Странно ли ви се струва когато ви помогнат?

Рядко някой се сеща да ми помага! И тогава и аз се учудвам! Понеже е рядкост за съжаление!

Постове като вашите ми пълнят сърцето- 
Вили

В България хората стават подоzрителни, ако някой е добре въzпитан и иска да помогне или отстъпи мястото си в обЩествения транспорт.
В чужбина това е напълно естествено. Помагат ми редовно, а и аz гледам да помагам, когато имам въzможност.

Хубаво е , че се срещат и добри хора понякога. За съжаление на мен досега само два-три пъти ми е помагал някой. Да не говорим , че повечето пъти като ме види някой съсед , че идвам към входа , направо ще си счупи краката от бързане да влезе преди мен , защото живея на 8 ми етаж и не им се чака.  

И на мен винаги ми помагаха с количката

Намирам за странно когато шепа мъже се имъкнат като п**** от гащи и те оставят да слизаш сама от автобуса с количка от 14-15кг.
Ей това ми е много странно.
Забелязала съм че жените по-често се отзовават,тъй като явно са солидарни.
И съм се заканила на пиля на мъжо на главата ако не помага на жени нуждаещи се от помощ.

Тъжно звучи,но се учудвам,когато някой е готов да отдели от времето си,за да ми помогне.Има много добри хора все още,но пак ми е странно.

Добри хора?!?  Къде, бе? Аз живея на петия етаж в кооперация без асансьор и досега никой, ама съвсем никой не ми е предлагал помощ (не изглеждам толкова страшна, че да плаша  хората) Сама си свалям количката по стълбите, хората си ме изчакват да мина и си продължават все едно нищо не е.  Ами, какво да кажа, хората имат други приоритети, явно.

Ами не ми звучи странно,но определено не ми е ежедневие.
Имах и отвратителен обратен пример тези дни.Тръгвам с бебето на разходка и се засичам със съседката,която се прибира.Не само,че не ми предложи да ми помогне да сваля количката по стълбите/щях да и откажа помощ,защото съвсем лесно я свалям сама и винаги отказвам помощ/,но тръгна да се качва едновременно с нашето слизане и дори ме избута за да мине покрай нас нагоре!А е млада жена,уж възпитана и образована,юрист...

в България много хора за мен са невъзпитани, неучтиви, озлобени и рядко са готови да помогнат,казват си сега пък кво ще се занимавам с тоя/тая,да се оправя.една бременна мама беше писала,че в автобуса й се скарали с тоя корем къде била тръгнала,като не може да си стои на краката ,да стои вкъщи. млада, седнала в автобуса жена беше казала на друга бременлийка,която стояла права до нея, да се отдръпне ,защото коремът й й пречел *no comment*
в чужбина хората много помагат.

Има и такива хора в България, които отделят от времето си за да помогнат. В чужбина сигурно е нещо естествено, но тук е учудващо...
Веднъж един чичко ми помогна да сваля количката и когато се прибирах след около 2 часа, той говореше навън с друг чичко и като ме видя веднага дойде помогна ми и пак излезе. Друг път момче с колело стоеше пред входа също веднага предложи да помогне, а чистачката на входа която е доста възрастна жена всеки път се втурва макар, че ми е неудобно (все пак е възрастна жената)... Друг път асансьора не работи - комшийката с дете на 2г. ми помогна до долу - 5 етажа, и малкото и то слиза и качва стълбите. И още много пъти все се намира някой без да се налага да моля. Е има го и обратния вариант - да ме подминат, но е много рядко.
Иначе двама шофьори вече ме напсуваха, че се движа по шосето, но като няма тротоар... Ама не ми и прави впечатление...
По ме радва другото - доброто

Живея на втория етаж, нямаме асансьор. Всеки ден качвам и свалям количката сама. Бебето в едната ръка количката в другата и активно спортувам 
Свикнала съм, не ми тежи...
Съседите често ми прадлагат да ми помогнат, даже и непознати, които идват на гости на някой от входа...
Като пътуваме с АДския  транспорт, също се намират хора да помагат.
Но стават и разни неприятни ситуации. С мъжа ми тръгваме да се качваме в тролейбус на обозначеното за колички място. Да, ама дръжката е по средата на стълбите и не става. И съответно тръгваме да слизаме. В последния момент, приди да затвори вратите, мъжа ми видя, че е направена специална рампа на последната врата и тръгва да качва количката с детето, а шофьора затваря вратата. Стана една, мъжа ми се развика, но свой ред и шофьора, пък и аз си отворих устата....
Само не мога да разбера, отделили са време и труд да направят специална рампа, толкова ли е трудно да се смени и правилното местонахождение на лепенките?!?!? Все пак не сме врачки да гадаем къде да си качваме количките!

Ами и аз се учудвам, но ми се е случвало да ми помагат. Някои от мъжете, които живеят в блока ми помагат да кача количката в асаньора и после тичат по стълбите да ми отворят вратата на етажа (ние сме на втория). Винаги като се случи някой на асансьора, ме пускат с предимство. Но примерно на детската кухня за 6-те месеца, през които ми личеше втората бременност, един единствен път ми предложиха да не чакам и да взема храната без ред. Ей това най-много ме учудваше. Разбирам, че всички са с малки деца и т.н., но все пак ми беше тъпо. Никога обаче не съм пререждала. И когато една майка буквално ме изтика отпред направо се шашнах.

Не. Винаги са ми помагали във входа и в метрото.

Интересно е, че когато някой помогне, се чувстваме странно, а като ни подминат,се възмущаваме

Аз не мога да се оплача,де.
При подлеза на хотел " Плиска " слизането с количка е кошмарно, релсите не са добре пригодени, та карам през стълбите.Досега не ми се е случвало някой да не ми помогне още на петото стъпало
Като бях бременна, откакто започна да си личи съвсем очевидно, няма случай да не са ми отстъпили място в градския транспорт.

Много е радващо.

до средата на осми месец се возих в автобуса от понеделник до петък. 2 пъти са ми отстъпвали място - единят път контрольорката се развика някой да ми направи. дразнела съм се много, когато някой се вре в мен, въпреки че има достатъчно място и за двамата. 
хората от входа ми се вижда по-нормално да помагат - все пак сме съседи. бих се учудила, ако някой съвсем непознат, обаче се опита да ми помогне с нещо и в първия момент бих подходила подозрително дори - примерно, ако иска да ми помогне с торбите с покупките ще откажа помощ.

Чак да ми е странно не, но рядко ми се случва.  

Хубаво е това,което споделяш!Правят впечатление подобни жестове,защото са рядкост...,за съжаление.

Моите съседи винаги ми предлагат помощ за количката и детето. За щастие сме случили на блок и съседи, защото има доста трагични случаи например в блока на родителите ми (те не са от София, но все пак).

Често ми се случва да ми помагат,но и често си свалям сама количката по стълбите.

Малее само аз май не съм попаднала на съседи , а живея тук 23 години. Добре , че  не ми се налага да пътувам с градския транспорт

Явно имаме съседи темерути - изглеждат ме, казват някоя съжалителна дума и толкова. Но аз и не очаквам да ми помагат, гледам винаги, когато мога да се справям със собствени сили. Парадоксалното е, обаче, че на улицата, в автобуса, по опашките помагат съвсем непознати хора. Не ми е странно - смятам, че е съвсем в реда на нещата - помагат ми, така както аз бих помогнала, бих отстъпила мястото си в автобуса, бих настояла бременна жена или майка с малко дете да мине пред опашката. Нормално е, така трябва да бъде.

На мен не ми е странно. Защото досега нито веднъж не се е случило...да не ми помагат.

И аз съм заобиколена от съседи, които много ама много рядко помагат когато ме видят с количката. 
Даже бързат да влязат в асаньора преди мен, или потропват на стълбите като ме изчакват да кача количката с малкия.
Мама на Ема, да взема да се приместя във вашия блок

Много рядко се случва някой да се притече,в повечето случаи гледат безучастно

Ами чудесно е,ако има кой да помогне! Аз живея на четвърти етаж в кооперация без асансьор.
Случвало се е точно два пъти да ми помогне съседка /на 65г./ , а мъжете в блока се поотместват само "да не ми пречат"

ох на мен таквиз работи не са ми се случвали... като бях бременна ме бутаха в автобуса и ми казваха "че ние какви сме виновни че си бременна, я си стой и остави нас възрастните да седим"... в супермаркета имаме огромни стъпала. Как веднъж някой не ми помогна... напротив, ще ме отнесат с вратата. Съседката от 8-мия етаж само дето не ме напсува че ще заема асансьора с количката и ще й се наложи да почака малко. А има семейство араби с 6 деца. Винаги като ме видят децата се спускат да ме поздравят и да видят бебето. Как една от тия съсухрени вече бабишкери, дето сме им пазарували и сме играли пред очите им, не вземе едно "добър ден" да ми каже. Не ми се говори. Мъчно ми е че хората станахме такива злобни, затворени в черупката си.
Сега се преместихме в ново жилище и там съседите са по млади и по услужливи. Но пък на мен не ми е нужна помощ. Иначе няколко пъти са ми задържали вратата на асансьора и са изчаквали да се кача първа.
Но и друго ми прави впечатление. Младите са се научили да НЕ ИСКАТ помощ. Някак си се справяме. Имам съседка с малко по голямо дете от моето. Живее сама. Съпруга й работи в друг град и си идва само през уикенда. Та жената се оправя сама. Детето й беше болно веднъж и беше изкарала кошмарна нощ. Казах й ако нещо се случи или има нужда, по което и време да е, да звънне. Имаме кола, може да ги закараме някъде, да доведем лекар, да купим нещо... всичко се случва. Тя ми поблагодари, но сподели че е шокирана от думите ми. Не е очаквала почти непознат да й каже такова нещо. Вече е рядкост хората да си помагат.
Та такъв ни е живота. Трябва да разчитаме на себе и и не бива да очакваме много от околните.(

По-често ми се случваше да ми помагат,но и сама се е налагало да се справям.

Има ги всякакви, някои ми помагат, а други ме избутват, даже и с количка да съм. Съседите ми са дружелюбни, въпреки че съм новодомка, помагат...

Разбирам те.
И на мен доста често ми се случва да ми предлагат помощ разни хора. Като бях бременна, също почти винаги ми отстъпваха място.
Радвам се, че  има такива хора все още.

Съгласна съм с това, но само ако не си бременна или с малко дете.
В момента съм бременна и имам дете на 1 година и 7 месеца и не само, че никой не ми помага, ами ме гледат като полезно изкопаемо . Преди няколко дни един мъж на около 35 години ме помоли да му остъпя ред на опашката в един магазин, защото имал да плаща само един шоколад .  Е, аз на това му викам "без коментар"  .

На мен често ми предлагат помощ, но само хора над определена възраст.
Прави ми впечатлеие, че младежите пасуват и се правят,че не виждат.Не че са ми длъжни -разбира се.Предполагам,че се дължи на различията във поколенията.Но това е вече друга тема.

Рядко се случва да ми помогнат,когато си изтърва парите в магазина и държа детето на ръце или когато се качвам в банката с количката ,а охраната ме гледа тъпо.Случвало се е най много веднъж 

Не, не ми се струва странно, но винаги се радвам когато ми предложат. Едно такова приятно ми става . В нашият вход всички се познаваме и почти всички семейства са с бебета или малки деца, съответно и постоянно си помагаме с колички и багажи  . Помагали са ми и съвсем непознати хора, и място са ми правили винаги като бременна, не знам явно имам късмет просто като чета другите постове...

Това с непомагането е Българска болест... При нас си е норма да се усмихват, да предлагат място, да правят път в асансьора и т.н. В големите магазини и моловете дават електри4ески скутери на бременните, безплатно, (ако не искат да ходят), правят път до пробната или тоалетната за инвалиди, дори ако има опашка...

Нормално е - колкото по-богато е едно общество, толкова е по-толерантно към "уязвимите" си 4ленове...затова и много се радвам да про4ета, 4е в бедна и измъ4ена България все още има хора които не са оскотели съвсем...

Това не ми е странно. Радва ме. Странно ще ми е ако на пешеходна пътека ми направят път да мина с количката /или сама/. Защо се правят пешеходни светофари, когато убият някого, а не преди това?

Не ми се вижда странно,напротив,това е нормалното отношение,което трябва да бъде  И наистина ми става много приятно,когато срещам отзивчиви и любезни хора 

В нашия вход винаги ми предлагат да ми помогнат, а живеят предимно възрастни хора. Съответно никога не съм се възползвала от помощта им, но ме радва, че предлагат. Но има и обратни случаи. Примерно един от съседите си е оставил един огромен столточно на нашата стълбищна площадка. Минаването покрай въпросния стол с количката е много трудно. Помолих го преди 3 месеца да го качи на горната площадка, което не мисля че е кой знае какъв проблем (още повече, че на събранието на входа изрично се прие да се разкарат всички предмети от площадките с изключение на нашата количка). Оттогава не ме поздравяват и стола си седи. Друг пример, който силно ме потресе: тръгвам да слизам с количката от един рейс 404. Явно техните врати са по-малки, защото аз се заклчщих с количката и няма мърдане. Цял рейс и цяла автобусна спирка седят и ме гледат как се пъна като глист на буца. Накрая шофьорът на автобуса слезе и ми помогна.
Така че много е жалко, когато такива уж нормални реакции започнат да ни правят впечатление и да ни очудват.

Ами браво,радвай се .При нас абсолютно никой не се сеща да помогне  и то са хора от блока,с които се засичаме за асансьора .Много съм разочарована,дори от майки които имат деца и също не помагат,а само се хилят на бебето

Единствено децата пред блока ми помагат и то винаги когато ме видят. Възрастните, или бягат напред все едно не са ме видяли, или като си кача количката казват "е, що не каза да ти помогна"

V 4ujbina tova e napalno normalno,dori me zagovarjt nepoznati koga ste rajdam,kakav e pola