Конфликти на детски площадки

Люлките са много добър начин децата да се научат да се редуват. Люлее се едното или няколко от компанията, ако люлката е за повече деца, другите изчакват, след някакво време се сменят. Детето, което е стигнало първо, се люлее, след това идва ред на другото.

EmmaT, ти разсъждаваш като разумен възрастен човек.

Аз съм родител, който прекарва значителна част от деня си точно по детски площадки и който вижда как могат да бъдат отметнати различни ситуации, вкл. конфликтни, без да се стига до скарване, до непрекъснато отстъпване и пр.
Част от времето по площадките минава точно в това - да бъдат обяснявани различни ситуации, поведение, как могат да бъдат туширани без конфликт, как да се реагира, кога да се реагира, кога да се отстъпи и т.н.

По мои наблюдения доста деца не са научени да споделят люлки, катерушки и други съоръжения, които са си обществена собственост. Още повече - това се подкрепя и "подхранва" от родителите.
 Моят син, който е още на 4 доста добре успява да се спогоди дори и с деца, които искат да ползват сами нещата на площадката. Просто такива егоистично настроени деца в един момент се изморяват да противостоят на ентусиазма му и като видят, че няма да им се получи возенето ( пързалянето) сами, се врътват и си тръгват. Така че, в повечето случаи не ми се налага да се намесвам.
Но има ситуации, в които някой "справедлив" родител решава да се намеси и става мазало. Вместо да се месят, на такива родители предлагам, след като чувстват, че останалите им пречат, да си купят къща с двор, да си го оборудват с пързалки, въртележки и люлки и там децата им наволя да си развиват социопатиите.

EmmaT ,съгласна съм с теб, но ми е мръзнало да превъзпитавам чужди деца.
В чужбина живеем и след 6г. ги пускат сами по площадките .Около нас има много площадки.
Има много разбрани и възпитани деца ..но има и абсолютни диваци.

Ти възпитаваш своето дете, него учиш как, кога и колко да реагира.

Да,след като момичето е било агресивно ти правилно си се намесила.
Но не е трябвало да я хващаш за ръката.
Била съм 10 години по площадките с дъщеря ми.Чуждо дете не съм пипнала,но и не съм мълчала,ако удрят моето .
Ако друго дете е агресивно към моето,очаквам намеса от родител,ако няма такъв,тогава реагирам.

Имахме една случка на площадката.
Дъщеря ми и приятелката и се люлеят на люлките,идва баба с момченце и им казва да отстъпят люлка.Те отказват.Тъкмо да кажа нещо и бабата изтърсва ,,Ама вие сте момиченца,трябва да отстъпвате.,,Че като заврях...

Ходехме на една и съща площадка,познавах се с другите родители и беше по-лесно да се решават конфликтите.

За 7 годишно мисля не е трябвало да взимате отношение.
Щом са играли заедно са щели да се оправят, според годините на участниците - и разберат.

Имаше наскоро изследване, което показа че милите и добрите не прогресират добре в живота, така че по-добре да смените тактиката.

Когато насреща си имаш дете, с което може да се комуникира, комуникираш, когато детето е агресивно и крещящо, разумно е да се отстъпи. Такова дете вероятно би се съобразило само с насрещна агресия, например да я блъсне, за да вземе люлката. В случая аз бих посъветвала детето си първо да настоява да не го блъскат, бутат, ритат, да се опита да “договори” ползване на люлката с аргумент обща е, ще се редуваме, отстъпи ти, той е твой брат, ако вижда, че другата страна е неадекватна, тогава да отстъпи. Не случайно има приказка, че по-умния отстъпва, има събеседници, които нямат и никога няма да имат капацитета да реагират адекватно.

Междудругото напоследък повече агресия виждам от момичета на площадката. Момчетата повече съумяват да се разбират помежду си. Явно желанието за игра надделява над антипатиите и желанието да са прави.
Всъщност скоро попаднах на една мисъл, която много добре описва децата: че предпочитали да са щастливи, вместо да са непременно прави. Аз затова и, освен ако някой не прекалява, гледам да не им се меся. Няма да ми е приятно да не искат да играят с детето ми, защото майка му е голяма правораздавачка.

Страшен съвет, после искаме да има добри и възпитани млади хора.

Много, много отдавна моето дете на  възраст около годинка  едва се държи на краката, а един младеж на 4 навършени подкарал 5-та . Естествено и други хлапета  на най различна възраст. Площадката единствена в малко населено място. Та младежът си е отвоювал със зъби и юмруци, съвсем буквално, правото да се разпорежда, да взема  чужди играчки от ръцете на децата и въобще да си прави каквото поиска. Още кърмех и гледах да съм на близо до дома, защото така.
Та един път младежът издърпа една наша джаджа за търкаляне, поигра си с нея и я счупи. Междувременно детето ми си изрови изпод количката нещо друго и пак си се заигра. Втори път беше брутално ограбено, но този път беше и бутнато грубо. Падна удари се , разплака се. Гушнах го, успокоих го и после го вързах в количката да седне при мен  и му извадих трета играчка все наши.
През цялото време майката на младежа се правеше че не вижда, както си беше  и много преди да започнем да слизаме от количката когато други дечица са били потърпевши.
 На тръгване се доближих до заетата мама, поздравих учтиво и  я попитах дали е видяла как се държи въпросното момченце. Та каза, че такъв му бил характерът и не можела да го контролира. Тогава  тихичко и възпитано и обещах, че ако детето ми пострада още веднъж ще я хвана за косата  и ще омета с нея целия площад така че  да се помни и след нас.
 Е след този случай  стана чудо и не само че хлапето вече  не посягаше на детето ми , ами даже  когато иска нещо от нашите играчки винаги  е питало. Може ли да взема това или онова. Вече са големи хора и още са приятели.
 Могло значи.

Тази тема ми е доста актуална и съм изключително разочарована от липсата на възпитание на част от децата по площадките, за щастие не на много, но все ще се намери едно дете, което да травмира останалите. Нямам никакви претенции към родители, чиито деца са били груби към друго детенце, но са реагирали и са обяснили че така не се прави, но да се правят че не виждат и децата им да си дерибействат безнаказано - напълно недопустимо.
Наскоро имахме такъв (системен) случай и тъй като диалог не се получи, просто сменихме площадката, но и също така научих дъщеря ми, че когато нещо или някой я удари, тя трябва да удари обратно. Не се гордея и не съм го искала, но опция не виждам. Няма моето дете да е жертва, да бъде тормозено и бито, защото някои родители предпочитат да си пият бирата и да си ровят в телефоните.