ще има ли последствия

  • 1 958
  • 21
здравейте момичета.Тук съм от много време но така и не намерих смелост да пиша,а в случаите в който започвах все нещо ставаше.Съдбата ми-изоставена от господина в седата на моята бременност.Не съм случайно забременяла-планувана и чакана бременност.Реши,че ще е по-щастлив с 20годишна "девойка"А аз сега съм щастлива майка 3 месечно бебче. От този момен ни вест ни кост от "татенцето"Нищо ново под слънцето-нали?
Въпросът ми е дали ще има някакви последствия за детето ми, имам предвид психически когато разбере че е изоставено още не родено?Страх ме е как ще се чувства.Знам че ще направя всичко възможно той да бъде щастлив и нищо да не му липсва,но няма да му спестя истината.
Виж целия пост
# 1
разбира се, че ще има последствия, особено ако отгледаш детето с мисълта, че е "изоставено още неродено".

мнооого сме изписали по този въпрос, защото не сме само ти и аз, дето ще има да го играем тоя филм и занапред
почети повече във форума (аз няма да пиша пак по темата, за да не ставам досадна)


кураж!
Виж целия пост
# 2
Това зависи изцяло от теб  Peace
Зависи как ще му поднесеш истината и как самаат ти гледаш на това - ако се тръшкаш и вайкаш - детето ще е нещастно, ако го кажеш спокойно и обясниш че се случват тези неща - детето няма да страда
успех  Hug
Виж целия пост
# 3
Ами много сме тука такива.Въпреки ,че моята дъщеря се роди и живя с баща си 5месеца тя не го познава,незнае кой е той.МИСЛЯ,ЧЕ ЗАСЕГА ПОЛУЧАВА ДОСТАТЪЧНО ОБИЧ  отмен,брат си и баб си,и още много хора дето я обичат.Когато порасне достатъчно  ще и кажа и аз истината и ако иска да го намери.
Траяна е права почети темите,ако имаш нужда питай и ще ти дадем конкретният линк. Hug те
Виж целия пост
# 4
не ми е известно, нещо да остава без последствия.
ма не е задължително да са негативни.
и обратното, не е гарантирано.
Виж целия пост
# 5
Според мен тази ситуация е за предпочитане пред това "татенцето" да си бие камшика, когато детето е вече в някаква осъзната възраст - вече го познава, свикнало е с него и го търси. В случаи като твоя, детенцето изначално е поставено в ситуацията на "липсващ татко" и така да се каже човек не може да страда истински за нещо, което никога не е притежавал. Наистина от теб зависи, както ти е писала Диони, начинът по който ще му поднесеш информацията да е минимално травмиращ.
Виж целия пост
# 6
Момичета и аз все това се питам,и сега най-накрая някой пусна такава тема,чета ви и си мисля...много сте прави,за това,че е по-добре,че все още е неосъзнато и за то,че...от нас зависи..как ще го поднесем!АЗ СЪЩО ЩЕ КАЖА ИСТИНАТА КОГАТО ДОЙДЕ ВРЕМЕТО!НО НЕ МИСЛЯ ДА МУ КАЗВАМ..КАКЪВ ИДИОТ Е БАЩА МУ,КОЛКО Е ЛОШ.КАК НИ Е ЗАРЯЗАЛ...НЕ МИСЛЯ ОБАЧЕ И ДА ГО ВЪЗХВАЛЯВАМ ПРОСТО ИСТИНАТА,ЧЕ...понякога така се случва и хората се разделят!трудничко е,но...дано найстина аз и тези на които има предстои намерят точните думи! Simple SmileБЛАГОДАРЯ ВИ МОМИЧЕТА...ЩЕ ПРОДЪЛЖАВАМ ДА СЛЕДЯ ТЕМАТА!  Hug
Виж целия пост
# 7
Препоръчвам ти да почетеш из форума на осиновителите, за едно дете, оставено от единият родител травмата е аналогична....
Можеш да четеш и тука назад в темите доста сме писали.... някак няма универсално правило....
Разбира се,че ще има последствия.. В живота всичко има последствия...
Ако живее с баща алкохолик- ще има последствия,
ако яде шамари от двама иначе  живеещи в двойка родители- ще има последствия,
ако живее  подценявано или  навиквано - ще има последствия... мога да ги изборявам до утре...

В живота няма само хубаво или само лошо... децата няма защо да бъдат прекомерно пазени от фактите. Да така се случва в живота и за съжаление доста често напоследък.. единият родител решава или изначално или в последствие ,че не иска да е родител на това дете и нищо не можеш да направиш.

Можеш да обичаш детето, да използваш всяка възможност да му вкарваш в съзнанието прости дребни неща, на които да се опре утре, когато започне да пита "къде е баща ми".
Но най-важното самата ти да осъзнаеш, че ти не си и не можеш да бъдеш отговрна за постъпките на друг човек. Всеки отговаря за себе си. Ти не можеш да знаеш защо бащата така е решил, но факт решил го, това казваш и на детето. Но ти си там, ти обичаш, ти утешаваш.. това  е, което детето и всички растящи без бащата деца, трябва да знаят  от много малки. Изхвърли от речника си и от мислите си думите изоставен....
Имаш ли ги ти и той така ще расте. Ако ти осъзнаеш всичко това, шанса да си имате едно чудесно, сплотено малко семейство от майка и дете е огромен.
Виж целия пост
# 8
Мила, и на второто ми дете не се даде шанс да има баща. Предполагам, че ще е много болезнено за детето, когато се осъзнае, че има такова нещо за баща. Как беща му се отказа от него, как баща му рискува живота му, как не се поинтересува има ли памперс, дали е отоплено и така... Но това е положението. Не можем нищо да променим.
Аз осъзнах, че това дете има мен и аз трябва да го обичам много, много, за да компенсирам и другата любов.
Виж целия пост
# 9
Sissi_82, най-добрата ми приятелка се раздели с бащата на децата си, когато голямото им дете беше на 4, а малкото още нямаше годинка.
Малкото дете, което изобщо не си спомня времето, когато бащата е живял с тях не чувства изобщо липсата му... за разлика от голямото.
Не може да ти липсва нещо, което никога не си имал.  Peace

Присъединявам се към Jaly иначе.   bouquet

Ще добавя само, че все повече деца в днешно време се отглеждат в непълни или различни семейства. Това не е уникално явление и за родителите е важно да не внушават на децата си по никакъв начин, че малоценни поради тази причина...или тъкмо напротив да им позволяват повече, за да ги компенсират. Второто за съжаление е проблем за моя БНД и дъщеря ни.  Sick
Виж целия пост
# 10
Иса, така е - не го отричам. Но всеки изживява своята трагедия.
Гадно е да знаеш, че на собственият ти баща не му е пукало за теб - дали ще оцелееш, а си е гледал собственото удоволствие. Това ще знае моето дете за своя донор. Че е рискувал живота му, че е направил живота на бременната му майка ад, че просто се е уплашил от появата му. Че за баща си е бил една отговорност, едно бреме, което обществото  натяква на "таткото" да обгрижва...
Виж целия пост
# 11
Sissi_82, детето ти ще знае това, което ти и близките ви му кажете.  Naughty

Нямам намерение да казвам на дъщеря ни всичко за раздялата ни с баща й. Дори на родителите ми не съм казала... защо? Кому е нужно? Какво положително ще донесе на детето ми факта, че баща й се е отказвал 2 или 3 пъти от нея? Дори аз съм се опитала да го забравя...

Отделно с БНД сме се разбрали и слава Богу го проумя дори майка ми - за другия родител се говори само хубаво или нищо. Ако само усетя, че някой си позволява да говори лоши неща на детето ми за мен или баща й - ще му забраня всякакви срещи с нея. Знам какво е /по себе си/ да слушаш такива неща от роднини и ще ги спестя на моето дете. Дори с цената на това да не знае МОЯТА истина за раздялата ни... Бог гледа  Praynig
Виж целия пост
# 12
Сиси,Иса е права не може да ти липсава нещо без да го познаваш,аз все с това се успокоявам ,като се замисля ,че баща и не иска да я вижда.Та може би така е по-добре.
Въпреки че Любослав вижда баща си когато иска има много близка връзка с него и ние сме в много добри отношения,лично той ми казва;Мамо,  бих искал с тате отново да живеем заедно ,но знам ,че е невъзможно;-т.е.искам да кажа,че въпреки усилията ,който сме положили с баща му,той усеща липсата му. Close
Виж целия пост
# 13
Много си благородна. Явно достатъчно си изстрадала.
Аз нямам намерение да говоря нищо на детето. Нито пък имам намерение да опорочавам детската психика с подобни истории.
Дори и Ицко не знае защо съм лежала в болница толкова време, не знае тези пикантни подробности.
Но децата растат, почват да мислят и да задават въпроси. Рано или късно ще разбере що за стока е БНД.
Виж целия пост
# 14
Sissi_82, не е благородство  Stop

Просто здрав разум, желание да се чувствам аз добре и да съм щастлива, а също и да отглеждам Дариа възможно най-добре и тя да е щастлива.

Всичко друго е без значение...   Whistling
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия