Имам усещането, че с края на лятото нещо почва да става с мене. И така е от години. Избива ме без повод на рев. Най-садомазохистично си спомням красивите моменти от ваканцията. Самички почти на плажа, музиката в ушите. Особено гадно се чувствам в неделите-просто ги мразя. И много трудно понякога излизам от тази дупка-не помагат опитите за ангажиране на съзнанието с друго, работата, излизанките. Сякаш са накакви палиативни мерки само. Дали намаляването на количеството светлина по някакъв начин не влияе на хормоните? 
Щото аз по принцип като си вляза в период сега, та........чак месец март се оправям или поне като почне денят отново да нараства.
Споделете, моля.
Виж целия пост
Щото аз по принцип като си вляза в период сега, та........чак месец март се оправям или поне като почне денят отново да нараства.
Споделете, моля.
Понякога сама не се търпя, а какво остава за близките ми... На мен намаляването на слънчевата светлина определено ми влияе! А да не ти казвам какво се случва с мен след смяната на часа 
Не просто есенна умора, направо срив! Отсега тръпна в очакване 
До голяма степен се влошавам при липса на излишни пари в брой, което все по-често ми се случва! 
!
), който отговаря за настроението 
, след като слънчо все по-слабо ни огрява, то и образуването на съответния хормон е понижено, та и от там ти е ревливо.....на мен специално ми действа сънливо 
