Здравейте,
отдавна мислех да пиша, за да потърся съвет от вас и моля ви да не ми се смеете
Ама се изказах..
Та така. Вече от 2-3 месеца се разделих със сериозния ми приятел - като казвам сериозен имам предвид че можеше да стигне и до сватба. Трябва да призная, че дори и технически аз да го зарязях за първи път в живота си усещам хипер гадното чувство на зарязана. Нали ги знаете тези мъже, които не ти казват в очите че им пречиш, но в крайно сметка ти си принудена да скъсаш заради поведението им.
Не искам да се събирам с този човек не е в това проблема... просто не мога да се оттърва от мисълта, че може би ми е изневерявал и накрая е предпочел другата....
Ситацията беше такава - ние работихме , а и още работим заедно. Той искаше да е постоянно с мен. Прекарвахме събота и неделя заедно, понякога и 1-2 вечери от седмицата. Но пак повтарям не съм го насилвала.Изведнъж осъзнах че се виждаме почти само на работа, а през уикенда докато се натутка да дойде в апартамента ми или да отидем някъде то става неделя следобяд. Сексът също беше намален бих казала драстично - 1 път седмично
Казвах му няколко пъти че така не става. И той накрая ми заяви, че имал нужда от това да върши и свои си неща в свободното си време. С две думи - еми нали по цял ден сме заедно на работа. Е да ама там само присъстваме, няма близост няма нищо...
Казах му че ако е така ще трябва да се разделим, а той направо имам чувството че се зарадва.Накрая той изтърси нещо в стил че явно не можел да ми даде това което искам ... дрън дрън.Много хора са ми казвали че мъж не оставял жена, ако си няма друга. Вие как смятате?
Иначе запазих пълно спокойствие и в момента сме в чудесни взаимоотношения. Ако има приятелка явно я крие
незнам но моля ви кажете си мнението.
Виж целия пост
отдавна мислех да пиша, за да потърся съвет от вас и моля ви да не ми се смеете
Ама се изказах..
Та така. Вече от 2-3 месеца се разделих със сериозния ми приятел - като казвам сериозен имам предвид че можеше да стигне и до сватба. Трябва да призная, че дори и технически аз да го зарязях за първи път в живота си усещам хипер гадното чувство на зарязана. Нали ги знаете тези мъже, които не ти казват в очите че им пречиш, но в крайно сметка ти си принудена да скъсаш заради поведението им.
Не искам да се събирам с този човек не е в това проблема... просто не мога да се оттърва от мисълта, че може би ми е изневерявал и накрая е предпочел другата....
Ситацията беше такава - ние работихме , а и още работим заедно. Той искаше да е постоянно с мен. Прекарвахме събота и неделя заедно, понякога и 1-2 вечери от седмицата. Но пак повтарям не съм го насилвала.Изведнъж осъзнах че се виждаме почти само на работа, а през уикенда докато се натутка да дойде в апартамента ми или да отидем някъде то става неделя следобяд. Сексът също беше намален бих казала драстично - 1 път седмично
Казвах му няколко пъти че така не става. И той накрая ми заяви, че имал нужда от това да върши и свои си неща в свободното си време. С две думи - еми нали по цял ден сме заедно на работа. Е да ама там само присъстваме, няма близост няма нищо...
Казах му че ако е така ще трябва да се разделим, а той направо имам чувството че се зарадва.Накрая той изтърси нещо в стил че явно не можел да ми даде това което искам ... дрън дрън.Много хора са ми казвали че мъж не оставял жена, ако си няма друга. Вие как смятате?Иначе запазих пълно спокойствие и в момента сме в чудесни взаимоотношения. Ако има приятелка явно я крие
незнам но моля ви кажете си мнението. 
Освен това, ти си била инициатора за раздялата, не той... 
Аз лично съм постъпвала така и затова ми стана бързо ясно 
