Беше ли ви мъчно, когато се изнесохте от дома на родителите си?

Публикувана: 13 септ. 2006, 12:47 ч.
Последно мнение: 14 септ. 2006, 18:49 ч.

5 477
81

R

Редовен потребител

# 15 13 септ. 2006, 13:37 ч.

Simple Smile

Тъжно ми е...че няма кой да ми прави кафе и къдрава палачинка сутрин ... и разни такива неща, но не съжалявам, че се изнесох още на 18 Simple Smile

Simple Smile

Сега отвреме на време минавам покрай къщата, в която живеех и нахлуват спомени, но хората отдавна ги няма така или иначе.

Трябва да се гледа напред...с усмивка:)

Виж целия пост

Регистриран

# 16 13 септ. 2006, 13:38 ч.

Както най-често става, аз излязох от дома си заради студентството. На 400км от родния град,прибирах се два пъти в годината. Не усещах кой знае каква тъга, не се замислях за нашите. Докато един ден не получих колет, в който най-отгоре баща ми беше оставил 2лв "специално за шоколад Своге", а в писмото мама пишеше, че любимата ми котка е родила две сладурски котета "да ти сложа ли едното в колета?" е,тогава като му ревнах......
повече от 10г минаха,но това не ми се изтрива от главата

Виж целия пост

D

Регистриран

# 17 13 септ. 2006, 13:38 ч.

Ами... аз не мога да определя кога точно съм се изнесла. Детството ми премина ту при едната, ту при другата баба. С родителите си съм живяла 5 години от всичките си 33 - между 9 и 14. След това ме приеха в гимназия в София и повече не съм се връщала. С родителите ми сме в много добри отношения, чуваме се редовно, но чувството на липса за последно съм го изпитала в първи клас. Просто... не сме имали време да свикнем едни с други, за да си липсваме после. Може би е за добро Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

V

# 18 13 септ. 2006, 13:52 ч.

И аз се изнесох една вечер с преспеване, втора вечер с приспиване и полек полека дрехите, цветята, книгите и т.н.... Но ние сме на 3 км. разстояние така, че раздялата не е проблем. Grinning

Grinning

Виж целия пост

Регистриран

# 19 13 септ. 2006, 13:58 ч.

Беше ми странно Thinking

Thinking

, но понеже прехода беше плавен всички бяха свикнали с мисълта и нямаше сбогувания и т.н. Hug

Hug

Виж целия пост

L

# 20 13 септ. 2006, 14:01 ч.

Цитат на: toninna в ср, 13 сеп 2006, 13:21

Не ми беше. Нямах търпение да се втурна в своя нов живот - нов град, нов дом (макар и кварира). Не знам защо, но това ми беше мечтата от ученичка. Независимост. Но това не означава, че не се връщам в родния град с удоволствие. Обичам много близките си и ми липсват, но едва ли бих живяла отново там...

И аз така...
Когато отпътувах на 19-тия си рожден ден с влака за София в 4 сутринта, плаках от вълнение, провесена от прозореца... Изпращах една епоха от живота си и подрещах друга - много чакана и желана. И си казвах - "Ето, запомнини тоя миг, тоя пейзаж, тоя вятър. От днес започва истинския ти живот и никога няма да се върне онова, което остана зад гърба ти"...

Виж целия пост

Василиса Умница

# 21 13 септ. 2006, 14:06 ч.

Аз бях в осми клас, когато заминах да уча далеч от къщи и да, беше ми много тежко. Все "боледувах" от разни тежки болести, за да ми дадат дълги бележки и да се прибера у дома. Аз бях спец по фалшифициране и по симулация на:
- чума (бубонна);
-треска (блатна и др.);
- жълтеница;
- шарка;
И дори воден плеврит. Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

К

Карина

Регистриран

# 22 13 септ. 2006, 14:15 ч.

Изобщо не ми беше мъчно. Побягнах колкото ми държат краката, без да се обръщам назад. Както само тийнейдърките могат, когато бягат към "свободата".
Винаги, когато ми домъчнее за нашите отивам да ги видя, макар че са в друг град, доста далече. За баба ми обаче ми е по-мъчно. Като прекрача прага на къщата и само дето сълзи не ми потичат, толкова емоции съм преживяла там, че само при спомена ме обзема едно състояние... cry

cry

Блонди, а на теб не ти ли харесва в Брюксел? За мен това е най-прекрасния град, който съм виждала.

Виж целия пост

А

# 23 13 септ. 2006, 14:17 ч.

не, никак не ми беше тежко. Изпитах значително облекчение, че поемам натам, накъдето аз искам. И не ми е ставало мъчно. Имах период, в който си мислех, че нещо не ми е наред, щом всичките ми колеги бързат за празниците да се приберат по домовете, а аз не. След това се примирих. А още по - нататъкк разбрах. И досега не ми тежи. Тежи ми да вляза в апартамента, правя го много много рядко. За последните три години само веднъж по принуда, нищо, че в момента пребивавам на 100 метра от него. Ами това е.
Обаче комбинацията от темите ме докосна. Може да се каже, че доабвих един нюанс към разбирането си на ролята на родителя - да мисли за това с какви мисли и чувства един ден неговото собствено дете ще напусне дома...

Виж целия пост

M

Регистриран

# 24 13 септ. 2006, 14:18 ч.

Не съм се изнасяла. Семейството ни се разпадна, после майка ми и сестра ми се преместиха, накрая се преместих и аз. Сега всеки път като минавам под прозорците на някогашния си дом и ме жегва. Но, за малко. Има нови места и нови хора, които наричам дом.

Виж целия пост

L

# 25 13 септ. 2006, 14:21 ч.

Не. Не съм фен на съжителства тип Гераците.
Физическото разделяне не боли.
А душата ми никога не е напускала дома.

Виж целия пост

P

Регистриран

# 26 13 септ. 2006, 14:25 ч.

беше ми страно но не мъчно, а сега ние живеем отсреща така че не усещам разлика Hug

Hug

Виж целия пост

Ентусиаст

# 27 13 септ. 2006, 14:25 ч.

Не ми е било тежко, мисля че точно тогава и родителите ми не го осъзнаха много, все пак имаха още две деца при тях. Аз също заминах за София да уча и се радвах на свободата и независимостта си. Сега 7 години по-късно ми е много тъжно като се прибирам, градът ми е вече пуст, а и къщата все повече опустява... Sad

Sad

.

Виж целия пост

R

Почетен член

# 28 13 септ. 2006, 14:25 ч.

Аз съм се изнасяла поне 10 пъти от нас - на квартира, после в чужбина. Там се побърках от рев и носталгия. После и нашите бяха навън, та като се събрахме за Коледа и на Нова година 2004-2005 с новото бебе бях най-щастливия човек на света.

Сега с мъжа ми сме на две преки от наште и мога да ходя там когато си иска, но все пак те така са наредили стаите, че вече не мога да остана да спя там примерно. Но не ми е мъчно...

Виж целия пост

Потребител

# 29 13 септ. 2006, 14:33 ч.

Цитат на: Вергилия в ср, 13 сеп 2006, 13:02

Престанетееее yahoo_49

yahoo_49

yahoo_49

yahoo_49

, ужасен емоционален тормоз има в днешните теми, не съм подготвена за това.

Кога ще дойде петък?

и аз тва питам.и без това само рев нещо тези дни Cry

Cry

Виж целия пост

Препоръчани теми

Войната в Украйна 2

708 332
11 160

Актуални теми и общи дискусии

Фауната около нас

124 379
2 440

Актуални теми и общи дискусии

Новите безумни условия за градски транспорт в София

76 133
1 878

Актуални теми и общи дискусии

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.