Осмомартенско...

Ми, аз ще остана без цвете Но мама няма! Тати ще и занесе, а аз ще и се обадя по телефона

Ами така ще е, докато този празник е на всичко живо, що е от женски пол, а не специално на майката... 
За мен този празник е точно такъв - на майката, а не на вчерашни пикли.
И е крайно време да има съответстващия му празник на бащата.
Или да няма такива празници изобщо.

МНОГО ХУБАВО Е НАПИСАНО. 

И на мен много ми хареса.

И аз мисля така.

Празникът е на ВСИЧКИ ЖЕНИ /даже и на вчерашните пикли/ и това е чудесно! За мен най-важната и заслужила поздрав жена е майка ми и затова няма начин да бъде пренебрегната на този ден. 

естествено ,че майката е тази която заслужава да й бъде поднесено не само цвете,но и едно голямо БЛАГОДАРЯ!та нали майката е тази която като шесторъката богиня върши сто неща за да е добре на всички.
Този празник трябва да е само и единствено на майката.То си е казано,че е деня на ЖЕНАТА.
Е как може една пикла да е жена след като не е раждала.Тя си е още момиче.Но като че ли това убягва от погледите на момчетата.

И аз го чувствам като празника на мама. Още от дете. Няма да забравя как в училище, а после и в университета, мъжете събираха пари помежду си и ни купуваха цветя. Винаги съм ги приемала с благодарност, но някак сякаш подарени без причина. Тогава не бях още мама и докато не станах такава, не го почувствах като свой празник.

От няколко години има ама на коя дата беше  Досега не ме е интересувал ,но смятам тази година да го празнуваме

И аз винаги съм смятала, че това е празника на мама. И още смятам така. като малка го чаках с нетърпение за да подаря цвете на мама... но моята майка никога не го е харесвала и...

... правихме дъски за рязане на хляб по трудово, които да подарим на майките си за 8ми март. Два месеца се трудх над тази дъска. Стана прекрасна, най-хубавата, изработена с много любов за мама. Татко ми помогна. Аз бях толкова горда и щастлива от собственоръчно направения подарък. И ето дойде 8ми март и я подарих на мама, която измрънка едно благодаря. НА другия ден се скараха за нещо с татко, мама хвана дъската и я тресна с все сила в кухненския шкаф. Тя се разчупи на две. Все едно ми зашлеви шамар и се разплаках. А тя ми се разкрещя да спра да плача за тъпата дъска. Тъпата дъска, която аз направих с толкова желание и любов. Татко после я залепи и аз още я използвам, но обидата остана и никога повече не й подарих нищо за 8 март. А най-ужасното е, че след толкова години тя все още не може да разбере каква обида ми нанесе с отношението си.

А сега е мой ред да получвам лалета и дъски от детето ми и вярвайте ми ще се радвам на всяко стръкче трева, което ми подари. Не смятам, че 8ми март е глупав празник.

Мисля, че този празник си има предистория- жените извоювали правата си и няма нищо общо с това, дали си майка или не.
Цитирам Уикипедия:

"
Начална страница 8 март
от Уикипедия, свободната енциклопедия

8-ми март е приет за международен празник на жената.Дълги години жените са се борили за равенство,справедливост,мир и развитие.Идеята за такъв ден възниква оше в началото на ХХ век. През 1857г. в Ню Йорк се събрали група жени,работещи в текстилни фабрики.Те се борели за равни права с мъжете,намаляване на работното време и подобряване на условията на труд. През 1909г. Американската социалистическа партия обявява 28 февруари за Международен ден на жената. През 1910г. Втората международна конференция на работешите жени в Копенхаген взима решение за учредяване на Ден на жената,който да се чества ежегодно. От 1914г. празникът се чества на 8-ми март,като жените в много държави организират митинги за подкрепа на всички жени по света и за протест срежу войната."

И аз мисля,че този празник е на мама.

Много хубаво казано...и вярно..и  малко тъжно.Разплака ме Не знам, аз съм някакси резервирана към този празник, може би защото обикновено все съм малко (или повече) разочарована, като че ли все нещо не ми е достигало. Не съм го почувствала като свой-до сега поне. Дано тая година е различно-нали съм вече мама   

 
Съжалявам, но не мога да се съглася с това. Преди да забременея съм била пикла, а не жена? И сега съм полу-пикла, полу-жена, защото все още бебето не се е родило? То е пределно ясно, че раждането на дете е най-хубавото и значимо нещо, което една жена може да направи в живота си, но единствено за това ли заслужаваме уважение като жени? Не мисля така.
Имам много приятелки, които нямат деца и не планират такива в непосредствено бъдеще, но въпреки това са истински хора и прекрасни жени и няма да пропусна да ги поздравя на 8-ми март. Но, разбира се, най-многото обич и най-хубавият подарък ще бъдат за МАМА. 

У всяка жена , независимо дали е раждала или не,говори майката.Майчинството може да бъде изразено с много неща. И това че не е раждала не я прави по различна от нас които сме раждали.
За мен 8 март е празник за всички представителки на нежния пол.
На птица в утрото се превърни,
но никога едно недей забравя-
завинаги жена си остани ,
защото всичко ,всичко си тогава.-Е.Евтимов
Весело купонясванена всички .

Крайно време е слънцето да огрее нашия двор. Нека се възползваме от този месец наречен на жените, за да бъдем тридесет пъти номер едно в класацията пред мъжете. Преди футболните изяви на любимия тим, преди вестника, тестето карти или нещо друго независимо какво е то. Може да напомним, че е нужна нежната ръка на жените, тяхната доброта и красота.
И няма да е дискриминация. Да наистина е хубаво жените да се чувстват обградени с внимание, любов и приятни емоции през годината, не само за един ден или няколко часа в деня на жената Осми март.
Обичта не се измерва с кутиите бонбони или червените балони, или букет рози. Измерва се с внимание. Двупосочно. От Вас към него и от него към Вас. Сега. Не вчера или утре. Не след като свърши мачът или срещата с приятелки. Обичта не е еднодневка, не е една музикална картичка, не е стих, тя е постоянна болка, безкрайна мелодия, поема без начало и без край. Тя е състояние на духа, което не може да бъде измерено, покорено, описано. Въпреки многото опити да бъде вкарано в книга, филм или музикално произведение. Обичта е едно постоянно жадуване, ненаситна тишина, зов, страх, безнадежден случай. И да може като ни срещат и да казват “ Господи каква жена!” и да не обръщаме смутено глава. Ако тръгнем по която и да било българска улица и се взрем в лицето на днешната българка се виждат сенки под очите, немотивираното раздразнение, неудовлетвореността
от живота, натежалите крака вечер, нерядко занемареният външен вид. Дали ни липсва чувството за самосъхранение, себепознаването, философията на успеха, мъдростта на доброто и жизнерадостта.
И все пак честит празник на всички жени. Да сме живи, здрави, красиви, щастливи и обичани. Прекрасни са герберите и розите, които украсяват стаята. И отново да кажа, колко малко му трябва на човек...
Posted by Marianna7 at 3/08/2006 12:22:00 PM
Ето какво намерих в един сайт,СИГУРНО ЩЕ ВИ ХАРЕСА

какво по-точно си намерила...........нито линк има нито връзка да не си пропуснала да го пуснеш?

etomira, направо ме просълзи с твоя постинг . Мисля, че и едно цветенце откъснато там някъде от полянката, би трябвало да зарадва мама. Защото то е специално за мама от най-свидното - детенцето.
svetlan4eto, чудесен постинг , но как да отворя сайта, който препоръчваш?

DVV и Kaк'Сийка, има си праник на мъжете (или бащите, не знам точно) и това е Петльов ден - на 2-ри февруари. Ние винаги си го празнуваме Задължително пека пиле (че петел трудно се намира ), правя на мъжа ми малка изненадка и си изкарваме весело у дома.
Наистина, колко малко му трябва на човек, за да е щастлив...

Posted by Marianna7 at 3/08/2006 12:22:00 PM
това е адреса аз вече влизах намира се в GOOGLE koпирате и го слагате на Address....

аз не съм раждала и не е възприемам за пикла.Това ,че имам 2 аборта (последният с близнаци в 5-ти месец) и все още не мога да осъществя мечтата си за дете, не ме прави по-малко жена.Може да не си искала да кажеш точно това , а  например,че една осмокласничка няма празник ,защото е все още дете,а не жена.Но написано по този начин ,излиза друго и е наистина обидно.

 Иначе по темата - никога не забравям да поднеса цвете на мама на този ден, няма да забравя и утре!

момичета приемете моите извинения ,ето и сайта
http://marianna7.blogspot.com/2006/03/blog-post_08.html

Ох, дай и тука да се зачудя, като в темата за голямата любов. Тоя педагогически стаж много въпросително ми действа.
Как разбрахте, че сте станали жени Аз така и не се чувствам жена Ето тук едни размисли мои:

аз мисля че дори и пиклите на 13 14 имат празник утре - и те са жени и трябва да се почувстват такива на този празник, имах съученик в гимназията които не пропусна осми март да не донесе на всички по един карамфил поне - да не кажа че единия се беше охарчил и за рози - е това момче ще го помня вечно  и е на почетно място в графата ми за достойни мъже / дори и на 13 да беше тогава пак за мен беше малък достоен мъж /

Знам, че е на всички жени, но в мен винаги си е останало усещането, че това е 'денят на мама'. И обичам този факт

Не бъркай двата щата,моля!Да предположим,че не мога да родя дете.Здравословен проблем или стечение на обстоятелствата.Това ме прави по-малко жена от теб ли?

Това е за всички вас включили се в темата!

Е, не - дори и 13-14 год. са си жени, малки, но жени. Преди малко се прибра мъжът ми и донесе цветя на мен и майка ми. Познайте какво - голямата щерка дръпна букета от ръцете на майка ми и заяви, че е за нея, а малката се докопа до моя  Сега, това не са ли вече жени, а? Даже си знаят и празника  Не знам защо, ама си спомних и един приятел на мъжа ми, който развиваше тоерия, че момиченцата са си жени още от раждането, докато на момченцата им трябвало повече време да се осъзнаят - не съм сигурна дали е така, затова моля, мами на момчета, не ме линчувайте - само се шегувам. Честит празник, момичета!

А нашият дядо (свекъра ми) като дойде у нас да ми честити празника, подари цветя освен на мен и на двете ми щерки, които са на почти 5г. голямата и 6м. малката А зълва ми им бе подготвила подаръци само, а при мен мина само с цвете