Шеста тема на чакащите

Тогава отивате и питате социалните работници къде ще е по-добре да подадете, като им обяснявате къде и по колко живеете. Те най-добре могат да ви дадат съвет.
Това за прашасалата маса не става така, освен ако не стане някаква ужасна голяма грешка и не ви се загубят документите, но това няма да е заради размера на общината.
След като ви впишат в регистъра, документите ви се копират и се изпращат в рдсв-тата, в които сте посочили, че искате да ви разглеждат като осиновители.
Ако сте посочили само вашата област, ще си седят документите само в нея и ще имате по-малък шанс.
Ако сте посочили повече области, документите ви се разпращат и като ви дойде редът там, ще се разглеждат от комисиите.
Ако пишете всички области, както правим почти всички, тогава документите ви ще се разпратят из цялата страна и имате най-голям шанс да ви изберат за родители на някое детенце.
Няма как документите ви да стоят на нечие бюро и да прашасват до безкрайност. Рано или късно ще им дойде реда и ще ги отворят в някоя комисия, която може да е на другия край на България например.
Затова и няма значение къде се подават документите, ако пишете всички области. Разглеждат ви навсякъде, а не само в общината, откъдето сте.
Друг е въпросът, ако не искате да пътувате за срещите с децата. Тогава може наистина да посочите само вашата област или съседните, но шансовете ви стават значително по-ниски.
Виждам, че не сте наясно с процедурата по подаване на документите и по осиновяването. Наистина препоръчвам да отделите време и да поговорите с някой, който да ви помогне да разберете какво ви очаква и да не се притеснявате излишно. Идете до отдел Закрила на детето и поговорете с някой социален работник, ще ви се изяснят доста неща.

Никакво значение няма дали ще подадете в малката или голямата община..
Срокът за вписването ви в регистрите на кандидат осиновителите е 3 (три) месеца.
Регистрацията важи две години.
Ще ви разглеждат във всеки областен град. Т.е всяка област има съвет по осиновяванията, има регистър на децата в областта, чакащи за пълно осиновяване и на кандидатите, които искат да осиновят от тази област.
Колко ще чакате зависи от това:
- в колко области ще бъдете вписани и разглеждани, а това зависи от вас и готовността ви да пътувате до другия край на страната, ако се наложи.
- критериите ви за дете; пол, възраст, здравословен статус, произход (етнос)..В момента се чака средно по 18-20 месеца за първо предложение и то за масовия профил (без претенции за пол, без видими ромски черти, здраво или с лечими заболявания, до 3-4 години).

Не, Рени, не мога да отговоря на този въпрос. Ориентирам се на база това, което се пише тук. Мои познати преди 2-3 години осиновиха второ дете на около годинка, дори не съм ги питала колко са чакали, но не е било повече от две години. Деца над 4-5 годишна възраст се осиновяват по-рядко, затова и може да стане по-бързо за по-голямо детенце. И до късмет/ шанс е.

Благодаря, мили момичета.
Прочетох всички по-актуални мнения (около 3-4 години назад). Едно не ми стана ясно и то е как работят/избират/взимат решения съветите. Виждам, че са правени много догадки през годините как и кога ти идва реда. Едни чакат месеци, други години, трети не дочакват, прекратяват. Зачудих се дали обема от работа на социалните работници и съветите по осиновяване влияят на времето, но явно не е така.

На този въпрос ми се струва, че само вътрешен човек може да ти отговори. А и това е доста трудно. Освен това дали във всяко РДСП се работи по един и същи начин няма как да разбереш.  Така, че просто си изчакай реда.

Ние тепърва ще подготвяме документи. Имахме много въпроси и отговорите намерихме именно в тази тема. Изключително полезно за “новите” чакащи, благодарение на всички вас, които сте споделили своя опит.

Привет, момичета. Покрай историята тези дни с бебето Антония, намерено на улицата в Айтос и навалицата, желаещи да го осиновят (звънят в болницата и пишат по социалните мрежи), ако имате желание може да включите и неустановен/ неизвестен произход. Изобщо не се знае каква е историята и ще влезе ли в регистъра или ще го върнат на майката, ако я открият, но за всеки случай. Някои от намерените деца все пак стигат и до осиновяване, но ако не бъде установена коя е майката, то ще се води и с неустановен/ неизвестен  произход.

Как ще го върнат на майката? На тази, която го е изхвърлила? Това ли е интересът на детето?

Винаги се прави опит първо да се реинтегрира з биологичното семейство, счита се, че е в най-добрия интерес на детето. Вече, ако няма такава възможност се предприема стъпката осиновяване, за да расте детето в семейна среда.

Вече съм споделяла, че нашето приемно семейство отглежда дете. Което вече стана на 5. Майката ходи да го вижда няколко пъти в годината. У казва на социалните, че го иска. Детето още не говори, в главата му е каша. Не може да бъде осиновено, а майката след него е родила още 3 деца.

Според мен е редно да се промени закона и т.нар "майки", които всъщност са просто родилки, да нямат безкрайно възможност да протакат тази реинтеграция. Да се даде шанс, но след това край и държавата да се самосезира и да действа в интерес на детето.

Аз затова съм й благодарна на БМ на сина ми, че поне не се е правила на интересна и веднага е дала отказ. Може да звучи като проява на жестокост постъпката й, но е по-хуманна от това да протака нещата и да се прави на загрижена, като реално не е.

Имам позната, работила дълги години в къщичките с децата като възпитател, познава системата перфектно и ми е разказвала точно за случаи, в които такива "майки" нарочно с години протакват вписването на детето в регистъра, докато вече осиновяванеъо стане практически невъзможно. И това е поредния погубен живот, а е можело да е друго. Вярвам, даже съм убедена, че има начин закона да се промени така, че да се гони интереса на децата, а не на някакви безхаберно плодящи се, които си играят на родители.
Имате ли желание да потърсим варианти по някакъв начин това да стигне до тези, които взимат решения? Смятате ли, че е възможно да бъде предложено като вариант за обсъждане?!

Сигурно някои много ги боли да се откажат от детето си. Но това е зрялото и неегоистично решение за доброто на детето, след като няма как да се грижиш за него.

Може е да се повтарям, но "отказът" е най- най-хуманното и зряло нещо, което човек може да направи за нежелано и/или невъзможно за отглеждане дете... Просто пускаш детето, освобождаваш му пътя, да продължи живота си по възможно най-безболезнения начин...
Уви, хората които се оказват в подобна ситуация - да изоставят дете, рядко са запознати със смисъла на думата "хуманност", както и с възможностите, които дава един "отказ"...