Възстановяване след естествено раждане?

Режат превантивно, абсолютно. Имам позната акушерка, с която се виждах докато бях бременна и я разпитвах подробно. Каза ми, че правят епизиотомия в 99% от случаите за да не се разкъса жената сама защото така щяло да бъде по-лошо. Аз, разбира се, бях чела, че тази практика е отречена в съвременния свят и че няма доказателства, че епизиотмията е по-добре от естествено разкъсване, но има смисъл да се спори с медицинско лице с 20 години опит, убедено в правотата си.
На въпроса ми "може ли раждането да протече без окситоцин?" тя беше направо изумена, погледна ме супер учудено и каза "как без окситоцин? така ще раждаш 12 часа, пък с него за 5-6 часа си готова. За какво да се мъчите и ти и бебето? То окситоцина не е нещо лошо"
Хората си имат протокол и си го следват. Раждането е дирижирано стъпка по стъпка. И не съм раждала в някое селце в каменната ера, а в голям град в обсластната болница. За съжаление към онзи момент в града ни нямаше родилно отделение в частната болница и раждах там, а точно тя се падна случайно на смяна. После ми каза, че изчакала до последно с епизиотомията, но съм щяла да се разкъсам и да бъдело по-зле.

Категорично не мисля обаче, че решението е всички да раждаме със секцио. Напротив, трябва да се променят медицинските практики и най-накрая вагиналното раждане в България да стане естествено без излишни медицински процедури и без твърде много намеса. Много по-нормално е да изискваме и търсим това, отколкото просто да легнем под ножа защото и при секциото има много какво да се обърка...

Може би заради това ме предупредиха да отида в болницата чак, когато много зачестят контракциите, което и направих. Аз си мислех, че контракциите са на 3-5 минути, а моите бяха на минута. Направо за секунда да не може да си почине човек. Не ми сложиха окситоцин, нито имам епизиотомия. След като родих нещо ме шиха, ама било малко. Сложиха ми малко окситоцин след като родих, за да излезе плацентата. След 20 минути все едно не бях раждала.

Не са ме рязали. С третото. С другите две ме рязаха, мисля на едно и също място, което здраво ме опъваше през третата бременност, на моменти понакуцвах даже.
А с второто ми пуснаха окситоцина чак след като родих, може би защото и аз отидох в болницата по-късничко.
И трите пъти раждах в Майчин дом като само първия бях с екип.
Лежала съм в стаята с жена без шевове. Случват се такива сигурно една на милион.

След раждането в стаята за 3те дни престой се засякох с две момичета с нормално раждане и без епизотомия и шевове - явно наистина всичко е много индивидуално. А пред епизотомия и неконтролирано разкъсване, честно казано предпочитам епизотомията.

На мен също ми включиха окситоцин, но чак накрая. Искаха по-рано, но аз отказвах до последно и си чаках ли чаках.12 часа си се разхождах в болницата с контракции. Накрая се наложи система, защото бях на 9 см разкритие, а водите така и не се спукаха. Какво беше това чудо. Е и това направиха набързо и родих с няколко напъна. Шиенете изобщо не го усетих както повечето се оплакват, може би и там зависи от доктора. Предочитам да ме срежат, отколкото да се разкъса кой ли знае как и къде.

На мен ми сложиха окситоцин без да ми кажат. Но наистина затова родих и така бързо. Бяха чести и болезнени контракциите и затова исках упойка. Лекаря отказваше, защото бебето е било с 2 пъти увита пъпна връв, което също скри от мен.
Като напъвах сестрата каза налага се епизиотомия избелява кожата.. и аз подскочих и казах неее! Но ми обясниха, че ще се разкъсам и се съгласих. Нищо не усетих, но...

Глупости!
Около 20% от приятелките ми и аз сме без шев. Може би още 20% с един, максимум 2.

Водите някакви дебати за неща, които са толкова индивидуални и не зависят само от лекарите и нагласите и начините на работа. Аз три пъти ходих до болницата с контракции, но без разкритие. Приеха ме вече като има разкритие. Не са ми слагали окситоцин, но се наложи да ми направят епизотомия, защото явно имах проблем с напъните. За мен най-важното беше детето да се роди добре и после да сме добре и двете, пък каквото се наложи да направят, да го направят. В крайна сметка каквито и специалисти да сме в Бг мама лекарите най-добре преценяват ситуацията и какво е необходимо

Ама разбира се, нека да си мълчим, лекарите знаят най-добре

Като не знаят, не ходете при тях. Не виждам драма.

Аз им се доверих напълно. Раждането мина бързо и лесно. Иначе ако ми беше казал за увитата пъпна да бях се побъркала. Или ако нямаше окситоцин да се проточи раждането и тоновете да паднат. Просто не винаги минава без намеса. Въпреки всичко не ми остана лош спомен.

Странно ми е гинеколог да е видял двойно увита пъпна връв и да не предприеме цезарово.
Големият ми син се роди точно така. Беше изненада за всички, защото тоновете в нито един момент не паднаха. Роди се нормално, без намеса, с почти максимален апгар. Явно пъпната връв е била достатъчно дълга.

Той знаеше, че искам да родя нормално. Не знам това повлияло ли е. Не е фен на операциите и явно е искал да родя нормално. Всеки ден ме викаше за да гледа бебето и ми звънеше. Следеше ме изкъсо. А аз дори не се усетих. Като се роди каза, че има зелени води. Но бебето нямаше пробреми и имаше перфектен апгар.

Никой не ви спира да се самолекувате, да раждате у дома и пр. И не има случаи ,в които не трябва да се мълчи, ама повечето хора са твърде предубедени и смятат , че всеки и всичко им се дължи. В крайна сметка лекарите не са богове. 

Съвременната медицина е evidence based, което на чист български означава, че е по метода проба-грешка. Как искаш нещата да се развиват положително ако не сигнализираш грешките