Стокхолмски синдром

  • 3 016
  • 36
Случвало ли ви се е да изпаднете в Стокхолмски синдром, нали знаете-  неочаквано пленниците силно се привързват към похитителите си и изпитват добри чувства към тях..Питам, че аз страдам от форумски такъв..
А на вас случвало ли ви се е?
Виж целия пост
# 1
Кой те похити, кака, дай линк  Simple Smile
Виж целия пост
# 2
Знаех си, че един ден ще ме заобичаш, сопрано  Hug
Виж целия пост
# 3
това като - дразнят те, ама ги четеш и се връщаш за още?
Виж целия пост
# 4
Аз на това му казвам мазохизъм. Все пак, тук си доброволно, Сопрано.  Peace
Виж, липсата от тук е принудителна.  Mr. Green
Виж целия пост
# 5
това като - дразнят те, ама ги четеш и се връщаш за още?

Това ми се е случвало  Laughing
Виж целия пост
# 6
    Не ми се вярваше, че може, ама те на случи ми се... извън форумски обаче...
 Сопранов пред сватбено реши да се обясниш публично в любов на форума ли  Mr. Green
Виж целия пост
# 7
Да, като напусках една работа преди време, леко ми домъчня даже за шефката, която мразех люто.
Виж целия пост
# 8
Цитат
15. Свободата...
На 10 февруари 1902 г. заложничките най-после са освободени.
Четата на Сандански взема парите, освобождава три, а не две заложнички. Те
първо влизат в Храма за да се помолят на Бог да благослови техните
похитители.
Така за света приключва  епизода, станал известен като “Аферата Стоун”.
Вестниците се отървават от неизменната тема за отвлечената / стара мома /
мисионерка, но не за дълго...тя само след няколко месеца започва да пише
своите спомени за преживяното. Спомените и отзивите на мис Стоун за
тези “разбойници” са публикувани в “Маклюърз магазин” бр. 1-6 1902 г. На
български език са отпечатани първо в евангелския вестник “Зорница” издаван
в Цариград.
Портретът на мис Стоун до днес стои в евангелската църква в Банско.
 Похитените, са станали страстни защитници на каузата на своите похитители.
Това днес наричаме “стокхолмски синдром”.
Неправилно се нарича Стокхолмски синдром. Опънали са ни терминологията, мамка им. Мис Стоун първа в света е преживяла Бански синдром. Това е и първото отвличане на хора с цел получаване на откуп. Гледай "Мяра според мяра" почитай Яне
Виж целия пост
# 9
Ммм, да, мой близък приятел направи филм за Мис Стоун  Peace Прав е Вълкът  Peace
Не, май не ми се е случвало. Би ми било интересно, но засега никой не ме е отвличал задълго  Laughing
Виж целия пост
# 10
Обичам този синдром. Емпатията е голяма работа. Както казват някои съфорумки, изобщо не ставам за клюкарка, щото все съм намирала начин да оправдая хората ooooh!
Виж целия пост
# 11
А пък аз още в споровете с Ковачева по темите за Натура си казах, че от толкова спорене съм я почувствала близка, нищо, че сме на различни мнения. Честно казано все ми е едно тя какво мисли по въпроса, но на 5ти май бях в Бургас и се чудех дали да не и пиша преди това да се видим да пием кафе и да се запознаем. така или иначе се оказа, че нямам време, но и реших да не го правя.

И при мен емпатията е голяма, а и що се отнася до реалния живот - ако си прекарвал известно време с някакви хора, били те и неприятни за теб - те са били свидетели на тази част от твоя живот, споделяли сте някакви неща, били те и гадни и като се разделиш с тях все едно си отива и част от теб...

Иначе не знам какво е Ст синдром, гледам писали сте, сега ще прочета.
Виж целия пост
# 12
Да, като напусках една работа преди време, леко ми домъчня даже за шефката, която мразех люто.

Обичам този синдром. Емпатията е голяма работа. Както казват някои съфорумки, изобщо не ставам за клюкарка, щото все съм намирала начин да оправдая хората ooooh!


И аз съм така, мен моите приятелки все ми казват, че много лесно ги оправдавам хората и не трябвало така. Отклонихме се от темата..

Не са съм била пленник.., освен на собствените си самозаблуди по някои въпроси.
Виж целия пост
# 13
Душата ми е пленница смирена...
Късно е, уморена съм, но силици за
едно гърлено хахаха ми останаха.
Виж целия пост
# 14

Това от "бан" ли идва,
или "бан" идва от това?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия