Мнения за филма "Хората говворят..."

Да, аз познавам такъв човек. И сега е  много щастливо женена.

Имало е подобни теми и съм останала с впечатление, че много жени избират сигурния партньор, пред страстната любов с някой хаймана. Можеш ли да ги виниш за това?
Аз извадих късмет, че голямата ми, страстна любов не е хаймана. 
Първият ми брак обаче беше кофти - хем не беше голямата любов, хем беше хаймана. 

Понякога това е по-добрият вариант и не рядко се увенчава с успех.Аз също познавам такива щастливо омъжени дами.

Ако пуснеш една анкета, естествено ще излезе, че всички тук са по страстните и емоционални порядки.
Но, нека бъдем реалисти, всеко в един момент поставя важни за него неща на кантар. И прави своя избор.
Нищо осъдително не виждам в това 

Жените обичат сигурността -от това идва и отговора!

Познавам такива жени и с ръка на сърцето признавам, че се чувстват добре - просто имат сигурност, стабилност, спокойствие и "ги носят на ръце" (защото мъжете са били и все още са много влюбени в тях).
Но... не им завиждам.
Въпреки, че аз навремето бях пред точно такъв избор.
Мъжът беше по-възрастен, стабилен, с много пари, с много възможности, "ракета-носител" и беше луд по мен (въртяла съм му такива номера, а той пак по мен ходеше). Сега е в Брюксел, работи за Световна банка, има няколко жилища в няколко точки на света. Все още е ерген. Вероятно с него нямаше да работя, щях да съм глезена женичка тип "мутреса" ала визия и щях да умирам от скука и по цял ден да се чудя на коя кълка ми е по-удобно да лежа. Деца май не влизаха в плановете му.
Моят мъж пък си беше голямата ми любов, но без нищо особено - все още беше студент (и сега още учи), нямаше хубава работа (и сега не е прекрасна, но е стабилна), вземаше по-малко пари от мен (сега има прилични доходи, но изкарваме приблизително еднакви пари - аз повече   ), има жилища само на родна почва и доста по-малко на брой, постигаме всичко сами със собствените си ръце (респ. глави). Аз нямам време да вися по салоните за красота, ами си гледам децата и бачкането, а и все още си напасваме характерите. Но... щастлива съм, защото все още се обичаме (дано да е така винаги), въпреки че се караме, а всяко едно нещо, което сме постигнали, е резултат от общите ни усилия и от това "ние".

Т.е. зависи от човека. Аз съм инат и съм прекалено горда, за да "лежа на раменете" на някого.
Ако го обичам, няма да е от значение кой е и какъв е, но другото за мен е доброволно обезличаване.

И още едно НО... Защо в миналото уредените бракове са продължавали спокойно и щастливо години наред (имам примери в семейството за хора над 80 г. - тогава е било често явление, които са се запознали на сватбата си, а и досега твърдят колко много се обичат, уважават и разбират  .

Доста избират сигурното, но аз  избрах страстна любов..

има такива,но НЕ са щастливи.позират само,щото им е гадно да си го признаят, дори и на себе си