Мозъчна атеросклероза

  • 2 526
  • 3
Искам да попитам някой знае ли някакво облекчение от тази болест. Баща ми се разболя, в същото време има Паркинсон. Пие хапчета, но докторите казват, че проблемите ще стават по-големи. Той забравя много, има халюцинации, обърква се и немога да помогна с нещо. Каквато и да е дискусия по темата ще ми е полезна. Той е само на 62 години. Ще чакам да ми отговорите.
Виж целия пост
# 1
Не искам да те притеснявам, но не мога и да те успокоя.  Sad
Минах миналата година по този път. Майка ми беше и със склероза, и с Паркинсон. Какво точно  пиеше като лекарства вече не помня, но със сигурност имаше нещо за оросяване на мозъка. Когато положението се задълбочи, се наложи консултация с психиатър, който назначи Депакин хроно. Това лекарство се използва при епилепсия, но на майка ми повлия добре. При нея кризите се проявяваха в агресия, а Депакинът ги тушира. Наложи се да наема жена, която да се грижи денонощно за нея. Не можеше да се обслужва сама. Будеше се нощем и тръгваше нанякъде. Ядеше непрекъснато. Говореше несвързано. Започна да се изпуска. Накрая не можеше да се движи сама (краката не я държаха).
Всичко, което ти рисувам като картинка (острата фаза), се случи при нея в рамките на година, но тя беше първо доста възрастна и второ, разви съпътстващи заболявания. Баща ми няколко години преди това ми споменаваше, че майка ми много забравя, но го отдавахме на възрастта, а не на болестта.
При баща ти може да се проточи във времето и дано да е така Praynig, но наистина трябва да си подготвен(а) положението да се влошава.
Радвай се на моментите, когато е с всичкия си, и се възползвай пълноценно от тях.
Желая ти много кураж Hug

Виж целия пост
# 2
Точно това е ненормалното в нашия случай. Той - баща ми, все още е много млад. Работоспособен би бил, ако нямаше тоав заболяване. Вече ни казаха, че лек за това няма. Но, това лекарство, което си ми написала може да го отнесем към психиатър. Да ни каже в нашия случай нещо, което е за психиката. Или дали това лекарство е подходящо. Обаче ние все още не сме посещавали психиатър. Защото той не винаги е агресивен. Майка ми се грижи за него, но това с помощен перонал съм си го мислила, защото няма да може сам занапред. Това си е голямо наказание. И болката е голяма, като знаем, че няма лек. А и разговорите не помагат, защото той не винаги включва за какво му говориш. Лоша работа!!! Благодаря ти за отговора!
Виж целия пост
# 3
И агресията е прогресивна. В началото беше по-скоро лошо настроение. После премина в словесни нападки и ругатни (майка ми винаги е била изключително културен и деликатен човек и в нормално състояние не би й минало през ума да говори и да се държи по този начин). Черешката на тортата беше, когато си изхвърли палтото от 9 етаж...
Ако все пак имате съмнение, че състоянието му се влошава, консултирайте се с психиатър. По-добре нещата да се парират в зародиш. Не казвам, че това лекарство е подходящо за всички.  Naughty , но при майка ми то тушира положението.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия