Как казахте на семейството си, че ще имате дете?

Обадих се на майка ми по телефона и й казах, че искам да говоря с нея. Тя каза, че ще дойде вкъщи след работа. В някой от следващите дни, прибирайки се от работа, я заварих у нас. Каза, че е разбрала за какво става въпрос и се зарадва ( видяла е витамините за бременни на хладилника и се е досетила  )

На баща ми, тъй като не живее в София, му казах по телефона. В първия момент изобщо не можеше да проумее  какво му говоря, но много се зарадва.

На свекърва ми по същата причина й казахме по телефона. И тя много се зарадва.

Другите роднини научиха благодарение на горепосочените.

Никой не ни е упреквал въпреки, че сме доста млади. Всички бяха щастливи от новината.

Постоянно ми "надуваха"главата за внуци!Е,задоволих им желанията!Казах им с мерак.Сега всички сме доволни!

В продължение на 2 години докато правихме опитите за бебека, какви ли не идеи за съобщаване  ми идваха в главата. В деня когато направих поредния тест за бременност и видях втората чертичка, неможах да повярвам. Извиках половинката и ми тикнах тестчето в лицето " Гледай, гледай и ми кажи, че втората я има" А той милия  "Ми нищо не виждам". Идеше ми да го  , то верно за втората ти трябваше леко въображение. На следващия тест обаче се увери, че не си измислям. В интерес на истината не запотскача Вече имахме една загуба и неискал да се надява докато всичко не било наред ... мъже. Веднага след това звъннах на майка ми и и казах " Не искам да се притесняваш, но съм бременна" Тя се разрева и ми затвори телефона  След малко ми звъни и още хлипайки почна да ми дава напътствия  после успя да измомоти " На никой няма да казваш!!! Ще мълчиш до 4-тия месец. Помниш какво стана преди "
Сякаш бих могла да забравя ама ади сега. Аз обаче си казах на всички  На свекито казахме малко по късно. Миличката, толкова се зарадва
Сега всички ми треперят, чак е малко дразнещо.

При нас не се е налагало да се съобщава по специален начин.
Бебето ни е от 2-ри опит ИКСИ и моите родителите чакаха хубавите новини още от деня на трансфера.
Вярваха заедно с нас.
На неговите родители по-късно казахме.

Все едно аз съм го писала.

Страхотна тема,изчетох я цялата.
Ние бяхме женени от 4 години и тази новина я чакаха всички.Като разбрах,обаче не бързах да казвам на родителите ни.Това стана към втория месец.Не знам защо но много ми беше неудобно да го кажа,представяте ли си?Отидохме при нашите и си говорим нещо на масата, а аз все не мога да почна темата.Мъжът ми само ми правеше знаци да кажа и на края аз казах,че съм малко бременна  .Мама каза"Верно ли?",а тати се усмихна широко и излезе от стаята.Предполагам,че са му се насълзили очите.На родителите на мъжа ми им казахме един ден след благовещение.Каза го мъжа ми без много да увърта.И те много се зарадваха.И свекървата обаче попита"Верно ли?"Все едно за това ще ги лъжем .Тя от радост така ме стисна,че свитки ми излезнаха.Свекъра се просълзи от радост и така.

Аз им се обадих по телефона да им кажа,а на свекървата казахме лично.Всички се зарадваха!

и аз така

И на нашите, и на родителите на мъжа ми казахме по телефона няколко дни,след като бяхме разбрали. Живеем в друг град, а не се предвиждаше да се видим още няколко месеца, така че нямаше друг начин.

Темичката е страхотна, поздравления 
Казах на нашите чак, след като ходих при гинеколог, т.е. около 8 г.с. Исках да съм сигурна, че на бебчо сърчицето тупка - някак по-реално ми беше тогава, отколктоо само двете чертички от теста. Нашите знаеха, че искаме вече детенце, така че бяха подготвени. Е, не се разминахме със сълзите и прегръдките, де.
Мъжът ми казал на свекървата, докато аз съм съобщавала на нашите. Радости и поздравления, както си му е реда.
Най-забавно е как аз съобщих на мъжа ми. Вече ми закъсняваше и аз му казах,ч е съм си взела тест. Той остана да пие бира с приятели, а аз се прибрах, защото нямах търпение да науча резултата. Като видях двете чертички, хем се зарадвах, хем се притесних. Изпратих му веднага sms: "Тестат за бременнос е положителен." 5 минути след това мъжът ми вече си беше у дома и усмихвайки се, каза: "какво са тези хубави sms-и, които ми изпращаш".

На никого не бяхме казали, че ще си правим бебе и беше изненада за всички. На нашите им показахме снимката от ехографа- бяхме я сложили между други, които им бяхме дали да разглеждат. На свеки май мъжът ми й каза по телефона.

Направих си теста в събота сутрин, когато мъжът ми тръгна за работа. Положителен. Вторият и той. Точно се бяхме развихрили вкъщи да правим ремонт, че точно седмица след това щяхме да кумуваме на сватбата на наши приятели. Голям рев, страшна еуфория, та чак стигнах до там да си снимам двете чертички. И изгарях от желание да кажа на таткото, обаче той пък след два дни има рожден ден и си реших да стискам дотогава. Ама като гори отвътре... Нашите дойдоха да помагат за ремонта - беше ред да избираме пердетата за хола. Та обикаляме си ние по магазините, а аз - да кажа ли, да не кажа ли, как да кажа, кога, къде, ама бива ли преди да кажа на таткото... Обаче не устисках. Избрахме перде и го оставихме да го шият - казаха да се върнем след час. И аз - хайде да седнем на кафе. Те - "не", та "не". Ами като "не" - сервирах им го, както си вървяхме по улицата. Майка ми даже помни къде точно е станало, аз нямам спомен. Тя ме пита какво съм купила на мъжа си за рождения ден и аз хъката-мъката
- "ами сутринта си правих тест..." и докато тя се усети за какво говоря - "какъв тест?" и аз пак смутолевям
- "и той е положителен"
Майка ми само се хвана за устата, а под ръката й такава широка усмивка . И започна - то може ли да им се вярва на тестовете, може ли да грешат, ама нали като си беше вкъщи еди кога си ти беше дошло... А баща ми се направи, че не е чул, абсолютно нищо не каза, обаче като се прибирахме към вкъщи така наду парното на колата, че щях да умра от задушаване (а той от грижа човека, да не ми стане нещо, че беше бая студено навън).
На свекървата като казахме - "ами аз си знаех, че така ще стане"  (живеехме заедно с мъжа ми, но още нямахме брак). Помолихме я да не казва на свекъра, и той милия толкова нескопосано го изигра изненадан като му казахме...
Ех, че хубаво беше. Тази тема ме подтиква да мисля вече за втория път, живот и здраве.

Мислих да ги поканим на гости и да бъде по-официално.Бебка е дълго чакана.Но съдбата реши друго-счупи се пералнята и просто премислих, че няма смисъл да я поправяме,защото е много стара и при условие че се задава доста пране трябва нова,та така изплюх камъчето.Едните разкараха старата пералня от нас,а другите  помогнаха финансово.Важното е,че всички са доволни!

И аз си направих 2 теста подред - и двата положителни - един ден преди рождения ден на таткото Ама не се сдържах и му казах!

Разбрах, че съм бременна, когато бяхме в трескава  подготовка за сватбата. Отивам аз при родителите ми в Казанлък, мъжът ми остана в София ищеше да дойде на другия ден. Пристигнах рано - нито майка ми, нито баща ми се бяха прибрали от работа. Аз нямах търпение да им съобщя (не исках да е по телефона, макар че знаех вече от една седмица). Прибират се те най-после, аз ги привиквам двамата в стаята и има казвам: "Ще ставате баба и дядо". Майка ми веднага се разплака, започна да ме прегръща, а баща ми каза:"Ами добре" и загледа майка ми, учуден от реакцията й. Аз пък му се зачудих за неговата реакция. Стоя той така, гледа майка ми около минута-две и накрая и той се разрева и ме запрегръща.
Зачудих се вече какво му стана сега пък на този човек. А то какво било - като съм им казала, че ще стават баба и дядо, баща ми решил, че им съобщавам, че сме говорили с мъжа ми и сме решили той (мъжът ми) да ги нарича баба и дядо след сватбата. Едва сле известно време осъзнал какво всъщност му казвам