Много деца с аутизъм извършват повтарящи се движения като олюляване или въртене, или имат самонараняващо поведение като удряне или блъскане на главата. Някои говорят с напевен глас за тесен кръг от любими теми, като не се съобразяват интересите на човека, на когото говорят.Подобни поведенчески проблеми при аутизъм се увеличават вследствие затрудненията в общуването или при предвиждането и справянето със социалното обкръжение, но съществуват и биологични причини за допълнителни проблеми в поведението. Хората с аутизъм изпитват сериозни затруднения да разберат целта и социалното значение на поведението и при направляването, планирането и възприемането на своето собствено поведение. Те често разчитат на заучаване на изуст, при което е необходимо познато подсказване, което да отключи научените отговори и да затвърди поведението. По този начин те осмислят света по свой собствен начин, често възприемайки нещата по твърде необичаен и особен начин. За тях, например, миенето на зъби със синя четка може да представлява напълно различна работа в сравнението с миенето на зъби с червена четка, без да знаят, че цветът няма никакво отношение към значението и извършването на тази работа. Те се нуждаят от ранно обучение, което да ги научи да са гъвкави, да се научат как да учат, а се нуждаят и от ясна нагледна структура, която да им помогне да изпълняват заданията, докато си изграждат тези умения. Ако те нямат такава структура, която да им подскаже смисъла, те се осланят само на своите шаблони и много се разстройват и често се плашат, ако тази структура се промени. Те се нуждаят от помощ, за да се настроят към по-гъвкави и традиционни начини да направляват собственото си поведение и да ограничават стереотипното си поведение (често един начин за справяне с тревожността) така, че това да не пречи на по-адаптивното им функциониране. Те често имат склонност да се фокусират върху работа и дейности, представляващи интерес за тях, които биха могли да се използват като мотивация при обучението, но може също да се нуждаят от подпомагане да ги ограничат така, че да не поглъщат изцяло животът им. Техните трудности да споделят или превключват вниманието трябва да бъдат разпознати, а средата за обучение и работа трябва да се пригоди към техния начин на възприемане. Докато са деца, те се нуждаят от специфична помощ при изграждане на умения за игра, които да подобрят способността за въображение и възможностите им за взаимодействие с другите.