С какво ви плаши бременността?

  • 2 901
  • 51
Имате(хте) ли страхове, свързани с нея, какви точно?
Тези, които вече са минали по пътя - оправдаха ли се или бяха напразни?

Нека изключим патетиките от типа 'дете на всяка цена' и да си поговорим на тази тема, реално.

Моят личен списък (със сериозни опасения) е доста дълъг и за да не давам определена насока на темата ще се включа по-късно.
Виж целия пост
# 1
С нищо. Просто неприятните моменти свързани с нея отминават бързо и не са повод за уплаха. Гаденето например или честата ревливост при мен, при някои - килограмите, страха да не загубиш бебето.... За какви страхове става въпрос по-точно? Ако са от този род, който съм описала - ми те май са общи повечето за всички жени. Я сподели твоите Grinning
Виж целия пост
# 2
Никакви ,имах чудесна бременност Simple Smile
Виж целия пост
# 3
Единствените ми страхове бяха свързани с бебето - исках само да се роди живо и здраво. Истински си отдъхнах, след като посетих специалист, който прегледа обстойно с ехограф /или там каквото беше/ всеки орган на детето, включително броихме пръстчетата на ръцете и краката. Но все пак си бях притеснена, въпреки че нямах никакви основания. Напълно се успокоих когато гушнах бебето.
Виж целия пост
# 4
И аз нямам страхове, но бременността (тези 9м.) ми се струват безкрайни.... Laughing
Виж целия пост
# 5
Първите 3 месеца бях почти сигурна, че ще направя спонтанен аборт. Болна съм от автоимунно заболяване и поради тази причина рискът беше доста висок. След това сериозно се страхувах да не родя дете с увреждане. Заболяването ми също носи по-висок риск за Даун. На края пък се страхувах от еклампсия, тъй като освен всичко друго съм и с хронична хипертония. В крайна сметка като изключи прееклампсията заради която ме приеха за спешно секцио всичко друго си беше и все още е наред. Родих здраво бебе, но през цялата бременност си бях доста притеснена.
Виж целия пост
# 6
В самото начало не съм се замисляла даже да се боя от нещо по време на бременността. Толкова се радвахме. Имах големи страхове по късно и то за здравето на бебето. Бяха си основателни и след доста изследвания и консултации решихме да задържим бебето. Естествено като го гушнах забравих всичко. Страховете ми обаче се разсеяха доста по късно след като се роди... когато започна да се обръща след звуци и образи, защото имаше опасност от слепота или глухота. Други опасения не съм имала. Не ме е било страх от раждането, болките или от друго нещо. Само исках детенцето ми да е здраво. Всеки ден съм благодарна за него и за това че е едно прекрасно дете. Всъщност самата бременност не ме плаши и съм готова да се метна за второ.
Виж целия пост
# 7
Прекарах една чудесна бремонност Simple Smile Може би ми беше кофти единствено затова, че все не можех да си намеря дрехи Confused
Виж целия пост
# 8
Не съм имала никакви опасения и притеснения преди бременността.
И досега си карам една чудесна бременност - е, няма как да се избегнат дребните разположения, но не е нищо съществено.
Според мен най-важна е положителната нагласа и мислене.
Ако човек започне да се чуди дали всичко ще е наред, или да се самонавива - определено ще има проблеми. Както психически, така и може да се появят физически такива.
Виж целия пост
# 9
Аз имах кафеникаво зацапване в началото на бременноста което продължи до 3 месец и през цялото това време изпитвах страх да не загубя бебето, след това нещата се нормализираха, към края пък ме беше страх да не родя преждевременно не знам защо, но всичко си мина ок. Както са писали мамите по-горе успокоих се напълно като си гушнах бебето  Peace
Виж целия пост
# 10
Вярвам че с бебето ми всичко ще е наред , плашат ме килограмите  и появата на целулит , всички казват че бременната жена е красива , но аз не се намирам за такава Sad А най много ме плаши мисълта че незнам до края каква мецана ще стана!
Виж целия пост
# 11
Първият път не ме беше страх от нищо.
Карах бременност, като по книга.

Вторият път преживях спонтанен аборт в 12г.с.
Третият път- също. Четвъртият се потрети....
...петият път ме беше страх, беше ме много страх,
че плода може би пак не се развива, че може всеки момент да го изхвърля...
Ходех на видеозон всяка седмица, по някой път и два пъти седмично,
за да съм спокойна, че се развива и има нормална сърдечна дейност...
Виж целия пост
# 12
Имах ужасно много страхове-дали ще износя бебето,дали ще се роди живо и здраво и все такива!Те естествено бяха породени от предишна неуспешна бременност и четене на др.под форуми и в главата ми беше пълно с информация за болести и синдроми!Бог да пази родих живо и здраво бебе,но страховете ми естествено не спряха и живот и здраве при втора бременност задължително ще замразя стволови клетки/да не дава Бог да ги ползвам/

Виж целия пост
# 13
 Rolling Eyes по време на бременността си се плашех постоянно за живота на бебо ooooh!
Виж целия пост
# 14
Първото си детенце родих на 18 години и не съм се страхувала от нищо.Второто на 20 и пак така ама сега с третото много се страхувах.Дали ще е добре,всичко ли ще си има...и всякакви от този род.
Явно съм остаряла  Laughing знам ли.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия