Не разбирам как повечето други жени могат да правят изцепки от рода "да не вадят кашлящо дете от морето с цел закаляване" и да ста отлични майки, а аз "да разголвам така детето" и да съм лоша майка. Другите - да оставят дете на 2 месеца за да посетят чужбина, продължават да са добри майки, а аз да не се отделям от децата си и пак да съм лоша майка, че не обръщам внимание на децата си.
Не мога повече. Последния път и заявих, че не искам 3 месеца да се сеща нито за мен, нито за децата ми, изобщо за всичко покрай мен, да забрави че някога е имала дъщеря, както всички благинки от мен. Нека да досажда на другите с постоянните си упреци и вмешателство. Опита да причаква детето след училище и "случайно" да се засичат в градския транспорт.
Оставям на страна, че малкото ми дете има непоносимост от някои храни, а тя ме дебне и зад гърба ми и натъпква в устата точно тези храни. Не засягам и това, че оставя едно 8 годишно дете да "наглежда" сестра си на 2 годинки в необезопасен апартамент, и когато голямото ми реве по телефона, че малкото не го слуша и пипа кабелите и конактите тя да се прибира и да му вдига скандал защо ми се е обаждал за глупости.
Постоянно ми дудне главата колко добра майка била тя и как се грижела не само за своите деца, но и за децата на нейната сестра, как ми е отгледала децата и т.н. Заради това от години не съм си позволявала да оставя децата през почвините дни при нея (особено след случая с обаждането на голямото ми дете) - на собствената ми майка, която твърди че ме обичала много и можело да разчитам на нея.
Не издържам вече на тормоза, че заради нея трябва да дебна голямото дете, не желая да ми помага, просто искам да не ми пречи - много ли е според вас?
Пиша всичко това, защото тези 3 месеца вече изтичат, но знам, че за нея пак аз съм виновна и се държа "отвратително неуважително" към нея. Тя е дотолкова властна, че е подчинила баща ми изцяло, той приема за истина дори ако тя му каже, че черния цвят всъщност е бял. Имам семейство с големи деца, искам си собствения живот, дори подчинен на децата, но не и подчинен на нея - много ли е според вас? Кажете как мога да се освободя от нейното присъствие.
За нея "обичам", "уважавам" означава "подчинявам се". Дайте съвет как да излезна от ситуацията, като дете ми беше промила мозъка и не виждах какво ми причинява. Сега имам семейство, не мога да спася семейството си от нея, вече не ми останаха сили да го пазя от нея.