Извинявам се, ако досадих на някого с моите питанки, но трябва да взема важно решение, затова ми е нужна помощ.
Откакто се е родил малкия не съм преставала да ходя на работа /адвокат съм/, но ходех само на делата - примерно за час-два, през което време го гледаше баба му. Когато стана на 9 м. започнах да ходя по 4-5-6 часа на ден, гледаше го бабата. Не е правил проблеми, дори тя го успиваше в кош(е /а иначе само на гърда/. После обаче ние двете се поскарахме
, а след това жената заболя сериозно и не може да го гледа.
И така ... напоследък отказвах доста дела, започнах да чувствам, че губя име на професионалист и колегите гледат несериозно на мен. Отделно и това, което сигурно всички сме изпитвали - побъркващото усещане, че животът се върти около памперса и гърдата/шишето. И ... реших да дам малчо на ясла. Успях да го запиша много трудно в една добра ясла, където гледали децата прекрасно. С трепет чаках заветния ден ...
Тръгна на 18.09. Докато не го хвана госпожата за ръка беше тих и спокоен, после започна рев. Слязох по стълбите - рев. Чувах го отвън как плаче в следващите 2 часа ... и трябваше да го взема. Като се прибрахме у дома детето не беше същото. Хлипаше, на обяд заспа много трудно и спа само половин час /а спеше 2-3 часа спокойно/, целият следобед плачеше и вечерта заспа много трудно 2-3 часа след нормалното му време за заспиване. Същото се повтори и на другия, че и на третия ден. На четвъртия вече имаше сополи, но пак го заведох - не ме пусна, вкопчи се в мен и не спря да плаче, въпреки че стоях до него 2 часа.
След това бяха почивните дни - детето ми обаче беше болно. В момента е с ларингиална /дано не бъркам/ кашлица и появила се алергия от възпалението - на антибиотик е и противоалергичен сироп.
И СЕГА НАЙ-ВАЖНОТО. Педиатърът ми каза, че детето ми е очевидно стресирано. На тази възраст децата не били готови за колектив - е, щял да свикне, но и "вълк да вържеш на бой и глад ще свикне". Родителите, които давали децата толкова малки на ясла не обръщали внималине болни, здрави, потиснати не потиснати - просто защото финансовата нужда ги притискала.
ВЪПРОСЪТ. Очевидно не мога да го гледам вече аз - дали да наема детегледачка - ще ми се отрази доста зле на финансите - не сме от тези, чиито джобове са вечно пълни. Но от друга страна вече сме 40 лв. такса + 35 лв. за лекарствата назад. Ами гледането от детегледачка как ще му се отрази психически?!
Извинявам се, че стана толкова дълго, но наистина съм объркана.
Виж целия пост
Откакто се е родил малкия не съм преставала да ходя на работа /адвокат съм/, но ходех само на делата - примерно за час-два, през което време го гледаше баба му. Когато стана на 9 м. започнах да ходя по 4-5-6 часа на ден, гледаше го бабата. Не е правил проблеми, дори тя го успиваше в кош(е /а иначе само на гърда/. После обаче ние двете се поскарахме
, а след това жената заболя сериозно и не може да го гледа.И така ... напоследък отказвах доста дела, започнах да чувствам, че губя име на професионалист и колегите гледат несериозно на мен. Отделно и това, което сигурно всички сме изпитвали - побъркващото усещане, че животът се върти около памперса и гърдата/шишето. И ... реших да дам малчо на ясла. Успях да го запиша много трудно в една добра ясла, където гледали децата прекрасно. С трепет чаках заветния ден ...
Тръгна на 18.09. Докато не го хвана госпожата за ръка беше тих и спокоен, после започна рев. Слязох по стълбите - рев. Чувах го отвън как плаче в следващите 2 часа ... и трябваше да го взема. Като се прибрахме у дома детето не беше същото. Хлипаше, на обяд заспа много трудно и спа само половин час /а спеше 2-3 часа спокойно/, целият следобед плачеше и вечерта заспа много трудно 2-3 часа след нормалното му време за заспиване. Същото се повтори и на другия, че и на третия ден. На четвъртия вече имаше сополи, но пак го заведох - не ме пусна, вкопчи се в мен и не спря да плаче, въпреки че стоях до него 2 часа.
След това бяха почивните дни - детето ми обаче беше болно. В момента е с ларингиална /дано не бъркам/ кашлица и появила се алергия от възпалението - на антибиотик е и противоалергичен сироп.
И СЕГА НАЙ-ВАЖНОТО. Педиатърът ми каза, че детето ми е очевидно стресирано. На тази възраст децата не били готови за колектив - е, щял да свикне, но и "вълк да вържеш на бой и глад ще свикне". Родителите, които давали децата толкова малки на ясла не обръщали внималине болни, здрави, потиснати не потиснати - просто защото финансовата нужда ги притискала.
ВЪПРОСЪТ. Очевидно не мога да го гледам вече аз - дали да наема детегледачка - ще ми се отрази доста зле на финансите - не сме от тези, чиито джобове са вечно пълни. Но от друга страна вече сме 40 лв. такса + 35 лв. за лекарствата назад. Ами гледането от детегледачка как ще му се отрази психически?!
Извинявам се, че стана толкова дълго, но наистина съм объркана.
...незнам.Пробвай 2-3 месеца с детегледачка и го събирай с други деца за да свикне да си играе с тях и сам да се сети че така е по-интересно.И започни да го носиш за за по 2 часа на яслата.Лошото на бг яслите е че нямат мн. играчки и все ги държат на столчетата.МОето е ходило на ясла в чужбина и там му беше мн. интересно.Накрая не искаше да се прибира а стоеше по 12 часа на ясла.Когато се върнахме тук,след първия ден се почна с рева защото не му даваха да си играе а трябвало да седи на столчето.............. 
Намъчних се, защото помня как и аз чаках заветния ден с теб. 
