Когато подоздрението се е настанило в живота ни и ревността е част от ежедневието ни , какво да правим как да се справим за да запазим семеиствата си .
Виж целия пост
Когато ревността съсипва живота ни
- Публикувана: 2 март 2007, 19:27 ч.
- Последно мнение: 13 март 2007, 17:49 ч.
# 1
2 март 2007, 21:41 ч.
Ей това за мен е най-унищожителното чувство, което може да съществува. За мен ревността е един много дълбок капан, от който трудно се излиза.
Виж целия пост
# 3
2 март 2007, 22:22 ч.
Според мен, когато общуването между двама дущи е искрено и няма поводи - ревността не е повод за раздор. А и всеки би трябвало да може да оказва контрол върху емоциите си.
Виж целия пост
# 4
2 март 2007, 22:23 ч.
Никога не съм можела да разбера защо хората се ревнуват .... 
Когато няма доверие и разбирателство - пиши го бегАло тогава всичкото ....
Според мен, ревността си е диагноза
Съгласна! 
Виж целия пост
Когато няма доверие и разбирателство - пиши го бегАло тогава всичкото ....
Според мен, ревността си е диагноза Съгласна!
# 5
2 март 2007, 23:11 ч.
Според мен и мисля че не само според мен ревността е болестно състояние за което няма лек .Това са хора на които болното въображение ражда какви ли не неща с които тровят живота на половинките си.Да си потърпевш е страшно наказание.Съмнението във всичко и във всеки те съсипва бавно но сигурно. 
Виж целия пост
# 6
2 март 2007, 23:21 ч.
Ако имаш такъв проблем,е хубаво да поговориш със половинката си,друг е въпросът че мъжете мразят да говорят,особенно на такива теми...
Ако въпреки подозренията,животът ви си тече във своето си корито,и се чувствате добре,опитайте се да пренебрегнете ревноста,като чувство...
Виж целия пост
Ако въпреки подозренията,животът ви си тече във своето си корито,и се чувствате добре,опитайте се да пренебрегнете ревноста,като чувство...
# 7
2 март 2007, 23:25 ч.
Ревността наистинта може да съсипе живота на човек. Лошото е, ако се е случило нещо, което я е отприщило. Тогава човешката фантазия няма край. На мен ми се е случвало, но не беше изневяра от страна на приятеля ми ... 
Докато не установих, че така всъщност съсипвам себе си. Истината е, че с едната ревност нищо не може да се оправи. С ревност и ограничения любимия/та не се задържа. Ако един човек не иска да е с теб и да го вържеш, пак нищо няма да стане. 
Дали сме си пълна свобода. Както, когато аз излизам на танци с приятелки, той не ми звъни, така и аз на него. Не го разпитвам къде и с кого е. Всеки има нужда от лично пространство, приятелите си и т.н. Ограниченията водят до лъжи, за да се угоди, а от това боли много.
Виж целия пост
Докато не установих, че така всъщност съсипвам себе си. Истината е, че с едната ревност нищо не може да се оправи. С ревност и ограничения любимия/та не се задържа. Ако един човек не иска да е с теб и да го вържеш, пак нищо няма да стане. Дали сме си пълна свобода. Както, когато аз излизам на танци с приятелки, той не ми звъни, така и аз на него. Не го разпитвам къде и с кого е. Всеки има нужда от лично пространство, приятелите си и т.н. Ограниченията водят до лъжи, за да се угоди, а от това боли много.
# 8
3 март 2007, 01:29 ч.
Патологичната ревност и вид психично разстройство. До момента няма открита ефикасна терапия за нея.
Виж целия пост
# 9
3 март 2007, 08:55 ч.
Първото нещо,което се сещам като чуя за ревност е,че самият човек няма доверие на себе си ,затова няма доверие и на другите.
Но така или иначе ,това чувство няма лекарство.
Веднъж започнало,може да се спре ,но това изисква свръх усилия от страна на самия човек.следователно той трябва да е наясно,че има проблем.Голяма част обаче не си признават,че имат проблем.
Виж целия пост
Но така или иначе ,това чувство няма лекарство.
Веднъж започнало,може да се спре ,но това изисква свръх усилия от страна на самия човек.следователно той трябва да е наясно,че има проблем.Голяма част обаче не си признават,че имат проблем.
# 10
3 март 2007, 13:58 ч.
Ревността за мен е още признак за липсата на самоуважение, обичай се ,за да те обичат и другите. А по повод на хората,които с неоснователната си ревност тормозят партньорите си,един мой приятел казваше,че такива хора направо реват за рога. 
Виж целия пост
# 11
3 март 2007, 14:18 ч.
не ги запазваме.
просто защото не говорим вече за любов, а извратените отношения не могат да запазят едно семейство.
Виж целия пост
Когато подоздрението се е настанило в живота ни и ревността е част от ежедневието ни , какво да правим как да се справим за да запазим семеиствата си .
не ги запазваме.
просто защото не говорим вече за любов, а извратените отношения не могат да запазят едно семейство.
# 12
3 март 2007, 14:21 ч.
Това е огромен проблем, за голямо щастие не съм го изпитала все още.За мен хората трябва да си имат доверие, защото всичко се разбива на парчета.
Виж целия пост
# 13
3 март 2007, 14:52 ч.
Не съм съгласна, че ревността е диагноза. Патологичната ежедневна ревност без поводи - да, но когато реално те заплашва проблем или скъсване с половинката заради друг човек, ревността си е нещо най-нормално. За себе си мога да кажа, че определно не съм от най-ревнивия тип и въпреки това навремето имах един ужасно ревнив период. Добре, че си го изживях по живо, по здраво и това е.
Виж, ежедневно ревнуване от кого ли не си е много страшно. На мен не ми се е случвало никога да попадам на подобен тип ревнив мъж, затова нямам опит как се действа в такава ситуация...
Виж целия пост
Виж, ежедневно ревнуване от кого ли не си е много страшно. На мен не ми се е случвало никога да попадам на подобен тип ревнив мъж, затова нямам опит как се действа в такава ситуация...
# 14
5 март 2007, 02:53 ч.
Това е точно така
Виж целия пост
Според мен и мисля че не само според мен ревността е болестно състояние за което няма лек .Това са хора на които болното въображение ражда какви ли не неща с които тровят живота на половинките си.Да си потърпевш е страшно наказание.Съмнението във всичко и във всеки те съсипва бавно но сигурно.
Това е точно така
Препоръчани теми