Въпросът ми е провокиран от следната история: МОя приятелка, когато е била на 13-14г. случайно е чула как майка й казва колко много обича баща й, че дори го обича повече от децата си. Не се замислих, когато ми го разказа, тогава нямах дете, но от няколко дни си мисля за това и реших да ви попитам как е при вас. Майка й е имала неуспешни бременности и въпреки лекарската забрана, е решила да има второ дете /това е приятелката ми/. Рядко се разделят със съпруга й за повече от 1-2 нощи, навсякъде са заедно и това след почти 30 години брак. Аз не бих могла да кажа, че обичам мъжа си повече, обичам ги и двамата. Как мислите вие?
Виж целия пост
Кого обичате повече?
- Публикувана: 26 юни 2006, 22:16 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2006, 10:38 ч.
# 1
26 юни 2006, 22:19 ч.
Да, това не ми прави смисъл
Обичам те, обаче татко ти обичам повече
Когато обичам, обичам без условия и сравнения
То, обичането е толкова хубаво нещо, че няма смисъл да го разваляме с такива приказки
Виж целия пост
Обичам те, обаче татко ти обичам повече
Когато обичам, обичам без условия и сравнения
То, обичането е толкова хубаво нещо, че няма смисъл да го разваляме с такива приказки
# 2
26 юни 2006, 22:20 ч.
Мисля, че е нормално да обичаш повече детето си! А мъжа ми много го обичам, но е по различно! 
Виж целия пост
# 3
26 юни 2006, 22:23 ч.
Не мога да ги сравнявам,защото ги обичам по различен начин.Мисля,че мъж се обича по по различен начин,отколкото детето ти
Виж целия пост
# 4
26 юни 2006, 22:25 ч.
Разбира се, че е така! Че аз и кучето си обичам, обичам и сладолед. Може ли изобщо да се сравнява обичане?! Сори, ама доста странно виждане за обичта и обичането ми се открива тук...
Виж целия пост
Не мога да ги сравнявам,защото ги обичам по различен начин.Мисля,че мъж се обича по по различен начин,отколкото детето ти
Разбира се, че е така! Че аз и кучето си обичам, обичам и сладолед. Може ли изобщо да се сравнява обичане?! Сори, ама доста странно виждане за обичта и обичането ми се открива тук...
# 5
26 юни 2006, 22:30 ч.
Така е, пък и в крайна сметка утре този мъж може да направи нещо, което да доведе до раздяла, а детето е част от мен и винаги ще бъде, независимо дали споделям живота си с биологичния му баща. Интересно ми е дали някой ще е на противоположното мнение и с какви аргументи.
Виж целия пост
[Сори, ама доста странно виждане за обичта и обичането ми се открива тук...
# 7
26 юни 2006, 22:34 ч.
Ако ще има повече, няма да е за таткото - той е голям, самостоятелен и не е раждан от майката...
Виж целия пост
# 10
26 юни 2006, 22:55 ч.
Виж целия пост
Мисля, че е нормално да обичаш повече детето си! А мъжа ми много го обичам, но е по различно!
# 11
26 юни 2006, 22:59 ч.
Сега не мога да сравнявам обичта към детето с тази към мъжа,но когато бях бременна и веднага след раждането си мислех,че никога няма да заобичам Ваньо така както обичам баща му.Изпитах майчини чувства малко след раждането и имам чувството,че стават все по-силни с всеки изминал ден.
Виж целия пост
# 12
26 юни 2006, 23:03 ч.
И аз.
Таткото го обичам по съвсем различен начин.
Виж целия пост
Ако ще сравняваме - обичам дъщеря си много по-силно.
И аз.
Таткото го обичам по съвсем различен начин.
# 13
26 юни 2006, 23:08 ч.
Няма повече, но със сигурност любовта ми е различна към всеки
Виж целия пост
# 14
26 юни 2006, 23:10 ч.
Не мисля, че двете неща са съпоставими, затова не мога да отговоря.
Виж целия пост
Препоръчани теми