Паническо разстройство - 50

Важно ми е да повярвам, че от тези натрапчиви мисли няма да умра. Те са и с това свързани.

Ужасни са и мен ме мъчат натрапчивите мисли ,имам и някакво много странно чувство като на мъка и ,че ще полудявам ,че не мога да си отгледан детето, че нещо не съм наред ...не е постоянно, но ме мъчи .Чакам си Есобел да подейства вече напълно 17 дни от приема имам вече.

Мен ципралекса ме правеше на нищо. Четвъртинка пиех 15 дни, изобщо не можех да увелича дозата. Гадене, паник атаки, тревога, напрежение, липса на апетит. А тогава пиех и ксанакс по 4 пъти на ден. Лично на мен това хапче ми разказа играта. Сега съм на коаксил два пъти на ден + атаракс следобед. Ксанакса го спирам, ще го пия само вечер по четвъртинка, в продължение на 3 дни.

На някой от вас треперят ли му ръцете като луд, само като се сетя за еметофобията и изпадам в транс, напрежение, изпотяване, страх, ужасни мисли какво ще стане.....

С коаксила кога ще минаваш на 3 на ден? Той е хубав медикамент, обаче като цяло се изписва рядко за ГТР и ПР. С него няма да можеш да спреш напълно нещата, но ще си по щастлива като цяло.

Минавам на три от днес. Ами, като цяло при мен е много тежка депресия, така се оказва, с оглед общото ми състояние. Паник атаките започнах горе-долу да ги контролирам, в краен случай лягам за пет минути с валидол под езика, и се оправям. Ще видим какво ще стане, аз съм съвсем в началото на приема. Дано!

Вижте на какво попаднах

Мога ли да пия парацетамол или аналгин с Есобел 10мг?

Можеш. Аспирин не взимай.

Е това е отдавна известно, но се касае принципно за старите поколения АД. Иначе е добре да не се пие алкохол при прием на каквито и да е медикаменти!

А за сиренето? Аз не мога без сирене…

  Аз съм имала същата фобия. Минаха 30 г. и децата си отгледах , и не съм шизофреничка. Хората с такива фобии имат болезнено чувство за самоконтрол и не са заплашени въобще да го загубят, напротив . Както някой преди беше писал , отпусни се и реши да се държиш като шизофреничка, ще те тресе страхът , но шизофренна няма да станеш. Мъчително е , знам. Погрижи се за  щитовидната.Аз също имах с нея проблеми и тя подклажда тези състояния. Но трябва и наистина работа върху собствените емоции. Гонете, приемете страховете си - което  работи при вас конкретно. Но трябва и самоучастие , за да изплувате.
 Не знам колко годишна сте, но шизофренията поразява обикновено млади хора до 30 г. , като обикновено дава индикации в пубертета като едната е точно липсата на самоконтрол. А щитовидните сме наобратно , борим се със себе си, автоагресивни сме. Затова и повече жени са с щитовидни проблеми.

Не става въпрос за бялото сирене, а за тия другите - сини, чедъри, пушени и т.н. Бяло саламурено няма проблем.

Аз вчера бях супер, толкова неща свърших, но днес още сутринта се разтреперах.
Все пак мисля че АД си помага значително, най-вече че разговарям, контактувам, а преди не исках да говоря с никого и много се напрягах, исках да ме оставят на тишина и спокойствие. Е и на моменти ме обземаха и ужасно тъжни мисли. Поотмина ми и огромната отпадналост, щом вчера успях да карам и колело / което си е рекорд за последните месец-два/.
Това треперене сутрин е гадно, но вечерта не си изпих клонарекса, лошото е че ако сутрин го пия заспивам до обяд и после не ми е съвсем ок, така че ме яд на мен си, че го забравих. Ще опитам да ангажирам ума си с друго / трудно щото работя от вкъщи и мозъкът ми е доста свободен/ и да изчакам да го пия пак вечерта, за да не си объркам деня по този начин.
Определено смятам, че за повечето жени периодът с отглеждане на децата съвсем не е лесен, това са болести, работа, грижи, децата се водят на спорт или на друго, притеснения и т.н. Поне за мен явно си е доста голяма тежест. И ние като майки подценяваме тежестта на това, и хората около нас, отговорностите и всичко - някак се приема, че сме готови за гледане на деца и трябва да се справяме с по 2-3 неща без да изпушваме.
Аз лично с времето се възхищавам на майки, които успяват да вземат решение да си гледат децата, а не да се разкъсват между много задачи, но при мен не става, дори и финансово няма как. То вече ми е късно, да съм мислила навреме.
Например на мен сега ми е голяма тежест племенницата, майка й и баща й я оставиха сама, не е при мен, но моята пък майка вече е на възраст и се чувствам отговорна и все се опитвам да помагам, но сякаш хем не ми се получава, хем се натоварвам, че не мога да помагам активно. Чакам да си тръгне, честно макар че е много готино дете, любвеобилна е, слънчице.

Имам въпрос: всички хапове които пиете ли са за 6 месечно лечение и след това се оздравява или, ако не мине други лекарства и пак така?