Готвенето - въпрос на чест, удоволствие, задължение...

  • 6 788
  • 93
# 15
Обичам да готвя и мисля,че се справям добре.Поне така твърди мъжът ми.Майка ми готви много добре,но по-скоро го приема като задължение и избягва по-завързаните гозби.Сестра ми хич не може Naughty.Свекървата пък не влага никакво старание в готвенето.Все нещо не е наред.Най-големия й проблем е,че не почиства добре продуктите и почти всеки път си намирам по нещичко в манджите й.
Виж целия пост
# 16
...Най-големия й проблем е,че не почиства добре продуктите и почти всеки път си намирам по нещичко в манджите й.

Направо  Sick. Как изобщо сядате на масата?
Виж целия пост
# 17
Добре,че не живеем заедно.И ми се налага да ровя в чиниите й веднъж на 2месеца.
Виж целия пост
# 18
Обичам да готвя и го правя от много малка.Баба ми и майка ми бяха превъзходни готвачки ,но манджите им бяха еднотипни,аз им казвах канонични или все едн и същ вкус.Затова започнах да се вихря в кухнята от малка.Всички ми се чудеха.
Сега продължавам с експериментите и затова най-много се задържам в готварския форум.
БЛОНДИ ти много ме вдъхновяваш.Благодаря ти.
Искам всички рецепти да опитам и направо се плаша ще станем по незнам колко кила.
На въпроса ти-обожавам да готвя ,не ми тежи ,напротив вдъхновявам се и това ме плаши.  chef
Виж целия пост
# 19
аз бях страшно злояда като дете и в един момент на майка ми и омръзна само да се чуди, какво да ми сготви и аз после да реша, че няма да го ям и ми каза да си готвя сама. Бях на 14-15 години и хванах една книжка за кунята от цял свят. И като се започна................ готвене по 3 пъти на ден Grinning Иначе от малка много обичах да помагам на баба ми да меси или на майка ми да прави торти и сладкарството определено ми е страст. За готвенето не мога да кажа, че винаги изпитвам огромно желание да готвя, но аз едно ядене не мога да го ям повече от 2 пъти, така че си готвя всеки ден или през ден. Wink
Виж целия пост
# 20
Блонди поздравления за темата!  bouquet Hug

При мен любовта и желанието за готвене дойде когато се омъжих. Иначе готвя от 14 годишна, просто защото се налагаше - родителите ми работеха на смени и често ставаше така, че аз бях тази, която имаше най-много време за това. И двамата ми родители готвят, но докато мама го прави от задължение, татко го прави с любов. Докато живеех с тях аз също готвех по задължение - никога не ми е било тежко, но определено я нямаше частта с творчеството - просто готвех това, което ми кажеха и така както бях научена. После докато бях студентка имах прекалено много други интереси, за да намеря удоволствие и в готвенето. После имах щастието да пътувам много и почти нямаше време за кухнята. И така, когато се омъжих открих удоволствието да твориш в кухнята, особено с мисълта за любим човек. За щастие мъжа ми е отворен за всякакви нови идеи и съчетания и докато ги нямаше децата, мога да твърдя, че сме опитвали страшно много неща, но най-голяма страст ми станаха сладкишите. Много неща научих от баба му, която е невероятна кулинарка. На мнение съм, че удоволствието от готвенето идва от желанието и опита - ако нещо ми се опре, не се давам, пробвам пак, като правя свои промени. И тъй като много харесвам химията, винаги приравнявам готвенето с работа в лаборатория - сами по себе си съставките са едни и същи, но комбинацията им дава различни резултати!
Виж целия пост
# 21
Когато заживях с мъжът ми не бях пускала котлон през живота си. Мама си ме гледаше много добре и не съм се завъртала изобщо в кухнята. Мъжът ми, обаче, живееше сам от тинйджър и можеше да готви много неща, а и му се отдаваше. Аз покрай него почнах да се понаучавам....и се научих де  Mr. Green Разликата между нас беше (и все още май е), че на него му е хоби да готви, то му идва от вътре, доставя му удоволствие и го разтоварва. Аз започнах като задължение, но трябва да призная, че от едно известно време ми е прятно да готвя. Опитвам нови неща, имам тефтер с рецепти, който трябва да отбележа, че полазвам много често и постоянно го обогатявам. Доказателство за моята промяна е, че...почнах да влизам и чета в този подфорум  Hug
Виж целия пост
# 22
Аз обичам да готвя  Heart Eyes Мисля , че се запалих покрай баща ми - той е голям кулинар и естет - обича не само да е вкусно , но и красиво . Също така и от баба ми  Heart Eyes
Никога не съм го приемала за задължение .
Можех да готвя и преди да се омъжа , но в последствие се усъвършенствах и сега наистина се гордея с това , което правя  Wink

Свекърва ми примерно е много зле в кухнята  Simple Smile , въпреки че , много и се готви , мъчи се и все се старае да блесне с нещо . Много обича да се прави на идеалната домакиня ...
За нещастие - резултата обикновено е пълен провал . Просто не и се отдава на жената , ама наистина . Трагичен случай  Crazy
Така че - готвенето освен всичко друго е и дарба до голяма степен  Hug

Блонди  Heart Eyes  bouquet

Виж целия пост
# 23
Готвя с нежелание вече,по задължение,заради мъжът ми Whistling.
Едно време ми беше хоби Blush,честичко заменях майка ми в готвенето....,но не всеки ден!!! Tired
Виж целия пост
# 24
Готвя с удоволствия.
Готвя от малка.
Никой, никога не ме е учил,
отдавам се на импровизации.
Абе, кеф ми е да готвя, наистина Laughing  chef
Виж целия пост
# 25
Честно казано за мене готвенето е нещо естествено, като миенето на зъбите - трябва да се направи и толкова.
Но същевременно е и нещо като дарба - или имаш специфичен усет за продукти, съотношение между тях, подправки, начин на обработка или нямаш /като хората с музикален слух/.
Добре, че съм от тези с усета към кулинарстването /просто констатирам/.
Явно е наследствено, защото сега и децата ми действат в кухнята, оставям ги да приготвят зеленчукова супа, спагети, салата, а са в първи и шести клас.
Виж целия пост
# 26
Неволята ме научи да готвя!  Laughing
Бях малка, сама в къщи и гладна...  Майка ми не ме е учила и слава богу - не е талантлива в тази област! Laughing

После попаднах в училище за готвене и учих за тестени и сладкарски изделия 4 години. Там вече се влюбих в кулинарията. Ходила съм на професионална кулинарна изложба със състезателен характер, между утвърдени готвачи от 5* ресторанти! Уау  Rolling Eyes #Crazy Crazy  Дано някой ден мога като тях!    chef
Виж целия пост
# 27
Блонди и аз като сестра ти ...  Whistling 
и аз съм от вашия отбор Mr. Green
Виж целия пост
# 28
Но същевременно е и нещо като дарба - или имаш специфичен усет за продукти, съотношение между тях, подправки, начин на обработка или нямаш /като хората с музикален слух/.

Аз мисля, че нямам такъв усет  Tired На мен ми трябва точна рецепта, точни обяснения и следвам всичко стриктно, не ме бива хич по импровизациите  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 29
Готвя от 1-2 клас.. И то с кеф Simple Smile
И продължавам да го правя с още по-голям Simple Smile
Може би наистина майка ми ми е помогнала доста като за начало.. Но страшно обичам да импровизирам. Мразя рецепти като цяло - за идеята да - ама точни мерки и пропорции не са за мен  Naughty
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия