, когато нямаш точен час за старт и край, а примерно от 9 до 17 ч. или от 10 до 18 ч., важното е да е 8 часа.
Ама май на повечето места е "ако мине....".

Аз веднъж попаднах на едно бивше ченге, което държеше ресторант. На "интервюто" почна да ме пита къде живея, в кой квартал, нашите на каква възраст са, имам ли приятел, мисля ли да се женя, след колко години мисля да имам деца....а аз на 17г., работила малко в МакДоналдс. Два дни ходих безплатно уж като на обучение, но по 8 часа. Повечето неща не ми ги обясняваха, колежката като я натиснаха наобед напълно ме заряза и започна да тича да обслужва, телефона почна да звъни ( да правят поръчки на храна за вкъщи), и аз като в небрано лозе. После почна да ми се вика за някои допуснати от мен грешки при маркиране на артикулите, и за капак шефа се изпери да ме изпитва кое ястие как се приготвя и какво съдържа и кое вино с какво от менюто се комбинира и какво препоръчвам на клиентите. Сърцето ми се свиваше от притеснение при мисълта пак да ида там, цялата треперих, получавах главоболие...третия ден не се и появих. Скоро пък кандидатствах за касиер в строителен хипермаркет. В моето СВ бях описала какво съм работила до сега, и въпреки това като отидох на интервю се започна едно мръщене, защо работя като сервитьор, защо съм преценила да започна там...Чак ми се прииска да му кажа, че работя там щото много обичам да си плащам сметките, да ям и такива неща. След доста мръщене, гледайки СВто ми и задавайки ми поредица странни въпроси ми стана ясно, че няма да ме вземат. Настояваха да им кажа колко пари изкарвам от бакшишите. При което аз казах, че това е много относително, зависи от сезона и от много други фактори, но те си заеха тяхното. " Добре, кажи ни все пак по колко изкарваш?!?" Не им казах, също не им отговорих на въпроса как родителите ми са допуснали да работя от 16 годишна. Питаха ме също и защо не съм се записала в университет веднага след завършването, нямам ли амбиции за развитие...такива неща. Потресох се.

На такива така хубаво бих им отговорила, че 3 дни да седят с отворена уста..... ама аз съм на доста годинки и житейския опит говори..... Като бях млада и аз така се притеснявах.

Преди много години, кандидатствам в магазин за продавачка. Условията бяха потресаващи - само с високи токчета на работа, 12 часа смяна, без право да седнеш, дори и да няма хора в магазина. Въпросите от шефа бяха - от къде съм родом, кой ме издържа и някакви подобни, при което аз ги зачеркнах моментално. Даже и заплатата не можеше да ми каже - някакъв имагинерен процент, ама "супер много пари се изкарват".....хаххахаха. След 2 дни ми звъни да почвам, викам му - Е, мерси.....

Аз работих по едно време в магазин за детски дрехи. Шефката ни гледаше на камери онлайн и седне ли човек, веднага звъни по телефона. Карахме и смени по сами и съответно до тоалетна се ходи със служебния телефон и веднага се звъни “Какво правиш, много се забави!”. Влизам в склада да търся мопове, парцали, за да чистя магазина и се звъни “Къде си, не те виждам!”
Откачена работа.. сега се чудя защо съм се връзвала на акъла на тая кукумявка ама като си на 20 не го мислиш много 🤦🏻♀

В момента леля ми работи в магазин,в който шефката гледа да не би някоя продавачка да се свали с мъжът й освен,че не трябва да сяда съответно постоянно има сцени

Някои жени си мислят, че целият свят иска да свали безценните им мъже и най-интересното е, че самите мъже обикновено не са нищо особено.

А на мен друго ми е интересно - тия хора като нямат какво друго да правят по цял ден ами висят да гледат какво заснемат камерите, защо просто не застанат те в магазина си, ами са хванали да тормозят някой друг?