Моя мъж е същия - веселяк, с всеки намира обща приказка. Но досега не ми е давал повод за ревност и аз му вярвам. В интерес на истината споделя всичко с мен, дори ако някоя колежка или клиентка го е сваляла, но казва, че аз съм неговата съпруга, че е щастлив с мен и не иска друга жена. Поне за момента това на мен ми стига
Виж целия пост
Как се справяте с ревността си?
- Публикувана: 15 май 2007, 10:57 ч.
- Последно мнение: 26 май 2007, 19:56 ч.
# 16
15 май 2007, 15:09 ч.
Ревността е признак за ниска самооценка. Жена с високо самочувствие по-рядко ревнува. Мисля си че е добре да не му показваш че го ревнуваш, защото така се смачкваш сама. И горе главата бе миличка, всички сме до лактите в пюре, ама си ни обичат мъжете. И твоя сигурно те обича, проблема наистина си е твой. Разбирам те, че характер трудно се променя, ама гледай от веселата страна на живота. И най- важното според мен при ревността е едно - не се замисляй за това. Аз не мисля. И моя мъж е голям красавец и много приятен по характер, та жените доста го заглеждат. Но аз също съм много хубава и имам доста ухажори. А пък то ако ти е писано да ти изневери мъжа ти и да се тормозиш предварително и да не се тормозиш нещата ще са си все същите. Така че по-добре не се тормози, по-често се смей, разказвайте си весели неща с мъжа ти, казвай му че го обичаш, дай му свобода и той ще те носи на ръце.
Виж целия пост
# 17
15 май 2007, 15:22 ч.
И моята баба казваше и спазваше тези съвети, които е научила от своята майка. Дори когато и водех 5 годишния си син да го гледа за по няколко часа, тя го посрещаше с прическа и червило (била е на 76 години тогава!), защото в къщи идва МЪЖ.
Мъжете са странна порода. Винаги съм си мислела, че като си очертая очите с по-плътна линия, приличан на магистралка, но... един ден го направих на шега и резултатът направо ме зашемети. Мъжът ми и двамата ми сина (малкият е на 4 години) се изредиха, независимо един от друг, да ми кажат колко добре изглеждам
А иначе си бях съвсем същата - аз не съм красавица, нито съм някое фино гадже с плоско коремче и дълги руси коси 
Само се бях гримирала. Изводът: само за около 3 минути можеш да накараш мъжа ти да забрави, че има други жени наоколо.
Пробвай - и успех.
Виж целия пост
Миличка, всички сме го изживели и всеки е намерил свой начин да го преодолее. Аз и до сега си спомням колко грозна и тромава се чувствах след като родих второто си дете. Стоях си в къщи и се самосъжалявах. Когато отидехме някъде на купон, се отегчавах и все ми се струваше, че ме одумват, че не изглеждам добре, абе с една дума – самонавивах се. Съпругът ми работеше на място където имаше много млади хора и аз вътрешно направо се съсипвах от съмнения и ревност. На всичкото отгоре, бяхме в съвсем чужд град по разпределение, а всичките ми близки бяха в София. Детето беше на около шест месеца когато баба ми дойде за две седмици и още от вратата ме емна. Сега ще ти цитирам точно какво ми каза: “Никога не прекарвай сутринта по халат. В работата на мъжа ти жените не са по халати. Щом си измиеш очите, облечи се като че и ти ще излизаш, сложи малко червило и се усмихни! В работата на мъжа ти няма жени с развлечени дрехи, гурелясали очи и без червило. Направи кафе за двамата и го изпийте заедно, остави детето да поиграе само в леглото, даже и да поплаче малко, няма да му навреди! Мъжете, макар и да обичат децата си не обичат жените им да ги пренебрегват. Даже и нещо да те е подразнило, не мърмори и не го изпращай сърдита или разплакана! На работа го чакат куп усмихнати колежки, които не мрънкат, не се оплакват и очите им не са плувнали в сълзи. Изведи детето, виж се с приятелки, поклюкарствайте, пооплачете се, посмейте се! След обед легни и се наспи заедно с детето! Гримирай се, преоблечи се и го посрещни усмихната и свежа! На работа колежките му вече са уморени, червилото им се е изтрило, дрехите са се поомачкали и поразчорлени – а ти бъди свежа, усмихната и отпочинала. ” В началото й се ядосах – тя е имала слугиня, а у нас всичко чакаше на моите ръце. Естествено - не направих нищо. После като поразмислих реших да опитам. Нещата се получиха. Дано и при теб да стане. От цялата работа научих едно – всичко зависи от теб.
И моята баба казваше и спазваше тези съвети, които е научила от своята майка. Дори когато и водех 5 годишния си син да го гледа за по няколко часа, тя го посрещаше с прическа и червило (била е на 76 години тогава!), защото в къщи идва МЪЖ.
Мъжете са странна порода. Винаги съм си мислела, че като си очертая очите с по-плътна линия, приличан на магистралка, но... един ден го направих на шега и резултатът направо ме зашемети. Мъжът ми и двамата ми сина (малкият е на 4 години) се изредиха, независимо един от друг, да ми кажат колко добре изглеждам
А иначе си бях съвсем същата - аз не съм красавица, нито съм някое фино гадже с плоско коремче и дълги руси коси Само се бях гримирала. Изводът: само за около 3 минути можеш да накараш мъжа ти да забрави, че има други жени наоколо. Пробвай - и успех.
# 18
15 май 2007, 16:03 ч.
И друго исках да добавя - харесвай себе си, такава каквато си /имам впредвид характера/. Щом те харесва мъжа ти такава, защо да се променяш. Не може пък всички да са приказливи, то и в мълчанието си има чар. Не е задължително всички да сме душата на компанията. И ако ти си като него едва ли той ще те харесва, противоположностите се привличат. Така че бъди себе си и по-ведри мисли да те спохождат. УСпех!
Виж целия пост
# 19
15 май 2007, 16:21 ч.
комплексарска работа... ще си подчиняваш денят на усилието да му се харесаш
... ще си пиеш кафето доволно усмихвайки се, докато детето ти реве само... 
Виж целия пост
комплексарска работа... ще си подчиняваш денят на усилието да му се харесаш
... ще си пиеш кафето доволно усмихвайки се, докато детето ти реве само...
# 20
15 май 2007, 16:45 ч.
Позволявам си, макар и нова във Форума, да опонирам на Рени. Не е комплексарска работа, а добре обмислена и изпитана "бабешка тактика". Дори и от позицията на годините си мога да кажа по-добре "комплексирана" но ведра и привлекателна, отколкото без комплекси, но отпусната и занемарена. Бременността е период в който повечето мъже хем трепетно очакват събитието, хем малко се изнервят от промените които настъпват в живота на семейството. Като им сервираш после вечна потиснатост и умора, повлечени дрехи, кисело настроение и мрънкане, не можеш да очакваш много. Имах колежка, която ходеше с рунтави крака и казваше, че мъжът й я харесва заради богатата й душа. Е, той явно не е дооценил душата й, защото я замени с жена на нейната възраст, но перфектно поддържана. Така, че мили момичета, моят съвет е бъдете винаги със самочувствие, грижете се винаги за външността си, обличайте се винаги като за среща, а прекрасната си душа му дайте после като премия.
Виж целия пост
# 21
15 май 2007, 17:00 ч.
babche, няма значение кой е нов и кой е стар... но мисля, че се изказваш крайно. Не става въпрос да се занемаряваме, но чак да се правим, че не чуваме, че детето реве, за да не си нарушаваме рахата с баща му... множко ми идва. Не съм ходила с рунтави крака, но не съм седяла гримирана и костюмирана вкъщи за да блестя повече от колежките му. Имам самочувствието на харесвана и обичана жена и по чехли и халат.
Виж целия пост
# 22
15 май 2007, 17:26 ч.
Рени мила, така е защото си млада, но навикът остава. Младата жена по халат рано сутрин е секси, но до време. Не съм имала предвид да оставиш детето да се дере само в креватчето, "да поплаче малко" е в смисъл да оставиш мъничко време само за вас. После цял ден можеш да го гушкаш и да му даряваш любовта си. А колкото до това че съм малко крайна, може и да си права, но ужасно се дразня когато виждам млади жени, които са забравили за себе си. Имах възможност често да ги наблюдавам в Южния парк миналото лято. Особено на фона на добре поддържаните мами изглеждат още по-тъжно.
Виж целия пост
# 23
15 май 2007, 19:59 ч.
Е, като одъртеем ще му мислим. Тук нали става въпрос за майки на бебета...
Може и да има майки, забравили за себе си, но след раждане и при липса на помощ всяка жена би се занемарила. Като се сетя как съм умирала за сън, а е трябвало да се занимавам с бебето и най-малката ми грижа е била как изглеждам... Просто това съревноваване с колежките не ми допадна. С което не искам да кажа, че съветът авторката да отдели време за себе си е лош, напротив
Виж целия пост
Може и да има майки, забравили за себе си, но след раждане и при липса на помощ всяка жена би се занемарила. Като се сетя как съм умирала за сън, а е трябвало да се занимавам с бебето и най-малката ми грижа е била как изглеждам... Просто това съревноваване с колежките не ми допадна. С което не искам да кажа, че съветът авторката да отдели време за себе си е лош, напротив
# 24
15 май 2007, 22:09 ч.
Ами никак,просто се научих да не ревнувам и сега съм хиляди,не,милиони пъти по-щастлива!!!Като се има предвид,че мъжът ми е музикант и работи по цяла нощ!Няма аз да приспа детето,да си отворя една биричка,да си сложа едно мезенце,да си запаля една цигарка и да релаксирам,ами ще го мисля 
Ами и да мисля,и да не мисля,все тая,така че по-добре да си гледам кефа
Погледнато от друга гледна точка,ако ревнувам,значи нямам вяра в себе си А аз съм голяма симпатяга,ей 
Смешно ми е да си помисля,че ще ме пренебрегне заради някоя друга
В крайна сметка,да правят каквото искат,само ние да не разбираме,че то от това именно боли
Виж целия пост
Ами и да мисля,и да не мисля,все тая,така че по-добре да си гледам кефа Погледнато от друга гледна точка,ако ревнувам,значи нямам вяра в себе си
А аз съм голяма симпатяга,ей Смешно ми е да си помисля,че ще ме пренебрегне заради някоя друга В крайна сметка,да правят каквото искат,само ние да не разбираме,че то от това именно боли
# 25
15 май 2007, 22:55 ч.
ох,и мен на моменти ме затриса ревността...наистина не би трябвало да му показваш колко много го ревнуваш и колко много те притесняват усмихващите се колежки в офиса 
аз обикновено изпращам синовете ми да спят у приятели,приспивам бебето;импровизирам си вечеря на свещи...какво от това,че вече ходя на работа,гледам си домакинството и вечер съм изморена до рев и ми идва
много помага
Виж целия пост
аз обикновено изпращам синовете ми да спят у приятели,приспивам бебето;импровизирам си вечеря на свещи...какво от това,че вече ходя на работа,гледам си домакинството и вечер съм изморена до рев и ми идва
много помага
# 26
16 май 2007, 03:34 ч.
И аз мисля че бих могла да бъда ревнивка....но не ми е даван никакъв повод. Знам че съпругът ми ме обича,и не се страхува да ми го казва и показва.Също така подкрепям и останалото казано от Lennie .Приемам факта че по улиците ходят много по-хубави жени от мен,но някак си този факт не ме притеснява хич. 
Както и той знае че по улиците ходят също така доста по-хубави мъже от него....Ми красиви хора много и навсякъде...нека си ходят...
Виж целия пост
аз съм ревнив човек, по принцип, но в интерес на истината съпруга си не ревнувам изобщо.
от една страна той не ми дава повод, а от друга съм приела, че по улиците ходят много по-хубави жени
от мен.
от една страна той не ми дава повод, а от друга съм приела, че по улиците ходят много по-хубави жени
от мен.
Както и той знае че по улиците ходят също така доста по-хубави мъже от него....Ми красиви хора много и навсякъде...нека си ходят...
# 27
16 май 2007, 03:58 ч.
Не ми се е налагало да "се справям", защото това чувство ми е непознато. Съвсем сериозно винаги съм смятала, че ако случайно се замисли моя някога за замяна, губещия ще е само той. Няма друга толкова проста да го търпи.
Пък аз не бих ревнала честно казано. Сигурно ще ми развърже и моите ръце.
Виж целия пост
Пък аз не бих ревнала честно казано. Сигурно ще ми развърже и моите ръце.
# 28
16 май 2007, 08:50 ч.
Виж целия пост
Не ми се е налагало да "се справям", защото това чувство ми е непознато.
# 29
16 май 2007, 08:58 ч.
Виж целия пост
Не ми се е налагало да "се справям", защото това чувство ми е непознато. Съвсем сериозно винаги съм смятала, че ако случайно се замисли моя някога за замяна, губещия ще е само той. Няма друга толкова проста да го търпи.
Препоръчани теми