За проклетия от хормони

  • 1 924
  • 39
Мили дами, айде сега да се оплача. Моето бременно момиче изпроклетя тотално. Това не е било никога - все съм крив за нещо и вече не си издържа. Нормално ли е - още повече че става дума за седми месец. Преди това нещата бяха горе - долу нормални. И най-ме е страх, че няма да се свърши с раждането ......
Кво да правя - просто ме е гепил песимизма...
Виж целия пост
# 1
"Спокойствие, и само спокойствие" казва Карлсон, който живее на покрива Wink

Честно казано, не мога съвсем да разбера как се чувстваш ти, нито тя, защото аз докато бях бременна не съм имала такива хормонални кризи Thinking Би трябвало след раждането да се нормализират нещата. Успех
Виж целия пост
# 2
Ох милия, звучиш отчаяно  Mr. Green
И аз съм в седми месец, но нямам такива "проклетия"  Wink Само понякога плача повече, но когато съм сама.
Ще трябва да търпиш, няма начин. И аз мисля, че като роди ще се нормализират нещата  Grinning
Знай, че и на нея й е трудно!
Виж целия пост
# 3
Ох, все едно чета мъжа ми  Mr. Green
Той знаеш ли какво правеше - съгласяваше се с мен, казваше "да, добре". И не ми обръщаше внимание като истерясам  Laughing
Виж целия пост
# 4
бъди търпелив и пак търпелив. Тя най-вероятно се чувства пренебрегвана или недооценена в някаква степен. Сигурно ще се изненадаш ужасно, ако разбереш конкретните поводи, но може да е и заради невинна реплика от рода на "имам си най-хубавото слонче на света"  Mr. Green
приеми го като компенсация, че не носиш постоянно десетина кила предимно на корема си, ноктите ти не се чупят, не те рита никой отвътре, нямаш киселини, газове, хемороиди, пъпки, суха кожа по цялото тяло и дори си представяш бъдещето по-розово, отколкото тя.
Виж целия пост
# 5
Аз съм в 7-ия месец и мен също са ме хванали проклетите хормони, но не чак толкова, колкото описваш ти ситуацията. Все ми е криво и просто не мога да се сдържа - трябва да си го изкарам на някого. Така че наистина, разбери, това е по-силно от нас и ние не го искаме, но като забушуват хормоните, спасение няма.
Дано след раждането всичко се оправи.
Виж целия пост
# 6
Аз докато бях бременна имах чувството че съм най-благата бременна на света, уж нямах нервни кризи, не исках посред нощ да похапвам диня през зимния сезон, нямах против "няколкото мъжки излизания".... ноооо като наедрях доста точно към 7-8ми месец .... станах и аз доста натрапчива. Споко, след раждането още няколко седмици може би ще си "крив за всичко" и после ще отмине. НО е важно да не седиш и да чакаш отстрани, все едно не те засяга, ами да бъдеш съпричастен, да показваш загриженост.... и да не забравяш и по някой комплимент да правиш на жена си.
И се включвай в грижите за детето - моят любим къпе бебето от как стана на 2 седмици (малко ме е срам ама аз само асистирам, досега и веднъж не съм го изкъпала....); като се почнат безсънните нощи (пожелавам да са много малко ама няма как съвсем да няма) гледай да я отменяш в някои домакински задължения - чистене, миене на чинии... примерно.

Не се отчайвай това е най-лесната част от ролята родител:)
Виж целия пост
# 7
Аз съм нямала чак такива фази, но от време на време ме хващат и мен лудите! Според мен след раждането ще има още по - тежка фаза, така че се зареди с търпение и гледай да и правиш разни малки изненади и подобни за да я разведряваш! Повярвай ми и на нея не и е лесно и едва ли иска да ги прави тези неща, но просто понякога и идват отвътре! Спокойствие и силна храна за двама ви!!! Mr. Green Mr. Green Mr. Green
Виж целия пост
# 8
за проклетия ли говориш?Трябваше да ме видиш докато бях бременна smile3511 smile3534 newsm61   НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙ ЩЕ МИНЕ!УСПЕХ
Виж целия пост
# 9
Нормално е. При всяка жена е различно. Аз от време на време съм в клуба а проклетите, в друг случай - не.
Виж целия пост
# 10
а, и бъди доволен, че дори не ти се пикае нонстоп! Дори само това е достатъчно да превърне някои жени в горгони медузи.
Виж целия пост
# 11
Дано да и мине след раждането....................да не те отчайвам, но някои жени изпроклетяват през бременността и така си и остават...............мдам....
Виж целия пост
# 12
като бях бременна и аз имах такива моменти и точно като изтрещя нещо, мъжа ми ми казваше с усмивка "И аз те обичам"  Hug Joy hahaha

супе гадно е да зависиш о някого за най-елементарни неща,аз лично от това откачах. ще й мин но не точно след като рни- по-късно малко.
ти си йнай-близкия човек- жертвай се де, по-добре да си го изкарва на теб, отколкото на мгазинерката съседката и т.н. де. това си е проява на доверие- знае че няма д й сесъдиш , че ще й простиш и така...  Hug Hug Hug


Виж целия пост
# 13
Като роди и мине и следродилната депресия нещата ще светнат, а дотогава бъди много нежен, внимателен, угаждащ, търпелив и разбиращ към нея...
Аз проклета не бях, ама бях от ревливите...е богу само ревях из къщи за нещо....Simple Smile
Виж целия пост
# 14
Да не те отчайвам, но следродилната депресия може да бъде много по-тежка от бременността. Поне при мене беше така.

А горкият ми мъж точно си мислеше, че най-лошото е минало Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия