Кажи "здравей" на баща си

  • 6 210
  • 96
# 60
При мен няма последен, но няма и първи ред....

Не искам да казвам нищо на баща си.

Присъединявам се към вас  Sad

Аз също. Не сме никак малко, за жалост.

И аз като вас!
Жив е, а все едно не е.
Близо е - на 5 минути с кола, а не съм го мяркала дори от 5 години.
Не се интересува, че има най-прекрасната внучка.
Мен пък той не ме интересува.
Нямам баща.
Виж целия пост
# 61
   Здравей татенце.
                Преплитам пръсти, какво точно ДА ти пусна като музика.  знаМ, че е АББА,  дОНЯКЪДЕ.
  Ти  толкова много музика слушаш...,  ти толкова разбираш,  че...    давай.
 Обичам шумното..
  обичам нежното.
 обичам края.
 
Виж целия пост
# 62
При мен няма последен, но няма и първи ред....

Не искам да казвам нищо на баща си.

Присъединявам се към вас  Sad

Аз също. Не сме никак малко, за жалост.

И аз като вас!
Жив е, а все едно не е.
Близо е - на 5 минути с кола, а не съм го мяркала дори от 5 години.
Не се интересува, че има най-прекрасната внучка.
Мен пък той не ме интересува.
Нямам баща.
И аз съм  към този отбор...за съжаление.Не е виждал пъровордния си внук от 3 години, дори не знае, че скоро ще има и внучка  Confused
Виж целия пост
# 63
Шанел, все повече се отдалечавам от шансът да се скарам с теб! Това вреди на егото ми, но ще го преглътна, тъй като ми даде възможност да споделя с толкова много хора, че баща ми е

обич
вдъхновение
доброта
съзидателност
надежда
път към светлината...
Виж целия пост
# 64
Бих му казала "Здравей!". Бих му казала и, че има три слади внучета. Ако го позная.
Виж целия пост
# 65
Като чета темата оставам искрено учуден колко хора не познават или не искат да познават бащите си. Сега разбирам че явно имам голям късмет че майка ми и баща ми са живи и здрави (слава Богу) и са заедно откакто се помнят. Виждаме се всяка събота и неделя, майка ми прави баница (най-хубавата баница на света) а баща ми си играе с внучката си. Да са живи и здрави още дълго време... Не мога да разбера как човек ще мрази баща си. Често казано и аз съм мразел моя като съм бил на 18 г. да кажем, но сега не мога да го проумея как съм могъл да го направя това.
Виж целия пост
# 66
Ами аз мразя моя, какво да му обичам? Винаги е бил напълно незаинтересован от мен, защото от чудене в коя кръчма да се напиеш, с коя срещната да си легнеш и как да изкрънкаш 5 лева от родителите си (пенсионери), то време за грижа за детето не остава. Да не говорим пък за издръжка - това е мръсна дума, майката е длъжна, но той - не. Безотговорност е най-малкото, което ми идва наум. Мое право е да изпитвам ненавист към този човек, защото съм човешко същество, подвластно на емоции, а не безкрайно толерантна, благородна и всеопрощаваща.
Да си като сирак, при живи родители, си е тежко наказание. Тази грешка не мога да поправя, единственото, което мога да направя, е да предпазя моите деца от такъв баща и искрено се надявам да е така. Съжалявам, ако звуча крайно на някого, но това е реалността, и за жалост случаи като този не са единици. После, защо не съм понасяла мъжете, защо ми било трудно да общувам с тях...
Виж целия пост
# 67
Ето едно любимо филмче, надявам се да ви хареса:

БАЩА И ДЪЩЕРЯ



Стахотно филмче  Grinning разчуства ме .


Обожавам баща си .... да ми е жив и здрав  Hug
Виж целия пост
# 68
Като чета темата оставам искрено учуден колко хора не познават или не искат да познават бащите си. Сега разбирам че явно имам голям късмет че майка ми и баща ми са живи и здрави (слава Богу) и са заедно откакто се помнят. Виждаме се всяка събота и неделя, майка ми прави баница (най-хубавата баница на света) а баща ми си играе с внучката си. Да са живи и здрави още дълго време... Не мога да разбера как човек ще мрази баща си. Често казано и аз съм мразел моя като съм бил на 18 г. да кажем, но сега не мога да го проумея как съм могъл да го направя това.

И какво точно те учудва? Не си ли чувал за деца отгледани от майките и непотърсени от бащите си? Баща ми не ми липсва. Не може да ти липсва нещо, което си нямал....
Виж целия пост
# 69
Моят баща също не е виждал внуците си - а има вече четири - сестра ми също има две дечица. Не сме се виждали от 5 години. Аз все още го обичам, но незнам дали той някога ни е обичал.
Избягвам да мисля за него - иначе трябва да плача непрекъснато.
Благодаря на Бог, че дечицата ми си имат най-любящия и добър баща  - това вече е по-важното за мен!
Виж целия пост
# 70
Години наред съм мразела баща си и съм искала да умре. Това вече е факт, но сърцето ме боли за него. Не успяхме да си поговорим преди да почине, единствено успя да ми каже да не плача за него...
Виж целия пост
# 71
Обичам баща си. Така искрено и истински, както когато бях малка. Дълбоко в сърцето си го нося все още такъв- млад, усмихнат, ведър, добър.
Сега не е такъв... Въпреки че аз все още много го обичам. Не съм му го казвала от много, много време.
Искам да върна времето назад, за да позная отново онзи мой баща от детството ми- когато ме носеше на раменете си, а по косата му течеше разтопеният ми сладолед; когато ми откриваше света; когато беше истински. Защото знам, че сега грижите са оставили свой отпечатък върху него и татко вече е много, много различен  Cry
Виж целия пост
# 72
Не мога да разбера как човек ще мрази баща си. Често казано и аз съм мразел моя като съм бил на 18 г. да кажем, но сега не мога да го проумея как съм могъл да го направя това.

Представи си, че е алкохолик, който бие майка ти.
Представи си, че е хазартен тип, заради който стоиш бос и гладен.
Представи си, че чука курвета, които после се обаджат у вас.
Представи си, че ти е повтарял, че си грешка, или че те мрази, че му пречиш...

Сега по-лесно ли ти е? А?


Моят случай не е нито един от тези, но също имам повод да го ненавиждам.
Виж целия пост
# 73
Ох, evanescent, все едно моя баща описваш...
Виж целия пост
# 74
Искам да напише нещо, а не знам какво... Вече не плача. Само знам, че не обичам песни и стихове за майки и татковци. Няма да прочета нито едно! Да кажем, че ще запазя добър спомен до текста за 6 годинки. После изведнъж пораснах, всичко се промени до невероятност и ... вече не е хубаво. Не съм виждала татко от няколко месеца, не знам дали помни имената на внуците си. Знам, че не помни рождения ми ден, и тези на момчетата, нищо че големият носи неговото име. Дали ще ги различи ако ги срещне... не знам. Все пак нещо ми заседна в гърлото и нещо плува в едното ми око... ... Няма го вече нещото! Отдавна се научих бързо да преглъщам и да пропъждам всяка мисъл, която ми мокри очите. Няма смисъл. А живее на 15 минути пеша от нас. Затова купихме жилище близо до тях. Защо ли?...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия