Въпроси на интервю за работа

Не бих казала, че са странни въпросите, които са ти задали, явно искат да те проверят по-задълбочено като личност, не само какви възможности имаш.
На първия бих отговорила нещо от сорта на "Опитвам първо да обсъдя с колегата какво е предизвикало даденото поведение и ако проблемът не може да бъде разрешен, се обръщам към мениджър или ЧР". На втория "Бих помогнала, но ако работата е изцяло част от неговите задължения, няма да му я свърша. Особено ако не съм на мениджърска позиция. Ако молбите продължават, ще се обърна към мениджъра."
Иначе странен въпрос ми беше дали смятам скоро да имам деца   бях на 21, когато ми го зададоха...

Това не са странни въпроси, абсолютно логични са за доста позиции - хората искат да знаят дали си недорасла истеричка или имаш представа как се работи в колектив. Много по-логични са от стандартните глупости, на които  някои от интервюиращите са се начели в нета, от сорта къде смятате да сте след 5 години или коя зодия сте.
Както и въпросът за децата не е странен - хората искат човек, който ще работи а не на когото ще плащат осигуровки, а него няма да го има, и после ако реши да се върне ще е в болничен през две седмици. Вярно, не е от най-тактичните въпроси, но е абсолютно разбираем, особено ако са имали няколко родилки в последно време и само плащат без да имат работник.

radi456 аз така и отговорих на въпросите, но останах с впечатлението, че на мястото има много конфликти и колеги, които си прехвърлят работата на друг.
Нервен_Хамстер въпроса за това къде се виждам след 5 или 10 години ми е любим 😀 Винаги ми го задават 😀

Ооо, много са.....

Например:
"Какво работи мъжа ти и дали може нещо да ни е от полза?"

"Кой ти гледа детето?"

"Ама как не искаш да работиш за 700 лева? Това е чудесна заплата" ….хахахахха Тук попитах дали е на седмица, при което шефът, явно несвикнал да му се отговаря, се ококори и си глътна граматиката.

"Как се виждаш след 5 години?"

"Кое цвете/животно/предмет си?" ….WTF

По принцип съм съгласна, но все пак това е личен въпрос. Може към момента на интервюто да не искам деца, но ако забременея след 2-3 месеца, дори и случайно, това си е моя работа. Огромна част от фирмите тръгват с големите изисквания и очаквания и накрая са без никакво покритие. Компанията, която ми зададе този въпрос беше типичен пример. За едни се искаше да знаят 2 езика перфектно и да имат висше образование, а в следващия момент наемаха хора без образование, а да не говорим за каквито и да било умения.

Когато няма обявена заплата и зададат въпрос каква заплата очаквам.
А сега де.
Тогава отговорих, че би ми било интересно първо да чуя тяхното предложение и след това да обсъждаме въпроса.
Не, не- Вие кажете каква очаквате за тази позиция.
Казах там някаква сума, долу- горе уцелих- тяхната беше с 50 лв. по- малко.

Това са си стандартни HR въпроси, вземете прочетете малко в интернет, има около 50 подобни въпроса и се подгответе малко. Всичките въпроси не са безсмислени. Има много информация в интернет и за отговорите на всеки от въпросите  и обяснение кои точно ваши качества преценява HR.

Как се справяте с конфликтите на работното място?"- това, че са ви го задали, съвсем не значи, че ще попаднете в място, пълно с конфликти. Аз лично на такъв въпрос, бих отговорила, че обикновено нямам конфликти, не ми се е случвало до сега. Ако е имало, аз дори не съм и разбрала. Дори и да има на едно работно място някаква много конфликтна личност, ако ти не допуснеш, т.е. не му влезеш в тона, маниерите, подлите неща, които прави, конфликти няма да има. В конфликта има поне двама участници, или повече. Т.е. първо ще покажа, че аз не правя/инициирам конфликти, а второ - не участвам в тях. Има хора, на които конфликтите са им хоби даже и в един колектив, те започват да търсят, обикновено по-слаби от тях хора, за да ги вкарват в интригите си. Е, може да се случи, някой да опита да те вкара в конфликт за нещо, тогава, ти трябва да парираш нещата още в началото и да покажеш, че при теб няма да мине номера.  Примерно: ако някой колега ти каже, че нещо в работата не изпълняваш добре, ти му казваш: "благодаря ти, но нека моят мениджър да прецени това. Аз правя задачата по този начин, ти по друг, но щом са ме наели, значи и аз мога да изпълнявам тази задача и то по моят си субективен начин. Така аз виждам нещата".  Не пречи и да се вслушаш в съвета му и да попромениш нещо и в себе си. 
Друг пример: някой обича клюките на раб. място и от това се раждат конфликти - ами за това също трябват поне двама. Ако колегите му не обръщат внимание на неговите клюки, и не го подхранват с нови клюки, няма как да има конфликт и лоши отношения. Просто приемаш колегата си, че е клюкар и чуваш клюките, но не ги  разпространяваш, обсъждаш и т н. няма как да ти е зле в този колектив.

 и "Ако някой ви помоли да му помогнете (да му свършите работата) какво ще направите?"
Ако някой ме помоли да му помогна, ще му помогна с идея, знания, опит. Но няма да му свършвам аз работата. Казвам му аз  как бих свършила работата, ако трябва му стоя на главата. И ако започне да го прави често, го отрязвам. Ще му кажа, че имам и аз моя си работа, за която няма да ми стигне времето.  Въобще не търся мениджъра в такива случаи.  Но има ситуации, когато някой те помоли да го заместиш, в този случай трябва ти да му свършиш неговата работа и това е в интерес на фирмата. След време пък той ще те замести. Когато колегата ми е в лятна ваканция, върша двойно повече работа, съответно и той по време на моята ваканция. В една фирма може да има ситуации, когато всички да поемат повече от нормалната работа, например голяма поръчка, нов клиент, пък след това отново нещата се нормализират. Тогава пък помагаш на фирмата, не на колегата.

Това вече не се счита за "странен" въпрос . Всяка зодия има определени работни навици , които са еднакви за всички от съответната зодия. Ще започнат вече да питат не само за зодията, но и за дата,час и място на раждане.
 Науката "астрология" все повече навлиза в ежедневието ни.

Астрологията не е наука и ако някой ме наема на работа защото камък в космоса е обърнат със задника към друг камък в космоса, то не искам да работя в такава фирма.

Точно.

Или защото трябва да си точно определено животно/дърво/предмет, за да се впишеш в колектива.....

Ами хората точно това правят – четат в интернет, подготвят се и отговарят това, което HR очаква да чуе, а не каквото искрено мислят.
И после работодателите реват, че няма кой да работи...

Въпросът с помощта е резонен и аз лично съм го задавала нееднократно в интервюта за конкретна позиция. Работата беше кампанийна, по един човек на длъжност и живо ме интересуваше дали интервюираният е склонен да сложи рамо при офанзива или не. Избрах си именно човек, склонен да помага и наистина се включваше заедно с останалите в моменти, когато се концентрираше много работа при някой колега.
Същото е и с конфликтите на работното място. Ако знаеш, че имаш чепат, но ефективен колега, нормално е да търсиш по-спокоен човек, за да се сработят.
Въпросите за очакваното заплащане са в контекта на това, че обикновено има заложен бюджет за длъжността. Ако разликата в очакванията е прекалено голяма, няма смисъл да си губите време. Ако мен ме интервюират, обикновено отговарям със сумата, под която не бих паднала, не бих преговаряла и не бих обмисляла смяна, като изрично уточнявам това.
За мен безсмислени въпроси са от типа на "Най-голямото постижение в училище/университета", "Кога сте проявили качеството да ***** ?", "Опишете слабите си страни", които са типични по-скоро за американската култура, отколкото за европейската.

Това "къде се виждате след 5 години" ми се вижда много смислен въпрос и непременно бих го задала. Така се разбира дали човекът е амбициозен, какви са целите му за личностно развитие.

Хубав въпрос е - какво знаете за нашата компания. Би трябвало кандидатът да е погледнал поне сайта на фирмата, в която кандидатства, но може да потърси и други материали.

За какво знаете за фирмата, да, съгласна съм.

Обаче за как се виждате след 5 години.....за мен е тъп въпрос, обикновено следван от клиширан отговор.